Решение № 3870 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7753/2014 г.

Решение № 3870 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7753/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) срещу решение № 1686 от 17.03.2014 г., постановено по административно дело № 6375/2013 г. от Административен съд София-град, с което ИАРА е осъдена да заплати на Милчо Милчев обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДсл). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Милчо Милчев лично и чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като установил, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Милчев с ИАРА е оттеглена от административния орган, след образуване на съдебното производство по оспорването й и установил, че през периода от издаването до оттеглянето й Милчев не полагал труд нито по трудово нито по служебно правоотношение и съответно не е получавал възнаграждение преценил, че в случая са налице предпоставките по чл. 104, ал. 1, изр. първо ЗДСл. Поради това осъди ИАРА да заплати на Милчев обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за шест месеца. Предвид обстоятелството, че актът е оттеглен от Изпълнителния директора на ИАРА и с оглед изхода на делото осъдил ИАРА да заплати на Милчев и направените деловодни разноски в размер на 1500 лв. Решението е правилно. Касаторът не спори относно факта, че служебното правоотношение на Милчев е прекратено от него със заповед № 53.03.2013 г., която в хода на образуваното по жалба на Милчев срещу нея адм. дело 6050/2013 г. е оттеглена. Неоснователен е наведеният довод, че по делото не е доказано по безспорен начин, че Милчев не е получавал възнаграждение за положен от него труд по служебно или трудово правоотношение. Обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че този факт е установен от събраните по делото доказателства. За да са налице предпоставките по чл. 104, ал. 1 ЗДСл за присъждане на обезщетение при отмяна незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение следва държавният служител де не е получавал възнаграждение въз основа на служебно правоотношение или за друга работа - т. е по трудово правоотношение. От тази редакция на закона следва изводът, че законът не въвежда изискване служителят да не е имал доходи изобщо, а само да не е получавал такива за положен от него труд по служебно или трудово правоотношение. Дали същият има доходи от други източници е ирелевантно за случая и доколкото според действащото законодателство полагането на труд се отразява или в служебна или в трудова книжа съдът е събрал всички относими за спора доказателства. Нещо повече - по делото е представена служебна бележка № 13882 от 17.01.2014 г. на Дирекция "Бюро по труда" Хасково към Агенция по заетостта, от която се установява, че за периода 19.03.2013 - 14.10.2013 г. Милчев е бил безработен е регистриран като лице, търсещо работа. Наведените доводи за неизпълнение на предвидена в ГПК процедура са неотносими към административния процес, поради което не следва да бъдат обсъждани. Размера на обезщетението е определен правилно - в размер на брутното му възнаграждение за шест месеца към момента на признаване на уволнението му за незаконно - в случая от оттегляне на акта. Неоснователни са и наведените доводи за неправилно определяне на размера на присъдените в полза на Милчев деловодни разноски, които са съобразени с действащата нормативна уредба. В случая следва да бъде съобразен и факта, че същите следва да бъдат възстановени в бюджета на органа от служителя, който е станал причина за осъждане на органа да ги заплати, съгласно разпоредбата на чл. 101 ЗДСл или в случай, че същият е по трудово правоотношение съгласно чл. 203, ал. 1 от Кодекса на труда. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото ИАРА следва да бъде осъдена да заплати на Милчев и направените деловодни разноски пред касационната инстанция в размер на 1500 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение