Решение № 10023 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8529/2010 г.

Решение № 10023 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8529/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби срещу решение № 887 от 26.04.2010 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 2457/09 г. С обжалваното решение, по жалбата на "Б-3" ЕООД е отменен РА № 900110/5.06.2009 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Добрич, в частта, потвърдена с решение № 423 от 13.08.09 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Варна, с която са установени задължения за ДДС за данъчни периоди - м. 11.07 г. в размер на 18 422,88 лв. и лихви в размер на 4 046,66 лв.; за м. 04.2008 г. главница в размер на 702,41 лева и лихва в размер на 6,36 лв. и за м. 10.2008 г. главница в размер на 30 707,29 лв. В останалата част жалбата на дружеството е отхвърлена. Със същото решение съдът е разпределил отговорността за разноски по водене на делото, като на дружеството са присъдени разноски в размер на 2556 лв., а на ответната дирекция в размер на 581 лева. В касационната жалба на дирекция "ОУИ"-Варна се твърди неправилност на решението в частта, в която РА е отменен и в която дирекцията е осъдена да заплати разноски на дружеството. Наведените касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК -нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са следните: съдът не е преценил съвкупно доказателствата по делото; съдът немотивирано е изключил от доказателствения материал по делото всички събрани в хода на ревизията доказателства; съдът е обосновал решението си с предположение за евентуално бъдещо събитие, без да са налице доказателства в подкрепа на този извод; кредитираните от съда новопредставени документи са неправилно ценени, тъй като частните документи те не обвързват съда досежно съдържанието им, което не се подкрепя от други данни по делото; съобразно редакцията на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е необходимо, автомобилите да са използвани за целите на независимата икономическа дейност на субекта към датата на упражняване на данъчния кредит във връзка с придобиването им; неправилно са присъдени разноски на жалбоподателя, тъй като РА е отменен частично въз основа на новопредставени доказателства от него. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмен отговор, ответникът по тази касационна жалба -"Б-3" ЕООД я оспорва по съображения, подробно изложени в отговора. В касационната жалба на "Б-3" ЕООД се атакува решението на Варненския административен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА, както и в частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение на ответната дирекция. Наведените касационни основания са отново визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са: необоснованост на извода, направен от съда, че не са доказани договорните отношение между дружеството и Бедри Мустафов, както и на изводът му за недоказаност на обстоятелството, че строителната услуга е извършена от ревизираното дружество. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции. Върховната административна прокуратура чрез своя представител по делото изразява становище за допустимост на касационните жалби и за основателност на жалбата, подадена от дирекция "ОУИ"-Варна, тъй като събраните по делото доказателства не доказват по несъмнен начин, че автомобилите са използвани за икономическата дейност на ревизирания субект. Поддържа се неоснователност на другата касационна жалба, като се изтъква, че в случая инвеститор на обекта е физическото лице, което е и едноличен собственик на капитала на ревизираното дружество, като липсват доказателства за възникнали договорни отношения между тези два субекта. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По отношение на основателността им съдът приема следното: Обжалваният РА отразява извършена ревизия на данъчния субект по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради наличието на предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Пред административния съд РА е обжалван в следните части: за м. 10.07 г.: С РА, предмет на контрол пред административния съд на ревизираното лице е отказано правото на данъчен кредит по ф. № 10...559/11.10.2007 г. и по ф.№ 10...72/09.11.2007 г., издадени от "Мототом" ООД, с предмет на доставките- автомобил по първата и течност чистачки по втората. Органът по приходите е отказал данъчния кредит по тези фактури, приемайки, че автомобилът не се ползва от данъчния субект за осъществяване на облагаеми доставки. Този извод е обоснован с констатациите, че не са налице осчетоводени разходи, свързани с поддръжката, експлоатацията и ремонта на автомобила, не са начислени амортизации и не са издавани пътни листа. Данъчният кредит е отказан на осн. чл. 122, ал. 4 от ДОПК във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. за м. 02.2008 г.: На същото правно основание е отказан данъчен кредит за м. 02.2008 г. по пет броя фактури от различни доставчици, касаещи доставка на материали. Констатациите на органа по приходите са, че по една от фактурите -0...12243/28.12.07 г. получател на материалите по нея е физическото лице и тези материали е следва до му бъдат префактурирани от "Б-3" ЕООД. На дружеството не е признат данъчен кредит на осн. чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. По останалите фактури от м. 02.08 г. е констатирано, че са свързани с доставка на принадлежности за автомобил за автомобил, който попада в обсега на ограниченията по чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДДС. за м. 04.2008 г.: Отказано е право на данъчен кредит за доставка на части за автомобил в размер на 702,41 лв., на осн. чл. 122, ал. 4 от ДОПК във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Направен е извод, че автомобилът не е използван за осъществяване на облагаеми доставки. за м. 06.2008 г.: Отказано е право на данъчен кредит в размер на 4 976, 26 лв. по 10 бр. фактури от различни доставчици с предмет на стопанската операция-закупени материали. Правното основание за отказа е чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, а изводите на органа по приходите са, че доставките по фактурите са свързани с дейността на физическото лице, собственик на земята, комуто са издадени разрешението за строеж и получател по доставката е именно то, и материалите е следвало да бъдат префактурирани от страна на дружеството на физическото лице: за м. 07.2008 г. и м. 09.07 г.-: Както за предходния данъчен период, така и за тези органът по приходите на същите правни и фактически основания е отказал признаване на правото, на данъчен кредит по фактури за закупени материали. за м. 10.2008 г. Отказан е данъчен кредит по фактура от "Мототом" ООД за покупка на автомобил. Правното основание за отказа е чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, а фактическите констатации са, че автомобилът е заплатен от физическото лице Бедри Мустафов, не са осчетоводявани разходи, свързани с поддръжката, експлоатацията и ремонта на автомобила. Административният съд, за да уважи жалбата срещу РА относно отказания данъчен кредит за покупката на двата автомобила, както и кредита за покупката на частите за тях е приел, че става въпрос за автомобили, които не са "леки автомобили" по смисъла на § 1, т. 18 от ЗДДС. Посочено е от съда, че за да възникне правото на данъчен кредит за покупката на автомобили от категорията на процесните е достатъчно да се установи, че са изпълнени изискванията на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС и чл. 71 от същия закон, както и че липсват ограниченията по чл. 70, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е изтъкнал в решението си, че в тежест на жалбоподателя е било да докаже, че автомобилите ще се използват за икономическата дейност на лицето, за извършването на облагаеми доставки. Съдът е приел, че за преценката дали един актив, какъвто несъмнено е автомобилът ще обслужва икономическата дейност на лицето, релевантен от гледна точка на признаването, на правото, на данъчен кредит е не въпросът дали за определен период лицето е развивало дейност, а как активът се включва в тази дейност, която няма пречки да е бъдеща. Изводът на първоинстанционния съд, че с автомобилите са извършвани облагаеми доставки е обоснован с обстоятелството, че през ревизирания период жалбоподателят е извършвал строителна дейност, което се установява от представените договори и фактури. Установено е от съда, че тази строителна дейност е извършвана на обекти в гр. Балчик и гр. Варна. Кредитирани са и представени в хода на съдебното обжалване пътни листа с посочени обходни маршрути Царичино-Балчик-Варна. Формиран е изводът, че процесните автомобили са използвани в икономическата дейност на дружеството. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА в частта относно отказания данъчен кредит за закупените строителни материали. По този въпрос съдът е приел за установено, че стоките по фактурите са вложени в обект, собственост на дружеството, но жалбоподателят не е доказал, че изграждането на този обект е във връзка с икономическата му дейност, тъй като липсват данни за възникнали договорни отношения между ревизираното дружество и физическото лице. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема следното: По касационната жалба на дирекция "ОУИ" - Варна: Жалбата е неоснователна. Съдът не е допуснал процесуално нарушение, кредитирайки представените от жалбоподателя в хода на съдебното обжалване, пътни листа за въпросните автомобили- "Тойота ланд круизер", рег. № ДК № ТХ 4444 и "Тойота ланд круизер" рег. № ДК ТХ 5280. Действително, тези документи по своя характер са частни писмени документи, които не разполагат с обвързваща съда материална доказателствена сила, но само заради това, те не следва автоматично да се изключват от доказателствата по делото, а тяхната доказателствена стойност следва да се прецени при съвкупната преценка на всички данни по делото. Видно от молба на ответника, входирана в административния съд на 01.02.2010 г. (лист 59 от делото) е, че той не е оспорил истинността на представените пътни листа и фискалните бонове за закупено от жалбоподателя гориво-дизел. Такива документи са представени от ревизираното лице и с жалбата му до директора на дирекция "ОУИ"-Варна. От друга страна, по делото не е спорен факта, че преди, по време и след покупката на въпросните автомобили, ревизираният субект е извършвал стопанска дейност, изразявща се в предоставяне на строителни услуги на обекти, находящи се в различни населени места. При съвкупната преценка на тези обстоятелства се налага обоснования извод, направен и от първоинстанционния съд, че процесните автомобили, за които не се спори, а е установено посредством официални писмени документи (свидетелства за регистрация- лист 1224 и 1225 от преписката), че са с брой на местата 7+1 (за автомобила с рег. № ТХ 4444АХ) и 6+1 (за автомобила с рег. № ТХ 5280КХ), поради което не попадат в категорията "лек автомобил", се използват от жалбоподателя за целите на извършваната от него независима икономическа дейност. Обосновано и правилно е прието от първоинстанционния съд, че при тези данни по делото не е налице твърдяната от органа по приходите хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. От изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че през ревизирания период жалбоподателят е осчетоводявал разходи за експлоатацията на автомобилите. Не може да се възприеме от настоящия съдебен състав на касационната инстанция тълкуването на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, направено от дирекция "ОУИ"-Варна в касационната жалба. Становището на този касатор е, че от глаголното време в посочената разпоредба следва, че за да възникне право на данъчен кредит за лицето, придобитите от него стоки следва да се използват за целите на икономическата му дейност към момента на упражняване на правото на данъчен кредит за тях. Подобно ограничително тълкуване е неправилно. То не съответства на характера, на ДДС като косвен, еднократен и многофазен данък. Подобно ограничително тълкуване би лишило данъчните субекти от правото им на данъчен кредит за дълготрайни материални активи, придобити за целите на икономическата им дейност, които се потребяват продължително и многократно чрез включване на части от стойността им в себестойността на произвежданите изделия и предоставяните услуги, когато закупуването им е основното средство, за да се организира това производството на стоки или услуги. Аргумент, оборващ тезата на дирекция "ОУИ"-Варна е и разпоредбата на чл. 74 и сл. от ЗДДС, която допуска да се упражни правото на данъчен кредит за налични активи и получени услуги придобити преди датата на регистрацията по ЗДДС на данъчните субекти. По тези съображения, Върховният административен съд преценява касационната жалбата на дирекция "ОУИ"-Варна, като неоснователна. Решението в обжалваната му част е правилно, поради което следва да се потвърди. По касационната жалба на "Б-3" ЕООД. Съдът е достигнал до извода, че правилно с РА на дружеството е отказано право на данъчен кредит по фактури за закупени строителни материали през м. 02, 06, 07 и 09.2008 г. Прието е за безспорно от съда обстоятелството, че стоките са вложени в обекта, собственост на дружеството, но съдът е преценил като недоказан факта, че строителните работи на този обект са извършени именно от жалбоподателя, поради което е преценен като законосъобразен отказът на приходната администрация на данъчния кредит по тези фактури, на осн. чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Настоящата инстанция преценява като краен резултат за правилно решението на първоинстанционния съд. Твърденията на жалбоподателя, че закупените с въпросните фактури строителни материали са използвани за целите на икономическата му дейност са останали недоказани. За да докаже тезата си, жалбоподателят е следвало да установи по делото, че след като е закупил тези материали, той е осъществил с тях последващи облагаеми доставки- продажби на същите или влагането им в предоставени услуги по СМР. Твърденията на ревизирания субект са, че със закупените материали са предоставени строителни услуги на физическото лице Бедри Мустафов, фактурирани му с фактура № 20 от 22.12.09 г. Това твърдение основателно е преценено от съда като недоказано. На първо място стойността на фактурираните СМР е значително по-ниска от сбора от данъчните основи на въпросните фактури, поради което не може да се приеме, че фактура № 20 доказва влагането изцяло на закупените, но неналични към ревизията, строителни материали по спорните фактури. От друга страна, по дело не са налице данни за реално съществуващ строителен обект на лицето Бедри Мустафов в местност "Сборно място", гр. Балчик, както и че изпълнител на строителството на този обект е ревизираното дружество. Данни за тези обстоятелства биха дали актовете и протоколите за подготовката, откриването на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, но такива не са представени по делото. По тези съображения жалбата на "Б-3" ЕООД срещу тази част от РА, правилно е преценена като недоказана, а оттам и като неоснователна. Решението на първоинстанционния съд по тази част от спора като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,