Решение № 3110 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 269/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директорът на ТП на НОИ Перник против Решение 1984 от 13.11.2024 г., постановено по адм. дело 537 по описа за 2024 г. на Административен съд Перник, с което е отменено Решение [номер]********/28.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Перник и потвърденото с него разпореждане [номер]********/24.07.2024 г. на длъжностното лице по чл.98 ал.1 КСО и е върнато като преписка за ново решаване от административния орган. Посочените от касатора пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалния закон, в това число на чл.69б от КСО, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молбата към съда е да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата.В. с.з. не се явява и представлява,като поддържа жалбата по изложените в нея съображения съгласно депозирана писмена молба преди с.з.. Ответникът- Д. Т. Т., при редовно призоваване, не изпраща представител и не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Перник е отменил по жалбата на Д. Т. Решение [номер]********/28.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Перник и потвърденото с него разпореждане [номер]********/24.07.2024 г. на длъжностното лице по чл.98 ал.1 КСО и е върнато като преписка за ново решаване от административния орган. Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправните норми на КСО и НПОС и процесуалноправните на АПК. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: Към датата на подаденото заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст 10.05.2024г. ответникът по касация има навършена възраст 53г. 06м. и 19 дни и превърнат осигурителен стаж на осн. чл.104 КСО -41г. 09м. 14 дни,в който стаж е включен осигурителен стаж от първа категория труд/положен в структурите на МВР/ -16 г 02 месеца и 12 дни.Тъй като Т. не отговаря на изискването по чл.69 ал.2 КСО- няма изискуемата се възраст от 54 години и 2 месеца,както и наличие на 18години осигурителен стаж ,положен в структурите на МВР,то пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл.69 ал.2 КСО й е отказано.Извършена е преценка сали същата отговаря на изискванията на чл.69б ал.1 и ал.2 от КСО,като при преценката на разпоредбата на чл.18 ал.4 НПОС пенсионният орган е приел,че същата може да се приложи единствено ако на лицето не достига изискуемият се осигурителен стаж,какъвто в случая не е налице,тъй като при Т. не достига осигурителна възраст от 54г и 2 месеца. Въз основа на тези изводи дължностното лице по чл.98 ал.1 КСО е отказало отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.Доводите му са възприети от горестоящият административен орган и със своето решение от 28.08.2024г същият е отхвърлил жалбата на Т.. Въз основа на тези факти първоинстанционният съд е приел,че действитено Т. не отговаря на изискванията на чл.69 ал.2 КСО,тъй като при подаването на заявлението към 10.05.2024г няма навършена възраст от 54г и 2 месеца и 18 години действителен стаж като служител на МВР.От друга страна обаче е направил разграничение на зачетен труд при първа категория труд/ чл.69 ал.2 КСО/ и отработен труд при условията на първа категория труд_ чл.69б ал.1 КСО/ и при прилагането на разпоредбата на чл.18 ал.4 от НПОС е приел,че след като Т. има 16години 02 месеца и 12 дни стаж от първа категория като служител на МВР създава привилегия на лицата по чл.69 КСО,поради което и Т. отговаря на условията за пенсиониране по чл.69 б ал.1 КСО. Посочените в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се преценяват от съда като неоснователни. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му. Решението на Административен съд Перник е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.Оспорените административни актове съдържат всички фактически и правни основания за издаването им. Спорът между страните е правен и се свежда до правилното тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.18 ал.4 НПОС. Съгласно чл. 18, ал. 4 от НПОС, лицата които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б от КСО съдържат различни материални предпоставки за упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Уредените хипотези по чл. 69 и чл. 69б КСО са еднакво приложими при наличие на фактически състав, какъвто уреждат, като норми от закон с еднакъв ранг, и са с равнозначно приложение с оглед на правните последици. Това означава, че при наличие на една от двете хипотези, уредени в чл. 69 и чл. 69б от КСО, правото на пенсия следва да бъде зачетено , в която хипотеза може да бъде упражнено, а ако е възможно и по двете, следва да се приложи нормативна уредба в по-благоприятен вариант за заявителя. Норми от подзаконов нормативен акт като чл. 18, ал. 4 от НПОС не могат да преустановят действието на норми от по-висок ранг, каквито са чл. 69 и чл. 69б от КСО. На следващо място, тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС следва да бъде в смисъл, че има указателен характер за правата по чл. 69 и чл. 69б от КСО. Ако в приложението на чл. 18, ал. 4 от НПОС се стигне до извод, че има ограничаващ характер, то следва да се приложат разпоредбите от по-висок ранг съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от АПК. С оглед на това, при установеното, че са били налице материалните предпоставки на разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО, то разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС не е пречка за отпускане на исканата пенсия. В същия смисъл е и формираната практика на ВАС, VІ отд., изразена в решенията по адм. дела 9879/2020 г., 10189/2020 г., 11052/2023 г., 5649/2024 г., 11098/2024 г., 10885/2024 г.,адм.дело 11285/2024г и др. С оглед гореизложеното, оспореното решение на Административен съд Перник е правилно и законосъобразно, не страда от пороци, които да представляват касационни основания за отмяната му по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,