Решение № 1130 от 1.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) Велико Търново, чрез процесуален представител юрк. Абилов срещу решение 177 от 22.06.2022г. , постановено по адм. дело 162/2021г. на Административен съд - Габрово, с което по жалба на "Елви" ООД [населено място], е отменено Уведомително писмо изх. 01-043-2600/90 от 17.06.2021г. на директора на ОД на ДФЗ - Велико Търново и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че решението противоречи на събраните по делото доказателства. Оспорват се изводите на съда за немотивираност на оспорения акт с доводи, че мотивите се съдържат в други документи, предхождащи издаването му. Излага подробни съображения, че за 2020 г. на земеделския стопанин не му се е дължало подпомагане, тъй като не са били изпълнени изискванията за хуманно отглеждане на животните. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което жалбата срещу обжалваното уведомително писмо да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и извършените разноски. Алтернативно, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация "Елви" ООД в представено по делото писмено становище моли обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представя договор за правна защита и съдействие от 14.12. 2022г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение 177 от 22.06.2022г. по адм. дело 162/2021г. на АС - Габрово е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014 - 2020г. с изх. 01- 043 -2600/90 от 17.06.2021г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Велико Търново, с което "Елви" ООД е уведомен, че оторизираната субсидия по подаденото от него заявление за подпомагане/плащане във връзка с допустимите дейности по мярка 14 е в размер на 0 лв. Като основание в писмото е посочено, че към 31.12.2020г. животните превишават капацитета на обекта, посочен в Удостоверение 049/19.12.2016г., порадикоето кандидата не отговаря на изискванията на чл.10, ал.4 и чл.28, ал.1, т.4 от Наредба 4/08.08.2017г. За да се произнесе по спора, съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при неспазване на изискването за форма - липсата мотиви, фактически основания на органа, относно посоченото в акта нарушение, както и мотиви за налагане на най - тежката санкция (посочени са само правни норми), при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело до неправилно приложение на материалния закон и противоречие с целта на закона. В тази връзка, след анализ на приложимата нормативна уредба и установеното от събраните по делото доказателства, ценени в съвкупност с приетото и неоспорено заключение на вещото лице, относно броя на отглежданите ЕПЖ в ЖО, вида на животните, необходимата за хуманното отглеждане на животните площ е приел, че "Елви" ООД, както към датата на регистрацията, така и към референтната дата 31.12.2020г., разполага със свободна площ за отглеждане на притежаваните животни, която надвишава минимално изискуемата за тях, съгласно чл.4, ал.2, т.1 от Наредба 4 от 08.08.2017г. Въз основа на заключението на вещото лице, съдът е установил, че земеделският стопанин не отглежда 9 броя повече ЕПЖ над допустимия капацитет, определен при регистрацията по чл.137 от ЗВМД, тъй като са установени 100 броя телета/малачета, а установените крави и говеда са 559бр., т.е ЕПЖ са 559 броя. Предвид изложеното, съдът е счел, че оспореното УП е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. По фактите страните не спорят. Спорът е правен и се свежда до това дали са налице основанията, мотивирали административния орган да откаже подпомагане. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 4/2017 г.) финансовата помощ по тази наредба се предоставя за изпълнението на една или комбинация от дейности, включени в подмярка 14.1 "Хуманно отношение към животни в сектор ЕПЖ" или подмярка 14.2 "Хуманно отношение към животни в сектор ЕПЖ" от мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. В чл. 4, ал. 2 на същата наредба е предвидено, че по подмярка 14.1 "Хуманно отношение към животни в сектор ЕПЖ" се предоставя финансова помощ за дейности за осигуряване на не по-малко от 10 на сто над задължителния стандарт свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс /клетка/ помещение, както и групово в бокс /помещение, като в т. 1, букви от а до д е посочена свободната площ съобразно категорията и вида ЕПЖ, а в т. 2 минимума дни годишно за свободно отглеждане на открито на ЕПЖ. Съгласно чл. 10, ал. 4 от Наредба 4/2017 г. броят, видът и категорията на животните в животновъдния обект, в който се изпълняват дейностите по чл. 4, трябва да са в съответствие с капацитета на регистрирания по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) животновъден обект. Съгласно чл. 12, ал. 6 от Наредба 4/2017 г. към момента на кандидатстване земеделските стопани посочват в заявлението за подпомагане/плащане броя на всички животни от даден вид и категория, които се отглеждат в животновъдния обект и тези, за които се кандидатства за подпомагане за дейностите по чл. 4. Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/2017 г. изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение към животните. Видно от изложените от органа мотиви, същият е определил размер на финансовото подпомагане по подмярка 14.1 Хуманно отношение към животните в сектор ЕПЖ за 14.1.1 Осигуряване на свободна площ при индивидуално отглеждане в бокс /клетка/помещение, както и групово в бокс/помещение за ЕПЖ - в размер 0,00 лв., поради несъответствие между капацитета на ЖО и броя на отглежданите в него животни. Като правно основание за постановения отказ са посочени разпоредбите на чл. 10, ал. 4 и чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/2017 г. Констатациите си органът е направил въз основа на подаденото заявление за подпомагане/плащане, приложените към него документи, вкл. Удостоверение за регистрация на животновъден обект 049/19.12.2016г., извършени административни проверки и представена допълнителна информация от БДБХ, че животните превишават капацитета на обекта, посочен в удостоверението от 19.12.2020г. Поисканото подпомагане е отказано, защото административният орган е приел за установено несъответствие на капацитета съгласно удостоверението за регистрация на животновъден обект по реда на ЗВМД и броя и вида на отглежданите животни в обекта към референтна дата 31.12.2020 г., което оценено от административният орган като нарушение на чл. 10, ал. 4 и чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 4/08.08.2017 г.). От приетата по делото съдебна експертиза, съдът е приел за установено, че в животновъдния обект, находящ се в [населено място], обл. Габрово, към 31.12.2020 г. (референтна дата при проверка на хуманитарен статут на обекта) се отглеждат: телета под 12 месечна възраст - 171 бр, телета над 1 година за разплод и бременни юници- 130 бр. и крави млечни над 24 месеца - 358 броя. Видно от заключението, отглеждания брой животни в обекта е по - малък от максимално допустимия за хуманно отглеждане на животни, съгласно Наредба 4, а осигурената площ е достатъчна, даже надвишава допустимата, съгласно наредбата и е налице необходимата свободна площ за извършване на дейностите по чл.4 от същата. Тези фактически установявания не се оспорват в касационната жалба, в която са развити съображения относно необходимите площи за хуманното отглеждане на всеки от видовете животни, с които на практика се оспорва заключението на вещото лице. Административният съд не е допуснал процесуални нарушения като е кредитирал заключението на съдебната експертиза, което е обсъдил заедно с всички останали доказателства по делото, включително и документите, изходящи от Българската агенция за безопасност на храните. Пред първата инстанция процесуалният представител на касационния жалбоподател не е оспорил заключението на вещото лице, като изрично е заявил, че моли да се приеме. В случая от съществено значение е обстоятелството, че в уведомителното писмо като фактическо основание е посочен броя на животните и надвишението с девет над вписания като капацитет на животновъдния обект, а не е правено разграничение в зависимост от възрастта и теглото на животните на площта, необходима за тяхното хуманно отглеждане. Като е акцентирал върху констатациите на вещото лице, че е налице подобна разлика, административният съд е достигнал до законосъобразния правен извод, че уведомителното писмо е издадено без да са установени всички относими факти за правилно приложение на материалния закон. Настоящият съдебен състав намира за правилен извода на АС - Габрово, че от правно значение е и вида на отглежданите животни, за да бъде определена необходимата за хуманното им отглеждане площ, а не само формалният сбор на всички животни, който не е идентичен с този на ЕПЖ. Решаващият съд, позовавайки се на представените по делото доказателства, удостоверението от 19.12.2016г. по чл.137 ЗВМД и на заключението от приетата съдебна експертиза, правилно е обосновал извод, че Елви ООД към датата на регистрацията, както и към референтната дата 31.12.2020 г., разполага със свободна подова площ за отглеждане на притежаваните от него животни, която надвишава минимално изискуемата за тях, съгласно чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредба 4/08.08.2017 г. В чл. 4, ал. 2, т. 1, б. а) до д) във връзка с т. 13 от Допълнителните разпоредби на Наредба 4/08.08.2017 г. са определени изисквания за минимална подова площ на закрито за телета съобразно теглото им. Предвид разграничението в посочената разпоредба - телета (тегло), крави и биволици спрямо тяхната възраст и различните изисквания за отглеждането им и установени 100бр. телета/малачета - малки говеда със специфичен режим на отглеждане, с различен режим на отглеждане от възрастни крави и говеда и като е взел предвид данните по делото и заключението на съдебната експертиза, съдът правилно е приел, че телетата/малачета не следва да се приравняват към възрастни крави и говеда при определяне на броя ЕПЖ. Следователно Елви" ООД не отглежда 9 броя ЕПЖ над допустимия капацитет, определен при регистрацията по реда на чл. 137 от ЗВМП, защото са установени 100 броя телета/ малачета, а установените крави и говеда са 559 бр., т.е. ЕПЖ са 559 броя. Поради тези съображения се споделя крайният извод на АС - Габрово за допуснато нарушение на материалния закон при издаване на Уведомително писмо 01-043-2600/90 от 17.06.2021г., на директора на Областна Дирекция на ДФЗ- Велико Търново, с което е постановен пълен отказ от субсидия за 2020 г. по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР за периода 2014-2020 г. Законосъобразно, административният съд е приел, че липсват мотиви в атакуваното уведомително писмо, които да обосноват необходимостта от налагане на най-тежката санкция, а именно пълно неплащане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР за периода 2014-2020 г. Няма данни при налагането на санкцията да са съобразени степента, тежестта, продължителността и системността на нарушенията на изискванията на наредбата, като тази липса правилно е квалифицирано като съществено нарушение на изискванията към съдържание на административния акт. В съответствие със съображения 19, 27 и 30 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, административният орган е трябвало да съобрази, че при отказ, оттегляне на подпомагане, както и административни санкции по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, винаги трябва да бъдат отчетени принципите на възпиращия ефект и пропорционалността. Отказите и оттеглянето на подкрепа следва да бъдат степенувани въз основа на тежестта, степента, продължителността и системността на установеното неспазване. В случая от административната преписка не се установява по никакъв начин, че е приложена разпоредбата на чл. 31 от цитирания регламент, за да бъде отказано сто процента от заявеното подпомагане, независимо, че дори необоснованите констатации на административния орган показват несъществено несъответствие. Решението на АС - Габрово е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК, като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски ще следва да се уважи като касатора следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв., съгласно чл. 9, ал.3 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като настоящият съдебен състав намира за основателно направеното от касатора възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв., предвид фактическата и правна сложност на делото и реално извършените процесуални действия от страна на упълномощените по делото процесуални представители. По делото не е изготвен писмен отговор на касационната жалба и не е налице явяване в открито съдебно заседание. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение