Решение № 16767 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11143/2013 г.

Решение № 16767 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11143/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив против решение № 1438/24.06.2013 г. по адм. дело № 860/2013 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по касационната жалба страна, Ваня Димитрова Стоянова, от гр. Пловдив изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки в подкрепа на правилността на съдебното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административният съд е заповед № ЛА-Ц2-09-13/31.01.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, с която е отказано включването на Ваня Димитрова Стоянова в Национална програма "Асистенти на хора с увреждания", за дейност "Личен асистент". С решение № 1438/24.06.2013 г. по адм. дело № 860/2013 г. Административен съд - Пловдив е отменил оспорения индивидуален административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне след съобразяване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на материалния закон. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствени правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона - основания за отмяната й като незаконосъобразна съгласно чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е правилно. В раздел IV на Национална програма "Асистенти на хора с увреждания", за дейност "Личен асистент" се съдържат две разпоредби с различни основания за обхват на лицата - т. 2.1.1. касаеща безработни лица, подпомагани по реда на чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) или отговарящи на условията за отпускане на този вид помощ и полагащи основни грижи за хора с увреждания или тежко болни лица при изброени четири хипотези и т. 2.1.2. касаеща безработни, полагащи грижи за изведени от специализирани институции лица или деца с увреждания. При разглеждането на заявлението на Ваня Стоянова административният орган не се е произнесъл по второто основание (т. 2.1.2) за включване в програмата, при условие, че такова е заявено и са представени доказателства, че дъщерята на молителката е лице със 100% ТНР (пожизнено) и е изведена от институция, с което е издал своя акт при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно административният съд е посочил, че издадената заповед не е съобразена с принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК, поради което е издадена в противоречие с целта на закона. Обосновано е посочил, че при реализирания от административния орган подход при определяне на дохода на семейството с невключването на изискващото пълни грижи недееспособно дете и включването на получаваната от другото навършило пълнолетие дете (продължаващо обучението си) се вменява на практика на последното да издържа майка си, която не може да упражнява друга дейност, освен тази да бъде личен асистент за болната му сестра, което е в противоречие с чл. 139 и чл. 144 от Семейния кодекс. Съдът е дал точни указания по прилагането на § 1, ал. 2 ДР на ППЗСП във връзка с изчисляване на диференцирания минимален доход за процесния спор. При тези съображения и отчитайки, че не са налице основания, които да обосноват наличието на хипотези по чл. 209 АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение