Решение № 3293 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1784/2016 г.

Решение № 3293 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1784/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. М. Д., с адрес за призоваване в гр. С., против решение № 7510/2.12.2015 г. по адм. д. № 3780/2013 г. на Административен съд - С.-град. Т., че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда, че твърдяното от него бъдещо засаждане на 6 дка от БЗС № 36244-511-2-2, целият с площ от 15 дка, е бъдещо и несигурно събитие и не обосновава пропусната полза от имота. Иска да бъде отменено решението и бъде уважен предявения иск срещу ДФ "Земеделие". Ответникът по касационната жалба - ДФ "Земеделие", редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество - неоснователна. Съдебното решение е постановено след подробен анализ на доказателствата и е съобразено с влязлото в сила решение № 7169/19.11.2013 г. по адм. д. № 1283/2013 г. на АССГ, с което е отменено Уведомително писмо с отказано плащане на субсидия в размер на 631.17 лв. Предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е основан на отмяната на този акт и с него се претендират вреди от пропуснати ползи. Обосновано съдът е приел за недоказана твърдяната от ищеца пропусната полза, а именно, че процесните 6 дка са щели да бъдат засяти с късни картофи. Направеното от ищеца в хода на делото изменение на иска, правилно е дало основание на съда да приеме, че пропуснатата полза се претендира несъобразно действителните намерения на земеделския производител, а се нагажда спрямо установените в съдебното производство факти. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Пред административния съд е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от Н. М. Д. от гр. К. срещу Д. фонд "Земеделие" за обезщетяване за имуществени вреди в размер на 42 132.00 лева, причинени от незаконосъобразен административен акт на изпълнителния директор на фонда - Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. Ищецът е твърдял, че с отменения административен акт неправилно му е отказано изплащане на част от исканата субсидия за кампания 2010 г., поради което не е разполагал с достатъчни средства и не е успял да засади с картофено семе 6 декара от земеделски имот Блок на земеделско стопанство /БЗС/ № 36244-511-2-2. Първоначално ищецът е твърдял, че е имал намерение да засади ранни картофи, от които е очаквал печалба 12 264.00 лева, които претендира като пропусната полза. Впоследствие е променил твърдението си и е заявил, че е имал намерение да засади късни картофи и е пропуснал да реализира печалба от 42 132 лева от тяхната продажба. Предявен е и иск за заплащане на законната лихва върху претендираната сума, считано от 1.07.2011 г. до окончателното изплащане на задължението. Съдът е отхвърлил предявения иск. Приел е, че е налице първата предпоставка от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за възникване на отговорността на ответника - отменено в обжалваната му част Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-230-6500/3531 от 2.10.2011 г., но не и останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. В случая не е сигурно нито дали посочените 6 декара са щели да бъдат засадени с късни картофи, нито дали картофите ще се отглеждат в съответствие с добрите селскостопански практики и ще дадат посочения в експертизата добив, нито дали цялото количество ще намери пазарна реализация. Обстоятелството, че отказаната субсидия е достатъчна за закупуване на картофено семе, не е достатъчно, за да обоснове извод за пропусната печалба. Въз основа на направеното изменение на иска в хода на съдебното производство, съдът е приел, че пропуснатата полза не се претендира в съответствие с действителните намерения и очаквания на земеделския производител. Посочил е, че липсва пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдяното увреждане и отменения административен акт. Както се установява от Решение № 7169 от 19.11.2013 г. на АССГ, административната преписка е изпратена отново на ответника за разглеждане и ново произнасяне в съответствие с мотивите и указанията на съда. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е анализирал подробно събраните по делото доказателства и е изложил обосновани мотиви, изградени при правилно прилагане на материалния закон. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът Н. Д. е земеделски производител, който на 31.05.2010 г. е подал Общо заявление за плащане на площ с УИН: 23/260510/32336 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., като е поискал субсидия в размер на 3 513.66 лева. По това искане през м. юни 2011 г. ДФЗ е превел по сметка на ищеца субсидия за 2010 г. в размер на 2 882.49 лева и е отказал да изплати остатъка от исканата субсидия в размер на 631.17 лева. С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-230-6500/3531 от 2.10.2011 г. е отказано да се изплати част от исканата субсидия. ДФЗ е приел, че части от четири парцела, между които и БЗС № 36244-511-2-2, не са били добре обработени, като недопустимата част от БЗС № 36244-511-2-2 е 0,01 ха. Парцелът е бил заявен по три мерки - по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, по Схемите за националните доплащания /СНДП/ и за Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/. Отказаната субсидия е само по СЕПП. С Решение № 7169 от 19.11.2013 г. на Административен съд С.-град /АССГ/, 40 състав, по адм. дело № 1283/2013 г., влязло в сила на 15.10.2014 г., уведомителното писмо е отменено в частта му, с която е отказана субсидията в размер на 631.17 лева, отнасяща се общо за четирите парцела, в която е установена недопустима площ. Съдът е приел за установено, че БЗС № 36244-511-2-2 през 2010 г. е бил зает от площи с угари и не се установява да не е обработван, поради което е бил изцяло допустим за подпомагане и за него се е следвала субсидия за 2010 г. С посоченото Решение № 7169 от 19.11.2013 г. на АССГ, административната преписка е върната на ответника за разглеждане и ново произнасяне в съответствие с мотивите и указанията на съда. Въз основа на посочената фактическа обстановка, съдът е изложил обосновани изводи за липсата на законовите предпоставки за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Видно от изложените по-горе обстоятелства, не е налице окончателно отменен незаконосъобразен административен акт, който да е основание за причинената на ищеца вреда. Видно от решението на АССГ по адм. д. № 1283/2013 г., Уведомителното писмо до ищеца е било частично отменено и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. От това следва, че административното производство по тази преписка е продължило да бъде висящо и дължимостта на търсената субсидия е била предмет на преценка от административния орган. За да е налице първата предпоставка на закона, се изисква незаконосъобразният административен акт окончателно да е отменен от съда. Правилни са изводите на съда и относно твърдяното бъдещо и несигурно намерение на ищеца да засади част от БЗС № 36244-511-2-2 с площ от 15 дка първоначално заявено - с ранни картофи, а в хода на делото променено като намерение да засади късни картофи. Този факт говори за липсата на каквото и да е сериозно намерение на ищеца през 2011 г. да обработи посочения имот съобразно изложеното твърдение. Следва да бъде посочен и допълнителен аргумент в подкрепа на изводите на административния съд. Видно от данните по делото, БЗС № 36244-511-2-2 е бил заявен от касационния жалбоподател за подпомагане като земя под угар. Този факт не е бил спорен и е установен от писмените доказателства и от заключението на експертизата по адм. д. № 1283/2013 г. на АССГ. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 2 от Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища /отменена/, земеделска дейност е и поддържането на земята под угар. Но тези земи съгласно чл. 10 от Наредбата са допустими за подпомагане, ако са обработвани чрез дълбока оран. Същото изискване е заложено и в чл. 6, ал. 3 от действащата сега Наредба № 2/17.02.2015 г. за критериите за допустимост за земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ /Д. в. бр. 15/24.02.2015 г./. От това следва, че и по своето предназначение процесният БЗС не е бил пригоден за друг вид земеделска дейност, а именно - производство на земеделски продукти, в конкретния случай - производство на картофи. Съдът е направил обосновани изводи въз основа на тези доказателства и касационната инстанция напълно споделя тези изводи. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,