Решение № 16098 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10558/2012 г.

Решение № 16098 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10558/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Костадин Николов Узунов от гр. Смолян, подадена оп пълномощникът и процесуален представител адв. Сираков срещу решение № 9757 от 4.07.2012 г. по адм. д. № 5538/2011 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че решаващият съд не е обсъдил всички доказателства от значение за делото, както и част от изложените в хода на първоинстанционното производство доводи и възражения. Твърди се, че правните изводи на съда за мотивираност на оспорените актове на изпълнителния директор на АГКК и министъра на регионалното развитие и благоустройството са в противоречие на изискванията на чл. 59, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 4 АПК, а липсата на фактически констатации за конкретни нарушения препятстват защитата на жалбоподателя. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на оспорените адм. актове, ведно със законните последици. Ответникът - министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли за оставяне на същата без уважение. Изпълнителният директор на АГКК не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД 02-14-416/2.03.2011 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която в производство по чл. 18, ал. 3 и 4 ЗКИР е отхвърлена жалбата на Узунов против заповед № РД-15-117/15.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която е наредено заличаването на Узунов от регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра за срок от една година. Прието е от фактическа страна, че административното производство е започнало по подадени жалби от Васил Георгиев Узунов с рег. № 94-3054/3.06.2010 г. и от Румен Малинов Младенов с рег. № 94-3623/23.06.2010 г. срещу действията на инж. Костадин Узунов, вписан със заповед № 788/31.08.2001 г. на изпълнителния директор на АГКК в регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение на задълженията по чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗКИР № 21-10-1598/7.07.2010 г. от длъжностно лице, определено със заповед № РД-13-79/7.07.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, в присъствието на двама свидетели, в който е визирано, че в периода септември 2009 г. - февруари 2010 г. Узунов не е изпълнил коректно задълженията си на правоспособно лице за изготвяне на проект за изменение на кадастралната карта, а през м. март 2010 г. е изработил документация за геодезическо заснемане в гр. Девин без то да съответства на елементите на кадастъра на терена, без присъствие на заинтересуваните лица и без съставяне на необходимия протокол за граници. Актът е предявен надлежно на Узунов на 12.07.2010 г. и в срок, на 19.07.2010 г., е подадено писмено възражение. Преписката е изпратена на директора на Дирекция "Кадастрална и специализирани карти" в АГКК на 13.07.2010 г. и след изготвяне на писмено становище по чл. 15, ал. 1 от Наредба № 3/16.02.2001 г. за водене и съхраняване на регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра, е издадена заповед № РД-15-117/15.12.2010 г., с която е наредено заличаването на Костадин Узунов от регистъра на лицата правоспособни да извършват дейности по кадастъра за срок от една година. Тази заповед е обжалвана от Узунов пред министъра на регионалното развитие и благоустройството по реда на чл. 18, ал. 3 от ЗКИР, който със заповед № РД02-14-416/2 март 2011 г. е отхвърлил подадената жалба като неоснователна. От правна страна е прието, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и в предписаната от закона форма, с изрично визиране на правното основание за издаване, а фактическите констатации "само са маркирани, без да са подробно изложени", но това не съставлява нарушение, водещо до отмяна на оспорения административен акт, тъй като конкретните нарушения са описани в съдържащите се в административната преписка материали. Досежно възражението за немотивираност на заповедта на министъра е прието, че се касае за акт, с който се контролира по административен ред друг административен акт - заповед на изпълнителния директор на АГКК, поради което не е налице съществен порок във формата. Прието е също, че съставеният Акт за установяване на административно нарушение, съдържа подробно описание на допуснатите от Узунов нарушения на задълженията му по чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, а правната квалификация се съдържа в становището по чл. 15, ал. 1 от Наредба № 3/16.02.2001 г. за водене и съхраняване на регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра, както и в съпроводителното писмо на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Смолян. Така постановеното решение е неправилно и постановено в разрез с изяснената по делото фактическа обстановка, в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 4 АПК във връзка с чл. 97, ал. 1 АПК, в който смисъл са основателни възраженията в касационната жалба. Решаващия правен извод на тричленния състав, че въпреки липсата на фактически констатации /"само са маркирани, без да са подробно изложени"/, оспорените административни актове на изпълнителния директор на АГКК и потвърждаващата го заповед на министъра, са мотивирани е в противоречие с императивните изисквания на чл. 59, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за произнасяне с мотивирано решение от горестоящия административен орган е изрично закрепено в ал. 1, чл. 97, АПК, поради което извода за липса на съществен порок при постановяване на заповед № РД 02-14-416/2.03.2011 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството не се споделя от настоящата инстанция. Действително е допустимо излагането на мотиви в съпътстващ издаването на крайния административен акт документ, съставен от помощен орган. В случая обаче такъв документ се явява единствено изискуемия по чл. 21, ал. 4 ЗКИР акт, тъй като се касае на нарушение по т. 5 на ал. 1, чл. 21 ЗКИР. Видно от мотивната част на Акт за установяване на административно нарушение на задълженията по чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗКИР № 21-10-1598/7.07.2010 г. само са маркирани нарушенията по две жалби, подадени от Васил Георгиев Узунов с рег. № 94-3054/3.06.2010 г. и от Румен Малинов Младенов с рег. № 94-3623/23.06.2010 г., а именно, че Узунов "не е изпълнил коректно задълженията си на правоспособно лице за изготвяне на проект за изменение на кадастралната карта, и е изработил документация за геодезическо заснемане в гр. Девин без то да съответства на елементите на кадастъра на терена, без присъствие на заинтересуваните лица и без съставяне на необходимия протокол за граници". Освен това в акта е визирано, че при съставянето му са взети предвид четири документа - двете жалби и заявленията на Стоянка Кехайова и Васил Узунов. Няма данни за извършена проверка по реда на чл. 32 от НАРЕДБА № 19 от 28.12.2001 г. за контрол и приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно която разпоредба, при констатирано несъответствие на материали и данни съгласно чл. 58, ал. 2 -5 от Наредба № 3/2005 г. се извършва контрол на цифровите данни с контролна компютърна програма, вкл. и полска проверка. Съгласно ал. 4 на чл. 32, при констатирано съществено несъответствие с нормативните изисквания в представените данни и материали по ал. 1 на правоспособното лице се съставя акт по чл. 21, ал. 4 ЗКИР, т.е. за да се прибегне към съставяне на акта, поставящ началото на процедурата по заличаване в регистъра е изискуемо установяване на несъответствие от категорията на съществените. Кои са съществени несъответствия е изчерпателно визирано в нормата на § 1, т. 3 от ПЗР в б. "а" - б. "к". В оспорения административен акт, а също и в Акт за установяване на административно нарушение на задълженията по чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗКИР № 21-10-1598/7.07.2010 г. не е визирано конкретно нарушение по смисъла на § 1, т. 3 за да се приеме, че то е съществено и са били налице основанията по чл. 32, ал. 4 от Наредба № 3/2005 г. във връзка с чл. 20, ал. 4 ЗКИР. Това обстоятелство безспорно сочи на липса на фактическа обоснованост на оспорената заповед и съставлява нарушение на процедурата по изготвяне на Акта за установяване на административно нарушение, което е основание за незаконосъобразност на заповедта на изпълнителния директор на АГКК. В допълнение следва да се маркира и безспорния факт, че преписката е изпратена в АГКК - директора на Дирекция "Кадастрална и специализирани карти", на 13.07.2010 г., преди изтичане на срока за възражение по акта, връчен на 12.07.2010 г. Действително, подаденото от Узунов възражение на 19.07.2010 г. е било препратено в АГКК и приобщено към преписката, видно от разпореждането от 20.07.2010 г. върху съпроводителното писмо с рег. № 10-21-9/19.07.2010 г., но няма данни за произнасяне на комисията, визирана в разпореждането, а становището от 23.08.2010 г. на гл. експерт отдел "ПО", съгласувано от нач. отдел "ПО", безспорно не съставлява такова на комисия. Предвид изложеното, обжалваното решение на тричленния състав на Върховния административен съд, второ отделение, следва да бъде отменено като неправилно и вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразна заповед № РД 02-14-416/2.03.2011 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и потвърдената с нея заповед № РД-15-117/15.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК. С оглед изхода на делото и изрично заявената претенция на пълномощника на касатора за присъждане на разноски, на основание чл. 143 АПК, АГКК дължи направените по делото разноски в общ размер на 515 лв., съставляващи адвокатски хонорар по представените Договори за правна защита и съдействие, договорен и надлежно внесен, и 15 лв-държавни такси. Възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК не е заявено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 227, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,