Решение № 9065 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3659/2010 г.

Решение № 9065 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3659/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.), във връзка с § 5, ал. 4 ДОПК и чл. 4 АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна срещу Решение № 8/08.01.2010 г., постановено по адм. дело № 28/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменен ДРА № 378/08.07.2003 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Русе, потвърден с Решение № 1109/15.10.2003 г. на директора на Регионална данъчна дирекция - гр. Варна за определени данъчни задължения на "Булкар М" ЕООД - гр. София по ЗДДС (отм.) в размер на 63 265,70 лв. и лихви в размер на 4 731,94 лв., вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Ремонт комерс - Асан Асанов" за периода на месеците януари, февруари и декември 2002 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът се оплаква, че неправилно съдът е приел, че данъчният орган незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) (неправилно се сочи чл. 64, ал. 4, т. 4, вместо чл. 65, ал. 4, т. 4) поради неспазване в ревизионното производство на процедурата по чл. 50 ДПК (отм.) чрез поставяне на съобщение на таблото на данъчната служба, като по този начин неправилно било прието от съда, че срокът за представяне на документи от доставчика не бил започнал да тече. Относно правото на приспадане на данъчен кредит за "Булкар М" ЕООД касаторът твърди, че правилно той е бил отказан от ревизиращият екип на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания за отмяна на решението на първоинстанционния съд са изложени в касационната жалба Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и отхвърляне на жалбата на "Булкар М" ЕООД срещу ДРА № 378/08.07.2003 г. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Булкар М" ЕООД - гр. София, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение като неправилно, тъй като процедурата по чл. 50 ДПК (отм.) е спазена от данъчната администрация, която правилно е приела, че не се дължи данъчен кредит. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Делото за втори път е на разглеждане пред ВАС, I отделение. С Решение № 5587/14.05.2008 г. по адм. дело № 12672/2007 г. състав на ВАС, I отделение е отменил Решение № 1138/16.08.2006 г. по адм. дело № 12/2004 г. на Варненския окръжен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Булкар М" ЕООД за непризнат данъчен кредит в размер на 63 265,70 лв. и лихви в размер на 4 731,94 лв. Делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав в посочената част, тъй като касационната инстанция е приела, че решението на съда е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Този извод съдът е направил, след като е установил, че по първоинстанционното дело липсват всички протоколи за извършени насрещни проверки на доставчика ЕТ "Ремонт комерс - Асан Асанов", а в чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) има изискване искането за представяне на документи да е връчено на лицето. В тази връзка касационната инстанция е приела, че не е извършено щателно документално издирване на доставчика по смисъла на § 1, т. 17 ДПК (отм.), както и за връчване на искане по чл. 50 ДПК (отм.) на доставчика, а също и че не са събрани доказателства за начисляване на данъка от този доставчик. Прието е от касационната съдебни инстанция, че неправилно съдът е отказал назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с мотив, че искането е направено несвоевременно. При новото разглеждане след отменителното решение на ВАС, I отделение, за да отмени ДРА № 378/08.07.2003 г. за определени данъчни задължения на "Булкар М" ЕООД - гр. София по ЗДДС (отм.) в размер на 63 265,70 лв. и лихви в размер на 4 731,94 лв., вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Ремонт комерс-Асан Асанов" за периода на месеците януари, февруари и декември 2002 г., Варненският окръжен съд е приел, че въпреки че са извършени две проверки от данъчните органи на декларирания данъчен адрес на доставчика, за което са съставени и нарочни протоколи, искането за представяне на документи с изх. № 5/4277/05.06.2003 г. е връчено впоследствие не по реда на чл. 50 ДПК (отм.). Съдът е приел, че съобразно с указанията, дадени от ВАС, I отделение не са представени доказателства за връчване на искане за представяне на документи по реда на чл. 50 ДПК (отм.), то поради тази причина според съда срокът за представяне на доказателства не бил започнал да тече, поради което не е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) за отказване правото на приспадане на данъчен кредит. Относно указанията на ВАС, I отделение за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, съдът я допуснал, но впоследствие я е заличил поради невнасяне от жалбоподателя на определения депозит за хонорара на вещото лице. Обжалваното решение е неправилно. С оглед указанията, дадени в отменителното решение на ВАС, I отделение пред първоинстанционният съд, пред който делото е било върнато за ново разглеждане са представени 3 бр. протоколи за извършени насрещни проверки - № 4813/27.06.2003 г., № 156/22.04.2003 г. и № 199/05.06.2003 г. От тях е видно, че прекият доставчик от ЕТ "Ремонт комерс - Асан Асанов" е търсен на декларирания от него данъчен адрес, но резултатите от проверките са установили, че на посочения адрес не съществува фирма с посоченото наименование. Отделно от това пред настоящата касационна инстанция са представени самото съобщение по чл. 50 ДПК (отм.), протоколите за поставянето му на таблото в данъчната служба № 200/06.06.2003 г. и за свалянето му - № 216/20.06.2003 г. От тези доказателства се установява, че процедурата по чл. 50 ДПК (отм.) е спазена. Дори да се приеме, че са налице допуснати пропуски от данъчните органи при изпълнение на процедурата по търсене на доставчика и реда по чл. 50 ДПК (отм.), макар такива в процесния случай настоящата инстанция счита, че не са налице, само на това основание не може данъчният ревизионен акт да се обяви за незаконосъобразен. Съгласно чл. 130, ал. 1 ДПК (отм.) съдът е съд по същество, което означава, че е задължен да се произнесе относно дължимостта или не на установеното с акта данъчно задължение. В процесния случай това не е сторено и актът е отменен на процесуално основание, без съдът да има такива правомощия, предписани в закон, освен в случаите по ал. 2 на същата правна норма, какъвто настоящия случай не е. Съдът е изпълнил указанието на касационната инстанция за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи начисляването на ДДС в счетоводството на доставка. По вина на жалбоподателя в първоинстанционното производство "Булкар М" ЕООД определения от съда депозит за вещото лице по назначената експертиза не е внесен и затова впоследствие в съдебно заседание на 15.10.2009 г. експертизата е била заличена. При това положение съдът е следвало да приеме за недоказан факта на начисляването на ДДС по процесните доставки, както и за наличието на предпоставките по чл. 64 ЗДДС (отм.), а и на тези по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), като се има предвид, че данъчният ревизионен акт на основание чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) се ползва с презумпция за вярност и в тежест на "Булкар М" ЕООД е било да докаже, че са налице всички положителни предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ "Ремонт комерс - Асан Асанов". Като не е осъществил пълно и насрещно доказване на всички предпоставки за признаване на посоченото материално право, следва да се приеме, че на получателя по доставките "Булкар М" законосъобразно данъчните органи са отказали правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 63 265,70 лв. и лихви в размер на 4 731,94 лв., вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Ремонт комерс - Асан Асанов" за периода на месеците януари, февруари и декември 2002 г. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, както и да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което жалбата на "Булкар М" ЕООД срещу ДРА № 378/08.07.2003 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Русе, потвърден с Решение № 1109/15.10.2003 г. на директора на Регионална данъчна дирекция - гр. Варна в посочената част следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Предвид изхода на делото на касатора се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 699,95 лв. съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,