Решение № 2068 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1848/2016 г.

Решение № 2068 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1848/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП срещу допълнително решение № 7966 от 16.12.2015 г. по адм. дело № 3100/2014 г. по описа на Административен съд С. град, I отделение, 4 състав, с което е отхвърлено искането му за допълване на Решение № 4238 от 18.06.2015 г., постановено по същото дело. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния и нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за постановяване на ново допълнително решение при спазване на разпоредбите на чл. 173, ал. 2 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Кацарски - Риластрой" ООД, представляван от адв. М. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното допълнително решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, съобразно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С обжалваното решение Административен съд С.-град, 4 състав е отхвърлил молбата на директора на дирекция "ОДОП" - С. за допълване на Решение № 4238 от 18.06.2015 г. по адм. д. № 3100/2014 г., с която е поискано на основание чл. 173, ал. 2 от АПК да бъде указано изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган и дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Според решаващия състав разпоредбата на чл. 160 от ДОПК изрично регламентира правомощията на съда при оспорване на ревизионни актове, поради което в случая не намира субсидиарно приложение нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК. Съдът няма правомощие да връща преписката на компетентния орган за ново произнасяне, когато се касае за ревизионни актове, дори и когато е обявил нищожността на такъв. Решение е валидно, допустимо и правилно. С решението, чието допълване е поискано, Административен съд С.-град, 4 състав е прогласил нищожността на Ревизионен акт № 101307309 от 28.10.2013 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП С. град, потвърден с Решение № 114 от 17.01.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С.. Приел е, че РА е издаден от некомпетентен орган в хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./. Върховният административен съд в настоящия състав на Осмо отделение намира, че законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на касатора за допълване на Решение № 4238 от 18.06.2015 г. по адм. д. № 3100/2014 г. с искане да бъде указано изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган и да бъдат дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Както правилно е посочил решаващият състав, правомощията на съда по контрола за законосъобразност на ревизионния акт са уредени в специалния процесуален закон /ДОПК/, който съобразно изричните разпоредби на чл. 160, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК не предвижда възможност за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Нормата на чл. 160, ал. 4 от ДОПК изрично регламентира, че предписанието на ал. 3, /когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона/ не се прилага за ревизионните актове. Когато се прогласява нищожност на РА, последиците са свързани с неговата липса в правния мир, но съдът отново няма правомощие да върне преписката на органа, издал акта или на компетентния приходен орган, тъй като това не е предвидено в ДОПК. Предвид съдържащата се уредба в ДОПК, не са налице предпоставките за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 от АПК. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд по адм. д. № 7387/2009 г., адм. д. № 1170/2015 г., адм. д. № 5228/15 г., адм. д. № 109/2015 г., адм. д. № 5013/2015 г. и други. По така изложените съображения, не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответната страна по касация не е претендирала разноски и не е представила доказателства за направени такива, поради което не следва да й се присъждат разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,