Решение № 8326 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2404/2014 г.

Решение № 8326 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2404/2014 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Варна, чрез процесуален представител, против решение № 3257 от 19.12.2013 г., постановено по адм. дело № 2810/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което по жалба на Николай Бранимиров Балачев е отменена негова заповед № 6771/2012 от 10.10.2012 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) - "Спиране на МПС от движение за срок от 30 дни". Касаторът оспорва решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, по съображения, изложени подробно в касационната жалба. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Николай Бранимиров Балачев, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени обжалваната заповед № 6771/2012 от 10.10.2012 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Варна за налагане на ПАМ - "Временно спиране от движение на пътно превозно средство за срок от 30 дни", издадена на основание чл. 171, т. 2, б. "з" ЗДвП, съдът е приел за установено, че на 01.10.2012 г. в гр. Варна, ул. "Девня", Николай Бранимиров Балачев е управлявал собствения си лек автомобил със свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), което е с изтекъл срок на валидност на 20.10.2010 г. Съдът е счел, че без правно основание административният орган е приравнил управлението на МПС със свидетелство за правоуправление с изтекъл срок на валидност, на управление на МПС без правоспособност. В мотивите са изложени доводи, че валидността на СУМПС, според разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП е предпоставка, сочеща на правоспособност само досежно категорията, към която спада управляваното МПС. Същата обаче или липсата й, не предполагат съответното наличие или липса на правоспособност да се управлява МПС. Прието е, че правоспособността за управление е качество на водача, което се удостоверява с издадено и валидно, за съответния период и категорията, към която спада управляваното ППС, свидетелство за управление. В този контекст съдът е извел довод, че управлението на МПС с документ с изтекъл срок на валидност е нарушение на Закона за българските документи за самоличност (ЗБЛД), а не нарушение на ЗДвП и следва да бъде санкционирано по реда на чл. 81, ал. 2, т. 6 ЗБЛД, т. к. с изтичането на срока на свидетелството водачът не губи правоспособността си. Предвид изложеното е отменил заповедта за налагане на ПАМ "Спиране на МПС от движение за 30 дни". Решението е правилно. За да управлява МПС водачът трябва да притежава СУМПС (чл. 150а, ал. 1 ЗДвП), което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 ЗДвП) и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл. 150 - чл. 152 ЗДвП. СУМПС се издава при първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена категория; придобиване на правоспособност за управление на МПС от нова категория; възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки; подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов; подмяна поради изтичане срока на валидност; подмяна поради промяна в данните на водача; издаване на дубликат и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление, подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категории (Арг.: чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина (обн., ДВ, бр. 97/15.10.2002 г.). Подмяна на СУМПС се извършва при изтичане срока на валидност; подмяна на стар образец с нов, промяна в данните на водача и подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категория (Арг.: чл. 151, ал. 9 ЗДвП и чл. 15 от Наредбата). Съгласно чл. 50 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), СУМПС представлява индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност и е един от трите български лични документи съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 с. з., издава се от органите на МВР със срок на валидност 10 години. По делото е безспорно, че на 1.10.2012 г. в гр. Варна водачът Николай Бранимиров Балачев е управлявал автомобил със свидетелство за управление, което е с изтекъл срок на 20.10.2010 г. (невалидно към датата на проверката). Актосъставителят, а от своя страна и административният орган, са счели, че Балачев управлява МПС без да е правоспособен водач и с това деяние нарушава разпоредбата на чл. 150 ЗДвП, чиято норма гласи, че всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползуване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Между страните няма спор, че жалбоподателят е придобил правоспособност на водач на МПС, категория "В" и "М" по предвидения в закона ред и няма данни да е лишен от тази правоспособност. При това положение независимо, че СУМПС е изтекло на 20.10.2010 г., към датата на проверката - 01.10.2012 г. водачът не е бил лишен от право да управлява МПС. Обстоятелството, че свидетелството му за правоуправление е с изтекъл срок не го прави неправоспособен, защото наличието на този документ само удостоверява правоспособността, не я поражда и съответно изтичането срока на документа не лишава водача от придобитото право да управлява МПС. С изтичането на срока на валидност на СУМПС водачът не губи правоспособността си, т. к. същото подлежи на подмяна съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1-157/01.10.2002 г. В случай, че срокът на валидност на този документ изтече, той се превръща в нередовен документ по смисъла на § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД. Санкцията за лице, което използува такъв нередовен документ е предвидена в чл. 81, ал. 2, т. 6 с. з. Затова административният орган неправилно е счел, че констатираното деяние на водача Балачев нарушава разпоредбата на чл. 150 ЗДвП и е приел за установено нарушение на тази норма, налагайки ПАМ на основание чл. 171, ал. 2, б. "з", предл. 1-во ЗДвП. Фактът, че Балачев е управлявал МПС с изтекъл срок на валидност на свидетелството си за правоуправление, не може да бъде приравнен на приетата от административния орган липса на правоспособност, т. е. на непритежаване на СУМПС. ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "з" ЗДвП се прилага в хипотезите на отнет или иззет документ (в случаите по чл. 171, т. 1 и т. 4 ЗДвП) и когато водачът не притежава (в смисъл няма издадено) СУМПС. Респ. мярката е допустима при първоначална липса на СУМПС и последваща такава, поради отнемането му (при лишаване от правоуправление по съдебен или административен ред) или изземването му (при загуба на правоспособността), както и когато водачът не притежава правоспособност за съответната категория по чл. 150а ЗДвП, към която спада управляваното от него МПС. Фактите, установени в процесния казус не попадат в приложното поле на тази разпоредба. Възражението на касатора относно изискването за представяне на медицински документи при подновяването на СУМПС, също не може да обоснове загубване на правоспособност, т. к. ако лицето не отговаря на медицинските или психологическите изисквания това би било различно основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП. Следва също да се отбележи, че при подаване на документи за подновяване срока на валидност на СУМПС не се е необходимо водачите да се явяват отново на изпит за придобиване на правоспособност. ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (Арг.: чл. 22 и чл. 23 ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при липса на всички нормативноустановени за това условия. А щом като не е налице правопораждащ фактически състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за спиране от движение на управлявания от водача Балачев лек автомобил. Следователно процесната преустановителна ПАМ, наложена със заповедта на началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Варна, се явява в нарушение на закона и при липса на материалноправни предпоставки, поради което правилно е отменена като незаконосъобразна. При липса на релевираните касационни основания, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение