Решение № 13748 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7730/2020 г.

Решение № 13748 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7730/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ "Земеделие"/ - София, подадена чрез процесуалния му представител юрк. П. Георгиева, против решение № 117 от 09.04.2020 г. на Административен съд - Перник, постановено по адм. д. № 50/2020 г., с което е отменен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 01-6500/3852/27.09.2019 г. и в полза на жалбоподателя и адв. Динев са присъдени разноски. С твърдение за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът – И. Цветанов от [населено място] – оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител адв. Динев по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да бъде присъдено на адв. Динев адвокатско възнаграждение в размер на 732. 73 лв. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Перник е бил АУПДВ изх. № 01-6500/3852/27.09.2019 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С него на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/03.04.2008 г./ е изключен от подпомагане И. Цветанов и му е установено публично държавно вземане в размер на 8 054. 64 лв., представляващо 50 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г. с лихва от деня, следващ последния ден на 50-дневния срок за доброволно изпълнение. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с възложени правомощия от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" съгласно заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. Приел е, че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства за това, че е подал заявление за подпомагане за кампания 2015 г. по поетия от него петгодишен ангажимент след първото компенсаторно плащане по мярка 211. С писмо – изх. № 01-6500/3852 от 27.06.2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" жалбоподателят е уведомен за образуване на административното производство и му е дадена възможност да представи възражение, което той и е направил. Според съда при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От фактическа страна съдът е установил, че жалбоподателят е регистриран с УРН 577341. Подал е заявление на 30.05.2012 г. за кампания 2012 г., първо общо заявление за подпомагане с УИН 14.11.0612/32905. По отношение на извършените плащания по мярка 211-НР1 е констатирал, че за кампания 2012 г. са извършени четири такива – на 20.12.2012 г. – 3 899. 15 лв. и 855. 91 лв.; на 27.08.2013 г. – съответно 230. 80 лв. и 50. 66 лв. /общо 5 036. 52 лв./; за кампания 2013 г. са извършени четири плащания в общ размер 5 372. 39 лв.; за кампания 2014 г. са извършени четири плащания в общ размер 5 700. 37 лв. Общо изплатените суми според представеното от ответника извлечение от СЕБРА са в размер на 16 109. 28 лв., а установеното с акта публично държавно вземане в размер на 8 054. 64 лв. представлява 50 % от общо изплатената сума. За да отмени АУПДВ, първостепенният съд е обосновал извод за неговата материална законосъобразност, тъй като неправилно в диспозитива му са инкорпорирани два акта – единият за изключване от подпомагане и другият за установяване на публично държавно вземане. Според него без да е налице издаден индивидуален административен акт за изключване на жалбоподателя от подпомагане, който е влязъл в сила, не може да се издаде АУПДВ. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно и допустимо и неправилно. Правилно е приел първостепенният съд, че АУПДВ е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, ДВ бр. 51/2019 г. в сила на 28.06.2019 г. изпълнителният директор на фонда издава АУПДВ по реда на ДОПК, а според ал. 6 може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции. Със заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. изпълнителният директор е възложил на П. Славчева – зам. изпълнителен директор да издава писма за откриване на производство и АУПДВ по реда на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 03.04.2008 г. /т. 19/. Правилен е и изводът на съда, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неправилно обаче първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е изцяло материално незаконосъобразен, поради липсата на предхождащ го влязъл в сила индивидуален административен акт за изключването от подпомагане на И. Цветанов. Актът е издаден на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г., съгласно който: земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. В съответствие с този текст от наредбата с АУПДВ земеделският стопанин е изключен от подпомагане и е задължен да възстанови 50 % от общата изплатена сума на основание чл. 14, ал. 1, т. 3, тъй като е прекратил участието си в мерките след третата година. Ясно е, че фактическото и правно основание за изключването от подпомагане и за установяването на дължимо публично държавно вземане, свързано с възстановяването на част от изплатената вече сума, е едно и също – неподаване на заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент и по точно след третата година /за 2015 г./, което обуславя прилагането на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. Именно поради тази причина няма процесуална пречка двете разпоредителни волеизявления на административния орган да бъдат обективирани в един административен акт, противно на приетото от първоинстанционния съд. В този смисъл са решенията на касационни състави на първо отделение на Върховния административен съд - № 5583 от 13.05.2020 г. по адм. д. № 2009/2020 г., № 6615 от 03.06.2020 г. по адм. д. № 3069/2020 г., № 7977 от 23.06.2020 г. по адм. д. № 3510/2020 г. Двете решения на Върховния административен съд, осмо отделение, на които се прави позоваване в мотивите на оспореното първоинстанционно решение, са постановени по различни с оглед фактите казуси от настоящия. При тях е бил издаден акт за изключване от подпомагане преди издаването на АУПДВ. Тази практика на административния орган не е неправилна, както е прието в решенията на касационните състави, но и не обосновава извод за това, че обратното – издаването на един акт за изключването от подпомагане и за установяване на публичното държавно вземане - противоречи на материалния закон /конкретна правна норма административният съд не е посочил/. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и съдът се е произнесъл по навадените от жалбоподателя възражения относно извършените плащания и мярката, във връзка с която са направени, настоящата касационна инстанция намира, че не се налага делото да се връща за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Освен това в касационната жалба не се сочат съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това решението на административния съд следва да се отмени като неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон, и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против АУПДВ. Представеното от ответника по касация за сведение решение на Върховния административен съд, първо отделение по адм. д. № 6778/2020 г. касае различен от настоящия правен спор, свързан с неполучено плащане за първата година и получено такова за втората година, поради което съдът е приел, че размерът на публичното държавно вземане е бил неправилно определен в АУПДВ. В случая безспорно се установява, че е получено плащане за първата 2012 г. При този изход на спора на касатора следва да се присъди юрисконсултстко възнаграждение за две съдебни инстанции, определено по размер съгласно чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение