Решение № 5311 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 760/2019 г.

Решение № 5311 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 760/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 14237 от 20.11.2018 г., постановено по административно дело № 2831/2017 г., тричленен състав от пето отделение на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Л. Йовчев от [населено място] срещу заповед № 8121 К-1872/06.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, в частта, с която е определено наименованието на длъжността и са посочени ранг, степен и възнаграждение за длъжността. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Л. Йовчев, действащ лично и чрез пълномощника си М. Йовчева (негова съпруга, с юридическо образование). Наведените в нея доводи са относими към касационните основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението като неправилно и на атакуваната част от процесната заповед като незаконосъобразна, и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касация - министърът на вътрешните работи, действащ чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Д. Бучкова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли първоинстанционния съдебен акт да се потвърди като правилен, както и заповедта на министъра на вътрешните работи като законосъобразна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага отхвърлянето й и оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Развитите доводи от касатора не опровергават правните изводи на съда. Тричленният съдебен състав коректно е установил фактическата обстановка. Л. Йовчев има завършено висше образование и придобита образователно-квалификационна степен "магистър", специалност "Автоматика и системотехника", професионална квалификация "Инженер по автоматика и системотехника". Назначен е на служба в МВР, считано от 01.09.2002 г., на длъжност "главен специалист" в сектор ИИЦ, КИАД-ДНСП. Йовчев последователно е заемал длъжности в МВР - специалист различни степени, включително и специалист I степен (системен администратор). Считано от 21.06.2016 г. до издаване на оспорената заповед, същият е специалист I степен (системен администратор) в сектор ИТФС, към отдел ИТАП, ГДНП. С процесната заповед № 8121 К-1872/06.02.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 9 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и § 69 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г., в сила от 01.02.2017 г.), Л. Йовчев е назначен за държавен служител на длъжност главен експерт (системен администратор) в сектор "Информационни технологии, фондове и статистика" към отдел "Информационни технологии, анализ и планиране" при Главна дирекция "Национална полиция", експертно ниво 3, ранг ІV младши, основна месечна заплата 1685 лева. Предмет на съдебната проверка за законосъобразност в производството по реда на чл. 145 и следв. от АПК пред тричленния състав на Върховния административен съд е била заповедта в частта й, с която е определена длъжността, която следва да заеме, експертно ниво, ранг и основна заплата. За да не уважи сезиралата го жалба, решаващият съдебен състав от пето отделение на ВАС е аргументирал теза, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Настоящият петчленен състав намира съдебното решение за валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваният съдебен акт е и правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило предпоставки за приложимост на претендираните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изводите в мотивите на проверяваното решение напълно съответстват на установените факти. Обосновано е прието от решаващия съдебен състав, че съгласно приложимото материално право - § 69, ал. 5 от ПЗР на ЗИДЗМВР, в сила от 01.02.2017 г., на служителите, преназначени по реда § 69, ал. 1, какъвто е и Йовчев, се присъжда определения в Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА) минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят не притежава по-висок ранг. Касаторът не притежава по-висок ранг по Закона за държавния служител. Съгласно КДА началник-сектор в структура по чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - "Главна дирекция", е ръководно ниво 7 А, а за лицата, заемащи експертни длъжности в сектора, експертното ниво е 3, като лицата, заемащи длъжност "главен експерт", на каквато е назначен жалбоподателят - минималният ранг е IV младши (номер 203 а от КДА). От изложеното е видно, че при издаване на оспорената заповед е спазено приложимото материално право, а именно изискването на § 69, ал. 5 от ПЗР на ЗИДЗМВР относно ранга, който следва да бъде определен. Липсва правна норма, според която да бъде определен по-висок ранг в зависимост от предходния стаж като държавен служител по ЗМВР или по друг критерий. Така определеният ранг не противоречи и на целта на закона, а именно - последващите минималния ранг по-високи рангове да бъдат присъждани при спазване на чл. 75 от ЗДСл и атестиране по реда на Наредбата по чл. 76, ал. 11 от ЗДСл. Касаторовите възражения са неоснователни. В касационната жалба е поставен акцент върху длъжностната характеристика, която обаче не е предмет на първоначалната жалба, а освен това, е издадена и одобрена от директора на Главна дирекция "Национална полиция", а не от министъра на вътрешните работи. В тази връзка следва да се има предвид, че с обсъжданата министерска заповед от 06.02.2017 г. Л. Йовчев е преназначен в системата на МВР не на друга, а на заеманата от него преди това длъжност. Липсва нормативно уредена възможност лицата по § 69, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР, в сила от 01.02.2017 г., да бъдат преназначавани на по-висок ранг, поради което Йовчев правилно е назначен на минималния ранг за съответната длъжност, като е спазено приложимото материално право. Посоченото наименование в скоби не само не нарушава изискванията за форма на заповедта, а напротив, детайлно пояснява каква всъщност е служебната функция на Йовчев, и от него явства, че тя не се променя. От съдържанието на административния акт личи, че е спазена изискуемата писмена форма при издаването на заповедта, като изрично са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Твърденията за нарушени административнопроизводствени правила също не намират опора в данните по делото. Няма създадена от законодателя специална процедура по преназначаването извън разписаните правила в посочения параграф 69, като преназначаването на Йовчев е извършено в съответствие с процесуалните правила и съгласно приложимия материален закон. Горното обуславя правилността на извода на тричленния съдебен състав за законосъобразност на заповед № 8121 К-1872/06.02.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, в частта, с която е определено наименованието на длъжността и са посочени ранг, степен и възнаграждение за длъжността на Л. Йовчев. Заповедта е издадена от компетентния орган по назначаването – министърът на вътрешните работи, при спазване на административнопроизводствените правила и е в изискуемата от закона писмена форма. Заповедта е и материално законосъобразна, като издадена в съответствие с приложимите за казуса норми - § 69, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР, в сила от 01.02.2017 г. Обосновани са и изводите на тричленния съдебен състав, че обжалваната пред него заповед е издадена в съответствие с приложимия материален закон и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът не е обсъдил всички доводи на жалбоподателя и всички изисквания за законосъобразност на заповедта. Съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, относимите доводи на страните и приложимия правен регламент. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно надлежно се е обосновал, като постановеният съдебен акт съдържа всички реквизити по чл. 172 а от АПК. С оглед на това настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема за правилен крайният извод в проверяваното решение за законосъобразност на оспорения административен акт. Мотивираният извод за неоснователност на оспорването на държавния служител, диспозиран в отхвърляне на жалбата му срещу заповедта на министъра на вътрешните работи в обжалваната й част, е в съответствие с фактически установеното и относимата за случая уредба в § 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г., в сила от 01.02.2017 г.). Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, тричленният съдебен състав е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а ответникът по касация не е претендирал заплащане на такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14237 от 20.11.2018 г., постановено по административно дело № 2831 по описа на Върховния административен съд за 2017 г. от тричленен състав на пето отделение на ВАС. Р. е окончателно и не подлежи на обжалване.