Решение № 14198 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4497/2017 г.

Решение № 14198 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4497/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Ц. Т. и К. Г. Т. чрез техния пълномощник срещу решение № 152/06.02.2017 г. по адм. д. № 2484/2016 г. на Административен съд В.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на район "Приморски"-община В. не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касаторите срещу заповед № 392/11.07.2016 г. на ответника, с която им е наредено да премахнат незаконен строеж "каменна подпорна стена и ажурна ограда" като изградени след 2001 г. и без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строежът в актуалния му вариант е изграден след 2001 г. на мястото на съборен гараж с цел строителство на кооперация, започнало след 2007 г. Съобразно характеристиките на изградено същото е строеж по смисъла § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. В случая този строеж не е разположен като ограда, разделяща имоти, а част от строежа е разположен в самия УПИ. С него се препятства ползването на част от имота от други лица, включително и достъпът до пет паркоместа. Обстоятелството, че правото на ползване е предмет на гражданско дело, не създава аргументи за изграждане на неразрешени строежи. По предназначението си каменната подпорна стена е преграждаща, а не укрепваща поради денивелация на терена, освен това надхвърля допустимата височина от 1, 2 м съгласно чл. 151, ал. 4, т. 1 ЗУТ, поради което не може да бъде трактуван като според цитираната норма изключение. Не е приложима и нормата на чл. 147, ал. 1, т. 5 и 7 ЗУТ, тъй като подпорният зид на места достига на височина до 2, 6 м. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалният закон. Налице е безспорно доказан строеж, извършен без строителни книжа и в нарушение на действащия правен режим по ЗУТ. Това сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Строителството е извършено след 2001 г., което елиминира възможността за трактуването му като търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗРЗУТ. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като обосновано и правилно в хипотезата на материална и процесуална законосъобразност следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,