Решение № 1812 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7933/2016 г.

ВАСII отделение13.02.2017 г.докладчик Анелия Ананиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 999 от 25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 2048/2014 г. по описа на Административен съд - Б. ОСЪЖДА Митнически пункт "П. Б. център" да заплати на "Л. Н. Б." АД разноски в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1812 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7933/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на митнически пункт (МП) "П. Б. център", чрез юрк. К. К.-Г. като процесуален представител, срещу решение № 999 от 25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 2048/2014 г. по описа на Административен съд - Б. И. се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което да се потвърди оспорения административен акт. Касационният жалбоподател претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Л. Н. Б." АД, чрез юриск. Монева като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно решение № 32-103046/03.09.2014 г. на началника на МП "П. Б. център", потвърдено с решение № 32-117446/03.10.2014 г. на началника на М. Б. О. в първоинстанционното производство административен акт е издаден във връзка с ЕАД 13BG001007Н0002579/20.01.2013 г. след извършването на повторна проверка на "Л. Н. Б. "АД и с него административният орган е разпоредил промяна в тарифното класиране в кл. 33, първо и второ подразделение за стоката, допусната за свободно обращение и крайно потребление след осъществен лабораторен анализ - код ТАРИК 2707 99 99 00; определил е размера на възникналото митническо задължение и дължимите държавни вземания; както и дължимите суми за доплащане: мито (А00) в размер на 484 223,54 лева и ДДС (В00) в размер на 96 844,71 лева. За да извърши претарифиране на стоката, органът се е позовал на заключението на митническа лабораторна експертиза (МЛЕ), с което при анализа на взети проби от продукта е установено, че същият е със смесен въглеводороден състав с преобладаващо тегловно съотношение на ароматните съставки спрямо неароматните. Направен е извод, че внесената стока не се класира в декларирания от дружеството код 2710 19 71, тъй като съгласно забележка 2 към Глава 27 от КН и Обяснителните бележки към Хармонизираната система (ОБХС) за позиция 2710 в обхвата й се включват продукти, в които неароматните съставки преобладават тегловно спрямо ароматните, каквато характеристика стоката, предмет на лабораторния анализ, не притежава. Затова за продукта със смесен въглеводороден състав, за който е установено обратното, а именно - ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, органът е приел, че на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид ОБХС за позиция 2707, класирането му следва да се извърши в код 2707 99 99 по КН, а не по декларирания такъв. За да отмени оспореното решение, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение материалния закон. Обосновал е извод, че определеният от митническите органи нов код за тарифно класиране не отговаря на химико - физическия състав на продукта. Достигнал е до заключение за неправилно претарифиране на стоката, представляваща тежко масло с нефтен произход с код 2707 99 99, тъй като не е установено по категоричен начин преобладаването тегловно на ароматните съставки спрямо неароматните. Обжалваното решение е правилно. Съдът е обсъдил приетите по делото писмени доказателства, основно и допълнително заключения на съдебно - химическите експертизи и решението, постановено от СЕС по дело С-330/2013 г. относно тълкуването на позиции 2707 и 2710 от КН във връзка с тарифното класиране на продукт, описан в ЕАД като "тежки масла, смазочни масла, други масла, предназначени да претърпят специфична преработка". Изложил е съображения за кредитирането на заключенията на вещото лице относно информацията и изводите, за които са необходими специални знания. Направените фактически констатации съответстват на събраните доказателства. По делото е установено, че според физико - химичните показатели внесеният от ответното дружество продукт има нефтен произход с въглеводороден състав. Съгласно заключенията на приетите по делото съдебно - химически експертизи използваният метод за анализа, извършен от МЛЕ - С., не е точен, тъй като приложимата по него формула изчислява само процентното съдържание на ароматните въглеводороди, а не всички ароматни съставки на нефтения продукт, като се отделят и процентно се изчисляват неароматните въглеводороди, а разликата до 100% се счита за тегловно съдържание на ароматни въглеводороди. По използвания от МЛЕ метод не се отделят предварително нафтените и асфалтените въглеводороди и не се определят тегловно другите неароматни съставки на продукта. Според вещото лице този метод не отчита разликата между ароматните съставки и ароматните въглеводороди, които понятия не са еквивалентни. МЛЕ сочи като показател за изпитване съдържание на ароматни съставки, а в колона резултат е отразено съдържанието само на ароматните въглеводороди. Това заключение е в резултат на изследване на ограничени параметри на продукта, като се изхожда от наличието на идентичност на понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди". В случая правилно съдът е съобразил тълкуването, дадено от СЕС в решение от 12.06.2014 г. по дело С-330/13 относно разграничителния критерий, по който даден продукт следва да се класира в позиция 2707 или в позиция 2710 от КН - приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) № 1006/2011 на Комисията от 27.09.2011 г., подробно развит в т. 38 от мотивите и в т. 1 от диспозитива му. С решението на СЕС е прието, че в позиция 2707 се класират продуктите, в които ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, а в позиция 2710 - определящият критерий е неароматните съставки да преобладават тегловно спрямо ароматните. В разясненията, дадени в т. 40-48 от мотивите и в т. 2 от диспозитива на решението, СЕС разграничава понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди", използвани в Глава 27 от КН и в съответните ОБ към КН и към ХС, като приема, че първото понятие е по-широко от второто. За да се класира продукта в позиция 2707, следва да бъде доказано по несъмнен начин, че ароматните съставки на същия преобладават в тегловно отношение над неароматните съставки. Това обстоятелство не се установява безспорно от събраните по делото доказателства. Изпитването само на съставката "ароматни въглеводороди" при изготвянето на митническата експертиза не е спорно по делото. Изводът по отношение на неотчетената разлика между "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди" съобразно тълкуването по смисъла на т. 2 от решението на СЕС по дело С-330/2013 г., е законосъобразен и обоснован. При тези данни правилно съдът е отменил оспореното решение на началника на МП "П. Б. център" за промяна на декларирания код по КН, като издадено в противоречие с материалния закон. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка касационният състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и при своевременно направеното искане за присъждане на разноски в писмения отговор на ответника, касаторът дължи юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1