Решение № 3937 от 14.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8408/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Българска народна банка (БНБ)- гр. София, подадена чрез гл. юрисконсулт Драгинова и юрисконсулт Димитрова, в качеството им на процесуални представители, насочена срещу Решение 616 от 25.01.2024г., постановено по адм. дело 13367/ 2017г. по описа на Административен съд София- град в частта му, с която Българска народна банка е осъдена да заплати на М. А. Т. сумата от 5624, 38 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - законна лихва за забавено плащане на гарантирано вземане от 196 000 лева в "КТБ" АД за периода 26.07.2014г. 05.11.2014г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява се несъгласие с приетото от първоинстанционния съд, че БНБ е компетентен орган, като се смята, че липсва и причинно-следствена връзка между твърдяното бездействие на БНБ и твърдения вредоносен резултат, ако такива изобщо се възприеме, че са налице. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски. Ответната страна- М. А. Т. не изразява становище по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба и наличие на предпоставки за отмяна на решението в обжалваната му част. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Решаващият съд е бил сезиран с искова молба на М. А. Т. срещу БНБ, с която са предявени следните искове: иск за осъждане на БНБ да й заплати сума в размер на 8 627,96 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди лихва за забавено плащане върху гарантирания размер на вложенията (196 000 лв.) в "Корпоративна търговска банка" АД вследствие бездействие на БНБ да обяви депозитите в "КТБ" АД за безналични; и иск за осъждане на БНБ да й заплати сума в размер на 11 889,14 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди разлика между размер на вложенията в "КТБ" АД и изплатения гарантиран депозит. С обжалваното решение АССГ е ОСЪДИЛ Българска народна банка- гр. София да заплати на М. А. Т. сумата от 5624, 38 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- законна лихва за забавено плащане на гарантирано вземане от 196 000 лева за периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014 г., вследствие на противоправно бездействие на БНБ. ОТХВЪРЛИЛ иска на М. А. Т. срещу БНБ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над уважения размер от 5624, 38 лева до предявения размер от 8627, 97 лева. На следващо място ОТХВЪРЛИЛ иска на М. А. Т. срещу БНБ са сумата от 11 889,14 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди разлика между размер на вложенията в "КТБ" АД и изплатения гарантиран депозит. Решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска на М. А. Т. срещу БНБ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над уважения размер от 5624, 38 лева до предявения размер от 8627, 97 лева, както и иска за имуществени вреди разлика между размер на вложенията в "КТБ" АД и изплатения гарантиран депозит, не е обжалвано от лицето, влязло е в сила и съответно не е предмет на настоящото касационно производство. Административният съд, за да обоснове този резултат е приел от фактическа страна, че към 20.06.2014г. наличностите на парични суми по банковите сметки на ищцата в КТБ АД възлизат в общ размер на 101 446,7 евро. Съдът приел, че с Решение 73/ 20.06.2014г. на Управителния съвет /УС/ на БНБ, на основание чл.115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, КТБ АД е поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ АД, ограничена е дейността ѝ, членовете на управителния и надзорния ѝ съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас. Установил, че с Решение 138/ 06.11.2014г. на основание чл.36, ал.2, т.2, чл.103, ал.1, т.1, чл.103, ал.2, т.25 и чл.151, ал.1, пр.1 от ЗКИ и чл.16, т.15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ АД. С Решение 61/ 18.11.2014г. Управителният съвет на ФГВБ определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове. С Решение 664/ 22.04.2015 година на СГС, постановено по търговско дело 7549/ 2014 година е обявена неплатежоспособността на КТБ АД определена е начална дата на неплатежоспособността на КТБ АД 06.11.2014 година, обявена е в несъстоятелност КТБ АД. Решението на СГС е отменено от страна на САС в частта, в която е определена началната дата на неплатежоспособността, като е определена начална дата на неплатежоспособността на КТБ АД на 20.06.2014 година. От правна страна, съдът е счел иска за вреди от забавено плащане на гарантирания размер на влоговете за частично основателен. Решаващият съд е обсъдил приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, в която е бил посочен, лихвеният процент, с който е олихвявана сумата по сметка на ищеца в КТБ АД. От правна страна, съдът е счел иска за вреди от забавено плащане на гарантирания размер на влоговете за частично основателен. Решаващият съд е приел наличието на елементите на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 АПК за ангажиране отговорността на БНБ, включително съобразно задължителното тълкуване в Решение от 04.10.2018 г. по дело С-571/ 16 на СЕС. Преценил, е че правомощието по чл.1 §3 i) от Директивата е възложено на съответния компетентен орган- на държавата- членка, който е именно БНБ. Тя е била натоварена с изключителна компетентност да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната, с оглед поддържане стабилността на банковата система и защитата интересите на вложителите. Посочил е, че чл. 1, §3, подточка i) от Директива 94/19, като пряк източник на права и задължения, овластява и задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема лиценза, поради неплатежоспособност. Приел, че ищецът доказва наличието на имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно- следствена връзка между противоправното поведение на ответника и претърпените вреди, която да е пряка и непосредствена последица от увреждането. БНБ, като не е взела решение да обяви вземанията за безналични в императивния 5 дневен срок, е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е било изпълнено. Съдът е приел, че ищеца е доказал наличието на имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно - следствена връзка между противоправното поведение на БНБ и претърпените вреди. Преценил, че за извършеното нарушение на правото на ЕС , БНБ дължи обезщетение само за периода на забава- от момента, в който реално ищецът е трябвало да има достъп до депозита си до момента, в който нарушението е преустановено, а именно за периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014 година. Само за този период била налице и причинно следствена връзка между извършеното от БНБ нарушение и претърпените вреди. Сметнал, че размерът на обезщетението, основан на нормативно определената законна лихва върху сумата 196 000 лева за периода 26.07.2014г. 05.11.2014г. възлиза на сума в размер на 5624,38 лева. Над този размер и извън периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014г., претенцията е била приета за недоказана и е била отхвърлена. Съдебното решение в обжалваната му част е ПРАВИЛНО. Касационната жалба на Българска народна банка е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази връзка неоснователни са възраженията на БНБ по отношение на липсата на пасивна легитимация по иска. По отношение надлежността на ангажирания ответник, неговата отговорност по ЗОДОВ, основанието за тази отговорност незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни задължение за действие, пряко произтичащо от норма на ЕС, ползваща се в случая с директен ефект, а именно: разпоредбата на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/ настоящият състав на ВАС споделя развитите от АССГ съображения. Обосновано и правилно съдът е посочил, че БНБ е компетентен орган по смисъла на чл.1, т.3, подточка i) от Директива 94/19. Съгласно разпоредбите на чл.36, ал.3 от ЗКИ и чл.23, ал.5 от ЗГВБ недвусмислено следва, че именно БНБ е компетентният орган, който установява неналичността на депозитите, но националното законодателство обвързва момента, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, с отнемане на лиценза на кредитната институция. Възложеното в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките. Неоснователни са съображенията на касационния жалбоподател за принципна неоснователност на исковете, поради липсата на някоя от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1 от ЗОДОВ. В Решение от 4 октомври 2018г. на Съда на Европейския съюз по дело С-571/ 16, постановено по преюдициално запитване по сходен на настоящия казус се посочва: 4) Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. Запитващата юрисдикция е тази, която трябва да провери, от една страна, дали фактът, че неналичността на депозитите не е установена в срока от пет работни дни, предвиден в тази разпоредба, въпреки че са били изпълнени ясно посочените в същата условия, съставлява, достатъчно съществено нарушение по смисъла на правото на Съюза, и от друга страна, дали съществува пряка причинно- следствена връзка между това нарушение и вредите, претърпени от вложител като този в главното производство. От изложеното в решението на СЕС следва, че за да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура от три стъпки: 1/ компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2/ в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3/ схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз правото на обезщетение ще възникне, ако е изпълнено условието за явно нарушение на приложимото право на Съюза, когато се установи, че нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти и че съществува пряка причинно- следствена връзка между твърдяното явно нарушение и вредата, претърпяна от заинтересованото лице. Приема се, че тези три условия са необходими и достатъчни за възникване в полза на частноправните субекти на право на обезщетение. Правилно съдът е приел, че са налице и трите условия за реализиране на отговорността за неспазване на общностното право, съобразно постоянната съдебна практика на съда на Европейския съюз, а именно предписаният от директивата резултат да включва предоставянето на права на частноправните субекти, възможно е установяването на съдържанието на тези права въз основа на разпоредбите на директивата, налице е причинно- следствена връзка между неизпълнението на задължението на държавата и вредата, претърпяна от засегнатото лице. Правилен, с оглед тълкуване правото на ЕС в мотивите на цитираното решение по дело С- 571/ 16, е решаващият извод на АССГ за наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на БНБ да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година. Това незаконосъобразно бездействие съставлява достатъчно съществено нарушение на правото на Общността, поради което води до ангажиране отговорността на БНБ за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В тази връзка следва да бъдат съобразени съдържащите се в т.105 от решението на СЕС по С-571/ 16 фактори и критерии при преценка кое нарушение на общностното право е достатъчно съществено. Неоснователни са доводите на ответника за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищеца е начислявана договорна лихва от КТБ. Действително в хода на производството по делото БНБ е формирала изрично възражение, че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ е начислявала договорна лихва върху процесния депозит. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период и имат характера на граждански плод на капитала. Договорната лихва е начислена върху вземането на ищеца към КТБ, а законната се начислява върху вземането за обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен характер, а втората санкционен, поради което е и по- висока. Именно затова евентуалното участие на суми, представляващи договорна лихва в рамките на сумата, изплатена от Гаранционния фонд, не води до липса на вреди от незаконосъобразното поведение на държавата във вида на претендираните. Вредата за ищеца в случая се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал, независимо какви точни вземания във връзка с депозита към КТБ гарантира той. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Относно началната дата на периода следва да се посочи, че срокът от 5 работни дни по чл.1, т.3, подт. i) от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014г. След този момент действително БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане. С акта, с който се установява неналичността на депозитите само се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити и считано от датата на постановяване на този акт, започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл.23, ал.5 ЗГВБ, в случай, че БНБ беше взела решението по чл.1, §3 i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014г. От следващия ден- 26.07.2014г., ищецът e започнал да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл.10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014г. 05.11.2014г. Обстоятелството, че ЗГВБ /отм./ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т.1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл.1, §3 и чл.10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Размерът на обезщетението, а именно нормативно определената законна лихва върху претендираната сума за периода 26.07.2014г. 05.11.2014г., следва да се счита ноторно известен. Правилно от административния съд размерът на обезщетението е определен на 5624, 38 лв. За разликата над този размер искът е неоснователен. Решението в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. Поради изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. От страна на ответника в касационното производство разноски не са претендирани, поради и което такива не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,