Решение № 370 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10802/2010 г.

Решение № 370 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10802/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 9631/09.07.2010 г. постановено по адм. д. № 4001/2010 г., Върховният административен съд, седмо отделение от отхвърлил оспорването на Даниел Гочев Минов от гр. Велико Търново срещу решението по т. 34, взето по протокол № 8/25.02.2010 г. по дисциплинарно дело № 80/2009 г. на Висшия съдебен съд, като неоснователна. Срещу решението е подадена касационна жалба от Даниел Гочев Минов от гр. Велико Търново с наведени оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т 3 АПК и предлага да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени решението по т. 34 от протокол № 8 на Висшия съдебен съвет с присъждане на разноските по делото. Ответникът Висш съдебен съвет чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебния акт и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, петчленен състав след като прецени наведените касационни основания за отмяна на решението във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. С обжалваното решение тричленният състав на седмо отделение, в производство по реда на чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, във връзка с чл. чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на Даниел Гочев Минов от гр. Велико Търново срещу решението по т. 34 от протокол № 8 от 25.02.2010 г. на Висшия съдебен съвет, прието въз основа на дисциплинарно дело № 80/2009 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност". За да постанови решението си съдът приел, че с оглед на проведените телефонни разговори и личен контакт на жалбоподателя с лицето Красимир Георгиев е нарушил правилата на Етичния кодекс, както и с действията си е накърнил престижа на съдебната власт, поради което е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, т. 3 и 4 ЗСВ, както и че наложеното наказание отговаря на тежестта на нарушенията, формата на вината, обстоятелствата при които са извършени и поведението на нарушителя. С оглед на това приел, че оспореното решение изцяло е законосъобразно и отхвърлил жалбата срещу него. Решението е правилно. Тричленният състав е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и съвкупно, съпоставяйки ги с правнорелевантните за спора факти и обстоятелства, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на ВСС на всички основания по чл. 146 АПК. Обосновано и при правилно прилагане на материалния закон е извел правните изводи, кореспондиращи с установените безспорно правно релевантни факти и обстоятелства, като приел, че решението на ВСС е законосъобразно и отхвърлил жалбата. Оплаквания в жалбата са правени пред тричленния състав, като такива за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие на материалния закон и необоснованост, а в касационната инстанции се поддържа и оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения от съда и от органа, наложил наказанието, изразяващи се в навеждане на нови факти за налагане на наказанието, по които касаторът не е могъл да се защити. За да квалифицира действията на жалбоподателя като дисциплинарно нарушение по смисъла и на т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, както ВСС, така и тричленния състав, са изложили мотиви, в които са анализирани установените факти и обстоятелства, касаещи нерегламентирани и компрометиращи телефонни контакти и осъществена лична срещи с лицето Красимир Георгиев, известен със съмнителната си репутация, в активен период свързан с назначаване на магистрати на ръководна длъжност. Тази норма от ЕК визира създаването на възможност за компрометиране, без да изисква резултат, поради което е без значение за спора поводът, по който магистратът е поддържал процесните отношения - дали във връзка с кандидатстване за кариерно израстване или по друг повод. Отричането от жалбоподателя на вмененото му дисциплинарно нарушени не опровергава изводите за нарушаване правилата на професионалното поведение и етика изискващи се от магистратите - въздържане от действия, с които се накърнява престижа и достойнството на магистрата и на съдебната власт. В тази връзка оспореният акт на ВСС, както правилно е прието от тричленния състав е мотивиран с всички съпътствуващи актове по приемането му, при точна квалификация на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. Дисциплинарното нарушение е определено с оглед установената безспорно фактическа обстановка, а наложеното дисциплинарно наказание, предвидено в чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ, е определено съгласно изискванията на чл. 309 ЗСВ, като съответствува на тежестта на нарушението, формата на вината, изключителните обстоятелства при които е извършено - ползване на лични контакти за израстване в кариерата и поведението на магистрата, поради което е справедливо и съответствува на целта на закона. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изложените мотиви от тричленния състав и тези към решението на ВСС, поради което не се налага приповтарянето им. Правилно е прието, че Кодексът за етично поведение на българските магистрати са писани правила за морално-етичното поведение на магистратите, с които те следва да се съобразяват, който се одобрява от ВСС и тяхното нарушение е достатъчно основание да ангажира отговорността на магистрата. От значение за очертаване на дисциплинарните нарушения, като предмет на образуваното дисциплинарно производство се извеждат от фактическите основания, посочени в предложението, от които става ясно, че са наведени на жалбоподателя, извършени от него нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ, които са установени безспорно в хода на производството и не са опровергани в хода на съдебното такова. В тази връзка Етичния кодекс като система от правила за поведение изисква от магистратите да избягват всякаква дейност, която би могла да урони престижа на професията и доверието в съдебната власт. Нарушаването на тези правила има за последица търсене на дисциплинарна отговорност вкл. и "дисциплинарно освобождаване от длъжност". В случая при определяне на наказанието Висшия съдебен съвет е определил същото при спазване принципа на съразмерност, отчетена е формата на вина, тежестта на нарушението, отчетено е неговото поведение в контекста на установеното от дисциплинарния съвет нарушение. Специалната разпоредба на чл. 309 от ЗСВ не предвижда при индивидуализация на дисциплинарното наказание да бъде отчетена репутацията на магистрата до извършване на нарушението, резултатите от дейността му и цялостния му принос за развитието на съдебната система. Доводът за нарушаване на принципите на безпристрастност и независимост свързани с нарушение Европейската харта за статута на съдиите от административния орган е неоснователен. Не е конкретизирано, в какво точно се изразяват нарушенията на наказващия орган по отношение на касатора и какви точно негови права са нарушени като магистрат. Проведено е справедливо, безпристрастно и публично разглеждане на случая от наказващия орган и от съда, при спазване на административнопроизводствените правила и от органи създадени в съответствие със закона. Следва да се отбележи, че Висшия съдебен съвет е конституционно създаден орган и неговия състав е определен от закона. Липсва изискване на закона при реализиране на дисциплинарната отговорност на съдия, решението да се взема в състав само от съдии като членове на съвета. Ето защо, същото е постановено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в изискуемата се от закона форма при необходимия кворум и в съответствие с целта на закона - защита от уронване на престижа на съдебната власт, както правилно е прието от съда. Оплакването за нарушаване на правото му на защитата с въвеждането на нови факти от административния орган при определяне на наказанието е неоснователно. От мотивите изразяващи се в изказвания на членове на съвета, които съпътстват самото решение на ВСС е видно, че наказанието е свързано с безкритичността на магистрата към допуснатото от него нарушение и този факт се потвърждава от изказванията на членове на Висшия съдебен съвет, потвърдено от това на докладчика по образуваното дисциплинарно производство и възприето от останалите членове на Висшия съдебен съвет от участници в заседанието гласували за този вид наказание с 18 "за" гласа, 2 "против " и 1 "въздържал се" . Наложеното дисциплинарно наказание е свързано единствено и само с установените факти и обстоятелства, с оглед установеното нарушение по това производство и липсват данни за въвеждане на нови такива от ВСС, по които касатора да не е могъл да се защити. Реализирани си правата му пред първоинстанционния съд, но констатациите на органа не са опровергани. При тази фактическа обстановка и приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закони и наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Същото е обосновано и мотивирано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Постановено е в отсъствие на отменителните основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да се остави в сила. При този изход на процеса разноските претендирани от касатора не следва да се присъждат. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия