Решение № 1257 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3829/2017 г.

ВАСII отделение30.01.2018 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 41 от 13.01.2017 г., постановено по адм. дело № 236/2016 г. по описа на Административен съд - Благоевгред и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. Л. Т., А. Д. Д. и М. Д. С. против заповед № 279/11.03.2016 г. на заместник-кмета по строителството и сигурността на О. Б. - отказ да се изработи проект за изменение на план за регулация (ПР) за УПИ I-1969, 1970, 1971, 1972, 1974 и 1975 в кв. 48 по плана на ЦГЧ на Б. ОСЪЖДА Л. Л. Т., А. Д. Д. и М. Д. С. да заплатят на О. Б. сумата от 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 1257 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3829/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на заместник- кмета по строителството и сигурността на О. Б. против решение № 41 от 13.01.2017 г., постановено по адм. дело № 236/2016 г. по описа на Административен съд - Благоевгред, с което е отменена негова заповед № 279/11.03.2016 г. - отказ да се изработи проект за изменение на план за регулация (ПР) за УПИ I-1969, 1970, 1971, 1972, 1974 и 1975 в кв. 48 по плана на ЦГЧ на Б. и преписката е върната за ново произнасяне по заявлението. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отхвърляне на оспорването. О. Л. Т., Л. Т., А. Д., М. С., А. Д., И. Д. и Р. Т. оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната адимнистративна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспореният отказ за незаконосъобарзен като немотивиран и постановен от компетентен орган, но без изследване на материалноправните предпоставки на § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ към заявеното искане. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е установил правнозначимите факти, но е достигнал до неправилни изводи за процесуална незаконосъобразност на оспорения отказ. Същият е мотивиран в оспорената заповед, както и в документи от административната преписка, към които се препраща- проектно предложение, становище на главния архитект и на ОЕСУТ. Внесеният проект за изменение на плана за регулация предвижда създаване на нови вътрешни регулационни линии за нови УПИ. За такова изменение не е приложимо специалното основание на § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ, което е само за промяна на вътрешните регулационни линии в съотвествие със съществуващите граници на поземлените имоти. Създаването на нови регулационни граници е възможно само по общия ред на чл. 134 ЗУТ, включително на основанието на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, която разпоредба изисква съглесие на собствениците на засегнатите имоти, каквото в случая липсва. Затова оспореният отказ се явява законосъобразен и неправилно е отменен с обжалваното решение. Последното следва да бъде отменено и вместо него да бъде пхостановено друго по същество, с което да се отхвърли оспорването. При този изход на делото разноските са в тежест на оспорващите административния акт и следва в полза на касатора да се присъди юрисконсултско възнаграждение, по направеното своевременно искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върповният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 8