Решение № 5718 от 31.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационната жалба на Ред пойнт камършълс ООД, [ЕИК], гр. София, [улица], [номер], представлявано от В. Панайотов, срещу Решение 5657/10.10.2022 г., постановено по адм. дело 5775/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ ДСЦ20-ТД26-836/9/, издаден на 28.01.2021 г. от орган по приходите при Столична община, мълчаливо потвърден от директора на дирекция Общински приходи в направление Финанси и здравеопазване при Столична община в частта на установените в тежест на дружеството задължения за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г. за данък върху недвижимите имоти в размер на 3361,25 лв. и лихви 1111,66 лв. и за такса битови отпадъци в размер на 6362,50 лв. и лихви 2229,70 лв. Въведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да обсъди възражението, че за съществуването на АУЗД 378/27.10.2015 г. търговецът е узнал след като по делото е представена преписката по издаване на оспорения акт. Поддържа се, че липсата на надлежно връчване на цитирания АУЗД не се опровергава от известието за доставяне, подписано от неустановено лице. Не е обсъдено възражението на касатора за погасяване по давност на задължението за ТБО, установено с невръчения АУЗД. Освен това съдът не се е произнесъл по писмено заявените на 30.11.2021 г. доводи за недоказаност ответникът да е престирал услугите по чл. 62 и чл. 66, ал. 1 ЗМДТ във всички техни компоненти. В разрез с чл. 119, ал. 4 ДОПК АУЗД 790-2017-1/27.06.2017 г. е изпратен до дружеството едва на 03.05.2019 г. В нарушение на чл. 19, ал. 1 и чл. 23 ЗМДТ органът по приходите не е съобщил на касатора промяната в данъчната оценка на недвижимите му имоти, завишена 3 пъти спрямо тяхната отчетна стойност. Сочи се неправилност на извода на АССГ, че нарушението, допуснато от административния орган при издаване на АУЗД засягане правото на защита на дружеството и необсъждане на посочените от него доказателства, не е съществено. Първостепенният съд е игнорирал довода на касатора, че АУЗД не съдържа съображения по възражението му за погасяване по давност на задължения за ДНИ и ТБО. Без мотиви е отхвърлено искането за допускане на повторна експертиза, която да бъде възложена на друго вещо лице в техническата част. По тези съображения се претендира отмяна на решението и на АУЗД с присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция Общински приходи в Столична община, чрез представител по пълномощие, оспорва основателността й в писмен отговор и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е била законосъобразността на АУЗД ДСЦ20-ТД26-836/9/, издаден на 28.01.2021 г. от орган по приходите при Столична община, мълчаливо потвърден от директора на дирекция Общински приходи в направление Финанси и здравеопазване при Столична община в частта на установените в тежест на дружеството задължения за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г. за данък върху недвижимите имоти в размер на 3361,25 лв. и лихви 1111,66 лв. и за такса битови отпадъци в размер на 6362,50 лв. и лихви 2229,70 лв. Според фактическите установявания на първостепенния съд с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 126, том I, рег. 927, дело 113 от 29.03.2005 г. на нотариус рег. 049 по РНК с район на действие РС София касаторът е придобил правото на собственост върху 14 недвижими нежилищни имота офиси в гр. София, на [улица], [номер], декларирани пред общинската администрация, за които е открита партида М0109262_050505_10. С Искане 10МДТ-2600-141/01.04.2015 г. от Ред пойнт камършълс ООД е заявено възражение за погасяване по давност на задължения за ДНИ и ТБО по отношение на офисните помещения за периода 2006 г. 2011 г. С АУЗД 10МДТ-26000141-1/15.06.2015 г., издаден от орган по приходите в Столична община в тежест на търговеца са установени задължения за ДНИ и ТБО за периодите 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. Актът е съобщен на адресата си чрез пощенски оператор на 02.07.2015 г. В известието за доставяне на писмото е вписана фамилията Караоланов. По жалбата на търговеца, подадена на 15.07.2015 г., АУЗД е отменен с Решение МДТ-РД-22-01-58/02.09.2015 г. на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК и преписката е върната на началника на отдел Общински приходи Средец, Триадица на дирекция Общински приходи към направление Финанси и стопанска дейност СО за образуване, провеждане и приключване на повторно административно производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК. На 05.10.2015 г. управителят на Ред пойнт камършълс ООД е получил уведомление по чл. 26 АПК за образувано на същата дата производство за установяване на публични общински задължения за периода 2010 г. по отношение на декларирани недвижими имоти на територията на район Средец, Триадица , предоставена е възможност да се ангажират доказателства и е посочено, че административният орган ще се произнесе с административен акт на 30.10.2015 г. Издаден е АУЗД 378-10МДТ-2600-141/2/ от 27.10.2015 г. с обхват задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО за 2010 г., съобщен на адресата си чрез Български пощи АД на 04.11.2015 г. В известието за доставяне на писмото е вписана фамилията Караоланов. С вх. ДСЦ17-ТД26-354/29.05.2017 г. от касатора е заявено искане за издаване на АУЗД за задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО по отношение на притежаваните офисни помещения. На 27.06.2017 г. орган по приходите в Столична община е издал АУЗД 790-2017-1, с който в тежест на търговеца са установени задължения за ДНИ и ТБО за 2012 г. и 2013 г. АУЗД е изпратен до Ред пойнт камършълс ООД чрез пощенски оператор на 03.05.2019 г., а върху известието за доставяне на писмото на 07.05.2019 г. подпис е положила Н. Логофетова /пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. 662/09.03.2005 г. на нотариус рег 049 по РНК с район на действие РС София/. На 16.05.2019 г. АУЗД е оспорен по административен ред. Според Удостоверение СФД19-ТД26-929/04.10.2019 г. на директора на дирекция Общински приходи СО същият е мълчаливо потвърден. С Искане ДСЦ19-ТД26-280/30.04.2019 г. от дружеството е заявено възражение за погасителна давност за задълженията за ДНИ и ТБО за периодите 2010 г., 2011 г. , 2012 г. и 2013 г. С АУЗД 1466-2020-1/19.08.2020 г. на орган по приходите в Столична община в тежест на Ред пойнт камършълс ООД са установени задължения за ДНИ и ТБО за притежаваните недвижими имоти за периодите 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Актът е съобщен на дружеството по пощата, а върху известието за доставяне на пратката подпис е положила Н. Логофетова. АУЗД е оспорен пред директора на дирекция Общински приходи СО, който го отменил с Решение СФД20-РД28-263/06.10.2020 г. и върнал преписката на началника на отдел ОП Средец, Триадица за провеждане на ново производство. С Нареждане от 20.10.2020 г. орган по приходите при СО образувал административно производство, указал на дружеството, че му се предоставя възможност да посочи доказателства, обявил, че предявяването на материалите по преписката ще се извърши на 22.01.2021 г., а АУЗД издаден на 28.01.2021 г. Съобщението е получено от дружеството на 18.01.2021 г. чрез А. Михайлова. АУЗД ДСЦ20-ТД26-836/9/ от 28.01.2021 г. е съобщен на адресата си на 15.02.2021 г. и е оспорен по реда на чл. 152, ал. 2 ДОПК на 01.03.2021 г. Последвало мълчаливото му потвърждаване. За да отхвърли жалбата срещу АУЗД в разглежданата част, съдът е анализирал представените по делото преписка по издаването му, както и актове за установяване на задължения по декларации за собствените на дружеството недвижими имоти, издавани в периода 2015 г. 2017 г. по исканията на търговеца за отписване на задълженията му поради изтичане на погасителната давност. Ценил е заключенията на СТЕ и ССчЕ като компетентно и обективно дадени, приел е за неуспешно проведено оспорването на истинността на АУЗД 790-2017-1/27.06.2017 г. Според първостепенния съд АУЗД е издаден от компетентен орган, допуснато е нарушение на процесуалните норми, което не е съществено, при спазване на изискванията за форма и съдържание обсъждане на представените от дружеството доказателства за погасяване на задължения от 16.01.2020 г. и от 30.08.2020 г. Задълженията за ДНИ и ТБО са установени при правилно приложение на материалния данъчен закон, включително сумите за довнасяне, а възражението за погасяване по давност на задълженията за 2012 г. и 2013 г. е неоснователно, доколкото за същите е издаден АУЗД 790-2017-1/27.06.2017 г., чието несвоевременно връчване на дружеството не обуславя извод, че той няма достоверна дата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е дефинирал спора между страните по делото, концентриран върху приложението на материалния закон и преценката дали собствените на дружеството офисни помещения подлежат на облагане с ДНИ и ТБО през спорните периоди, законосъобразно ли са установени размерите на публичните задължения, изтекъл ли е давностният срок за отнасящите се за данъчните периоди 2012 г. и 2013 г. АССГ е дал мотивиран отговор на възраженията на дружеството и задълбочено е изследвал доказателствата по делото, обратно на твърденията в касационната жалба. Позицията на търговеца, че АУЗД 378/27.10.2015 г. му е станал известен след като по делото е представена преписката по издаване на оспорения акт, се опровергава от доказателствата, сочещи, че производството по издаването му е започнало по инициатива на Ред пойнт камършълс ООД с искане от 01.04.2015 г. Действително, издаденият въз основа на него АУЗД 10МДТ-26000141-1/15.06.2015 г. /съобщен по пощата, получен от лице с фамилия Караоланов/, е отменен по жалбата на дружеството, но същото е уведомено чрез управителя Панайотов за възстановената висящност на административното производство, по което на 30.10.2015 г. предстои издаване на административен акт. АУЗД 378 от 27.10.2015 г. е съобщен отново по пощата на Караоланов. Тезата, че лицето с цитираната фамилия е неустановено не кореспондира в обстоятелството, че Караоланов е получил предходно издадения и успешно оспорен от Ред пойнт камършълс ООД акт за установяване на задължение по декларация. Неоснователен е и касационният довод, че първостепенният съд е игнорирал възражението на дружеството за нарушение на чл. 119, ал. 4 ДОПК при съобщаването на АУЗД 790-2017-1/27.06.2017 г. Продължителното бездействие на администрацията да връчи акта не променя инструктивния характер на срока, чието неспазване не обуславя незаконосъобразност на цитирания АУЗД, издаден също по инициатива на касатора. Не се споделя от настоящата инстанция възражението на дружеството, че размерът на данъчната оценка на притежаваните офиси не е съобщен на Ред пойнт камършълс ООД. Фактът, че разпоредбата на чл. 23 ЗМДТ установява задължение на общината да съобщи на задълженото лице конкретния размер на данъка, не е въздигнат от законодателя в юридически факт, който е правопораждащ за тези задължения или който ги прави ликвидни и изискуеми. Безпротиворечиво се приема в постановените от ВАС решения, че уведомлението по чл. 23 ЗМДТ не е индивидуален административен акт за установяване на размера на задълженията, а има само информативен характер - за улеснение на задълженото лице. В отлика от касационния довод, че съдът не е мотивирал отклоняването на искането за допускане на повторна експертиза, протоколното определение от 01.06.2022 г. съдържа подробни съображения на инстанцията по същество по тезата на процесуалния представител на дружеството, че вещото лице не е извършило оглед на офисите и не е отговорило на неконкретизирани въпроси от обхвата на задачата. Обжалваното решение е правилно и в частта относно дължимостта на таксата битови отпадъци, която не се поражда единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект чл. 11 ЗМДТ, а от фактическото престиране и ползване на услугата в отделните компоненти. С оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето им, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани. Правилно е приетото от съда, че касаторът като собственик на декларираните от него по чл. 14 ЗМДТ нежилищни недвижими имоти е задължено лице за ТБО на основание чл. 11, ал. 1, вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. Същите попадат в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, от дружеството не е подадена декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услугите, предоставяни от Столична община, нито по отношение на него е издавана заповед от кмета на Столична община за допускане на пряко договаряне с фирми, извършващи услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на основание чл. 24, ал. 1 от цитираната наредба. След като е пресъздал условията, при които извършването на дейностите по чл. 66 ЗМДТ по изпълнение на услугите по чл. 62 ЗМДТ се приемат за установени, съдът е анализирал доказателствата, посочени от ответника: констативни протоколи, обобщени констативни протоколи за всеки от периодите в обхвата на производството, актове и фактури за четирите тримесечия за всяка от календарните години 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., договори за концесия, допълнителни споразумения към тях и въз основа на тях е обосновал заключение за реалното престиране на дейностите в обхвата на трите компонента по чл. 62 ЗМДТ от страна на Столична община. АССГ е мотивирал и извода си за неоснователност на възражението на касатора, че задълженията му за ДНИ и ТБО за 2012 г. и 2013 г са погасени по давност и правилно е заключил, че давността по отношения на тях е прекъсната по чл. 172, ал. 2 ДОПК с издаването на АУЗД 790-2017-1/27.06.2017 г., оспорването на чиято истинност е прието от инстанцията по същество за неуспешно проведено. По изложените съображения обжалваното решение не е засегнато от наведените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане на ответника се следват разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1575,86 лв. юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, Първо отделение