Решение № 259 от 19.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1471/2011 г.

Решение № 259 от 19.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1471/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 1027/2009 г. на Окръжен съд Плевен, образувано по искане на осъдения А. Т. А. В съдебно заседание искането, с оплаквания за съществени процесуални нарушения, се поддържа лично и от защитник. Гражданския ищец М. Ц. не е взела становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането неоснователно, а постановената присъда законосъобразна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 15.12.2009 г. постановена по нохд. № 1027/2009 г. на Окръжен съд Плевен, подсъдимия тогава А. Т. А. и под. Лико Р. Л., са признати за виновни в това на 26/27.03.2009 г. в [населено място] да са извършили квалифициран грабеж на вещи и пари на обща стойност 4070,00 лв. собственост на М. Ц., поради което и на основание чл. 199, ал. 1 т. 4 НК вр. с чл. 198, ал. 1 НК вр. с чл. 29 б. Б НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК А. е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години. С присъдата са групирани наказанията по влезли в сила присъди, като е определено общо най-тежкото от пет години лишаване от свобода. С решение от 20.07.2010 г. постановено по внохд. № 164/2010 г. на Апелативен съд гр. В. Търново, посочената по горе присъда е изменена, като по отношение на А. е увеличен размера на наказанието от пет на шест години лишаване от свобода, изменена е присъдата и в частта за групиране на наказанията, по предишните осъждания на подсъдимия. ПО ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на осъдения А.: Искането е допустимо, тъй като би могло да се приеме, че "жалбата"адресирана до Председателя на Окръжен съд Плевен е подадена на 20.01.2011 г., т. е. в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Единственото оплакване е за съществено процесуално нарушение -"не допуснати от Окръжния съд двама свидетели /кмета на селото и служителката А./, които установявали, че на следващия ден след грабежа, от двора на къщата, в която А. живее били иззети сечени предишния ден дърва, т. е. той не е извършител на грабежа ". Довода е неоснователен. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Подробно са ги обсъдили и са посочили, кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствени основа. Възражението за това, че към момента на извършване на грабежа подсъдимия бил на друго място, където заедно с други лица откраднал дърва, които по късно били иззети от двора на къщата, в която живее е обсъждано и от двете инстанционни съдилища, посочени са и основанията поради които не се възприема. Законосъобразно е отказано изслушването на поисканите свидетели, които да "установяват" обстоятелства извън предмета на доказване. Участието на А. в извършения грабеж е категорично установено от показанията на св. Ц. и от обясненията на подсъдимия Л. дадени пред съдия. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а искането за възобновяване неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1 т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение