Решение № 3905 от 13.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13880/2019 г.

Решение № 3905 от 13.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13880/2019 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 205, ал. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУ0/. Образувано е по касационна жалба от Д. М. със съгласието на майка му Д. В. и чрез адв. П. Митрева срещу решение № 5073/18.07.2019 г, постановено по адм. дело № 2613/2019 на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу заповед № 935/15.02.2019 г. на Директора на СМГ "Паисий Хилендарски" относно налагане на санкция "забележка" на ученика със срок до 30.06.2019 г. С касационната жалба се иска отмяна на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Изтъква се, че съдът неправилно е преценил спорната заповед като законосъобразна, като не е отчел, че в същата липсват фактически основания за издаването й – не са описани конкретните нарушения, които са санкционирани с нея. Не е отчел, че в различни писма до родителите на ученика е посочено, че нарушенията са установени съгласно Правилника за устройството и дейността училището в сила от 15.01.2019 г., а в спорната заповед като нарушение са посочени разпоредби от Правилника, без да се уточни кой е той, а по преписка е приложен Правилник за устройството и дейността на гимназията за учебната 2018/2019, в който е посочено, че същия е приет на 13.09.2018 г. от Педагогическия съвет и следователно не е ясно правното основание за налагане на санкцията. Като съществени нарушения на процесуалните правила е посочено, че решаващият съд не се е произнесъл по всички възражения, направени от страната, както и че липсват мотиви, дали жалбоподателят е осъществил всяко едно от цитираните в заповедта нарушения. Сочи се още, че съдът не е отчел нарушеното право на защита на лицето в хода на административното производство. Излага подробни мотиви за необоснованост на решението. По същество иска отмяна на съдебното решение и отмяна на спорната заповед, както и присъждане на сторените в производството разноски. Касаторът е бил редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от майка му Д. Велинова и адв. П. Митрева. Поддържа касационната жалба и по изложените в нея подробни съображения иска отмяна на съдебния акт и на заповедта на директора на СМГ за налагане на санкцията "забележка" по ЗПУО. Иска присъждане на направените разноски, за които прилага списък. Ответната страна – Директорът на СМГ "П. Хилендарски", редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Налбантов. Счита касационната жалба за неоснователна, а оспорваното решение за валидно, допустимо и правилно. Обосновава, че въз основа на всички доказателства по делото се налага извод, че административното производство е протекло при зачитане на всички права на ученика и неговия родител, установени са безспорно, сочените нарушения на дисциплината и заповедта обосновано е намерена за законосъобразна. Иска оспорваното решение да бъде потвърдено, претендира и направените пред тази инстанция разноски, за които представя списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Сочи, че решаващият съд е извършил цялостна и задълбочена преценка на всички доказателства по делото, отчел е всички доводи и възражения на страните и е достигнало до верни правни изводи. Предлага на съда съдебното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в законоопределения срок на 9.08.2019 г. при връчено съобщение за решението на 31.07.2019 г. от лице с правен интерес от оспорването, поради което е допустима за разглеждане. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била заповед № 935/15.02.2019 г. на Директора на СМГ "Паисий Хилендарски" относно налагане на санкция "забележка" на настоящия касатор със срок до 30.06.2019 г. Решаващият съд е събрал множество писмени и гласни доказателства, обсъдил ги е и е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, които са от значение за преценката му относно законосъобразността на посочената заповед. Съдът е проследил и описал в подробности цялото производство по издаването на спорното заповед, както и е установил 5 от нарушенията, посочени като фактическо основание за издаване на заповедта. Въз основа на тези установявания, съдът е заключил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като в нея са посочени, както правните, така и фактическите основания за издаването й, спазен е материалния закон и е съобразена неговата цел, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно. Пълният текст на оспорената пред съда заповед е както следва: На основание чл. 203, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищно образование, чл. 19, ал. 2, т. 17 от Наредба 12 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, чл. 178, ал. 1, т. 1 и чл. 186, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 1 от Закон за предучилищното и училищно образование, чл. 45, т. 1 и т. 2, както и чл. 58 от Наредба за приобщаващо образование, доклад на класния ръководител с доклад с вх. № 954/10.01.2019 г. и мотивирано предложение на класния ръководител с вх. № 1336/31.01.2019 г. се налага санкция "забележка" на Д. М., ученик в [клас] клас, със срок до 30.06.2019 г. с мотиви: констатирани нарушения на чл. 172, ал. 1, т. 1, т. З, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 от Закон за предучилищното и училищно образование и на чл. 43, ал. 3, т. 1, т. 6, т. 9, чл. 43, ал. 4, т. 1, чл. 52, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на училището. Видно е, че липсват фактически основания за издаването на заповедта. Посочените разпоредби, съдържат един или няколко алтернативни състава на нарушения на училищната дисциплина. Съдът е възприел отразените в дневника на паралелката дати на нанасяне на първата и последната забележка - от 25.10.2018 г. до 9.01.2019 г., за периода на извършване на нарушенията, но такъв не е посочен в заповедта. Съдът е приел, че независимо, че в заповедта, директорът на училището не е посочил време, място и обстановка на осъществяване на нарушението, е подходил правилно, спазвайки закона - ЗПУО и неговата цел и че санкцията е наложена за цялостното поведение на ученика по време на учебния процес. Този извод на съда е в нарушение на принципа на законоустановеност на правонарушенията и санкциите и с конкретни разпоредби, относими към учебния процес - нормативните изисквания на чл. 199, ал. 1 и чл. 205, ал. 2 ЗПУО, съгласно който в заповедта по ал. 1 се посочват видът на санкцията, срокът и мотивите за налагането й. В случая мотиви за налагането на санкцията напълно липсват. Съдът е приел, че основание за налагане на наказание са три забележки и описаните в тях ситуации, което не е посочено в мотивите на заповедта и не е уточнено от директора кога и с какво деяние, ученикът е нарушил цитираните разпоредби на закона. Не е установено дали забележката, отразена в дневника от 21.11.2018 г. е за това, че ученикът не е присъствал в час защото е избягал или защото е бил отстранен от час. Не е посочено от директора коя е хипотезата на чл. 172, ал. 1, т. 3 от ЗПУО и с какво деяние е осъществена. Дори да се приеме извода, че определен брой забележки в дневника са основание за налагане на наказание, то остава неизяснен въпросът коя от посочените забележки към кое от цитираните в заповедта нарушени разпоредби е относима. Фактите, установени по делото, че забележките в дневника съдържат информация за нарушаване на учебната дисциплина не променят задължението на наказващия орган да опише всяко едно от посочените нарушения в заповедта за налагане на наказание. Не е допустимо административният съд или касационната инстанция да мотивират оспорената заповед като излагат фактически основания, които не са посочени в нея. В тази върза се явява основателно възражението на касатора, че решаващият съд не е отчел, че спорната заповед е издадена при съществено процесуално нарушение, както и че съдът не се е произнесъл, дали всяко едно от цитираните в заповедта нарушения е извършено от ученика, т. е и при липсва на мотиви на съдебния акт. Възражението е свързано и с касационното основание необоснованост на решението, като последното също е основателно. На първо място, решаващият съд не е отчел, че в оспорваната заповед изцяло липсва описание на нарушенията, за които настоящия касатор е санкциониран със "забележка". Описание на нарушенията липсва и в докладите на класния ръководител, посочени като съпътстващи заповедта документи. Налага се извод, че заповедта, предмет на съдебен контрол, напълно липсват мотиви с посочване на фактическите основания за нейното издаване и това нарушение не е отчетено от решаващия съд. Липсата на мотиви на административния акт винаги се оценява, като съществено нарушение административно производствените правила при неговото издаване и е основание за отмяната му. При липсата на описание на нарушения, които органът приема за извършени от ученика, е неясно, които от всички приложени забележки на ученика следва да оцени съда и съответно да провери правилно ли са подведени под съответното правно основание. Последно е ясно посочено в заповедта. От посочените правни основания, може да се направи извод, че ученикът е санкциониран за 7 нарушения на основни негови задължения, но кога са извършени те не става ясно, нито от обстоятелствена част на заповедта, нито от доклада и предложението на класния ръководител. Поради липсата на описание на фактическите основания за издаване на заповедта, решаващият съд действително не е изложил мотиви дали нарушенията, посочени като на чл. 172, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 от ЗПУО са доказано извършени от ученика. Налице е пълна липса на мотиви на административния акт относно фактическите основания за издаването му. Второ, основателно е и възражението на касатора, че е нарушено правото му на защита и той не е разбрал, за какво конкретно негово неправомерно поведение е ангажирана отговорността му. Липсата на описание на нарушенията, които органът счита за основания за налагане на санкцията, възпрепятстват организирането на адекватна защита на лицето и нарушават правото му да участва активно в производството по издаване на административния акт, като представя становища, възражения и доказателства. Както липсата на мотиви, така и нарушеното право на защита на лицето и неговото участие в производството са съществени нарушения на административно производствените правила, които не са отчетени от решаващия съд. Същите обосноват извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и налагат неговата отмяна. Като не е достигнал до този извод, решаващият съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а по същество следва да се отмени и оспорения административен акт, като издаден при съществени нарушения на административно производствените правила. При този изход на делото, искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на сторените в производството разноски е основателно и следва да бъде уважено на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Доказани са разноски съгласно представен списък /л. 38 в размер от 580 /петстотин и осемдесет/ лева, представляващи възнаграждение за адвокат и държавна такса за завеждане на дело пред Административен съд София-град и ВАС, които следва да бъдат възложени в тежест на СМГ, като юридическо лице към чиято структура се числи административния орган издател на незаконосъобразния административен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд