Решение № 2690 от 14.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 АПК, във връзка с чл. 185 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Станчев и Аутостейт ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя Р. Станчев, чрез процесуалния им представител адв. П. Илчев, против решение 2152/31 март 2022 г., постановено по адм. дело 4035/2021 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Ответникът Главен архитект на Столична община, в съдебно заседание и в представен писмен отговор релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба, допълнително уточнена от Р. Станчев и Аутостейт ЕООД, срещу мълчалив отказ на главния архитект на Столична община по заявление вх. САГ21-ГР00-124/20 януари 2021 г. и срещу последвал изричен такъв, обективиран в заповед РА50-160/19 март 2021 г., издадена от главен архитект на Столична община, с които е отказано да се разреши изработването на проект за изменение на плана за улична регулация от о.т. 16б до о.т. 13, предвиждане на нова улична регулация от о.т. 46в - о.т. 16д (нова) и от о.т. 16д (нова) до о.т. 16б и създаване на нов УПИ І-266, кв. 187а, м. "Кръстова вада" и м. "Южен парк" ІV част, район "Триадица" - Столична община, по реда на чл. 134, ал. 2 вр. с чл. 208 ЗУТ. Съдът е отхвърлил жалбите като неоснователни. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ, е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за компетентност на издателя на акта, за спазване на административнопроизводствените правила по издаване на процесната заповед и за нейната материална законосъобразност. Основният спорен въпрос по делото е изтекли ли са сроковете по чл. 208 ЗУТ за имота на касаторите. Разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ предвижда възможност влезлите в сила подробни устройствени планове да се изменят, когато в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедурата за отчуждаване. Съгласно чл. 208 ЗУТ, срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 ЗУТ - публична собственост на държавата и общините, а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 от същия закон - петнадесет години от влизане в сила на плановете. След изтичане на този срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Безспорно, както е посочено и в касационната жалба, характерът на сроковете по чл. 208 ЗУТ е преклузивен и с изтичането на срока се преклудира възможността за отчуждаване по реда на Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост. (Тълкувателно решение 4 от 2 ноември 2016 г. на ВАС по т. д. 6/2015 г., ОСС, I и II колегия). Съгласно чл. 1 ЗУЗСО, с този закон се определят специфични правила и нормативи за устройството и застрояването на територията на Столична община. ЗУЗСО се явява специален закон спрямо ЗУТ и административният съд е приел, че в случая следва да се приложи не чл. 208 ЗУТ, а разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУЗСО. Последната въвежда срок от 15 години за започване на отчуждителните процедури за територията на Столична община, за обекти на техническата инфраструктура и 10 години за обекти на транспортната техническа инфраструктура. Следва да се вземе предвид, че с решение 10 от 26 юли 2022 г. по конституционно дело 21/2021 г. (обн. ДВ, бр. 61 от 02 август 2022 г.) на Конституционния съд на Република България е обявен за противоконституционен § 23 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството и застрояването на Столична община (обн. ДВ, бр. 31 от 10 април 2018 г.), препращащ към разпоредбата на чл. 17 ЗУЗСО (отм., ДВ, бр. 31 от 10 април 2018 г.). Разпоредба на отм. чл. 17 съдържаше удължени сроковете за започване на отчуждителните процедури по ЗДС и ЗОбС за имотите на територията на Столична община. С отмяната й и с обявяването за противоконституционен на препращащия към нея § 23 ПЗР ЗИДЗУЗСО, сроковете за започване на отчуждителните процедури, независимо от това кога ПУП е влязъл в сила, са само тези по чл. 208, ал. 1 ЗУТ, като без съмнение действие по отношение на тези срокове има и ал. 2 на чл. 208 ЗУТ. С решение 3 от 28 април 2020 г., постановено по к. д. 5/2019 г. е постановено, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства (каквото е настоящето), противоконституционният закон не се прилага. Към момента на постановяване на първоинстанционното решение не е обявена противоконституционността на § 23 ПЗР ЗУЗСО, но към настоящия момент това е факт и по силата на решение 3 от 28 април 2020 г., постановено по к. д. 5/2019 г. на КС настоящата инстанция не може да прилага тази норма, още повече, че с нея е обоснован оспореният отказ. С оглед на това приложима се явява разпоредбата на чл. 208 от ЗУТ Предвид разпоредбата на § 70 ПЗР ЗИД ЗУТ, сроковете по чл. 208 за започване на отчуждителните процедури на недвижими имоти, определени по действащите към датата на влизане в сила на закона подробни устройствени планове, за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, текат от 31 март 2001 г. Ноторно петгодишният срок по чл. 208 ЗУТ е изтекъл на 31 март 2006 г. Следователно след 31 март 2006 г. за Р. Станчев и Аутостейт ЕООД е било налице правото да искат изменение на ПУП по реда на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна. Неправилни са и изводите на първоинстанционният съд, че в процедурата по чл. 135 ЗУТ с предмет допускане на изработване на проект за изменение на действащ план релевантно се явява съобразяването на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен, като в случая искането не било съобразено с влезлия в сила ОУП. Искането е направено на основание чл. 134, ал.2, т.1 ЗУТ, като разпоредбата не съдържа такова изискване, а единствено в съответния срок по чл. 208 да не е започнала процедура за отчуждаване. Логичният извод е, че първо трябва да бъде допуснато изработването на проект за изменение на плана, такъв проект да бъде изработен и след това същият да бъде внесен в общината за съгласуване и одобряване. Преценката за съответствието на исканото изменение с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП може да бъде направена в производството по чл. 136 ЗУТ, при разглеждане на предложението за изменение на действащия ПУП по същество. Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на касаторите следва да бъдат присъдени претендираните и сторени от тях разноски по делото за две инстанции, в размер на 550 лв., които са доказани по своя характер и представляват заплатени държавни такси. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав