Решение № 7085 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10033/2013 г.

Решение № 7085 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10033/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Соня Димитрова Кайрякова от гр. Пловдив, против Решение № 1129 от 17.05.2013 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 3041 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 161201697 от 28.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 1081 от 24.08.2012 г. на зам. -директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив, в частта на допълнително установените публични задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. в общ размер на 27 175,87 лева и 19 214,10 лева лихви, данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. общо в размер на 8 434,99 лева и 2 815,57 лева лихви, вноски за ДОО за 2005 г. - 2010 г. в размер на 15 909,86 лева и 13 522,05 лева лихви, вноски за ДЗПО за 2005 г. - 2010 г. в размер на 4 363,02 лева и 3 054,72 лева лихви, вноски за здравно осигуряване за 2005 г. - 2010 г. в размер на 6 336,63 лева и 2 359,55 лева лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Пламен Петров, я оспорва по съображения в писмени бележки. Иска оставяне в сила на решението и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество е основателна поради следното: Първоинстанционният съд в мотивите си е счел за неоправдано оплакването за недоказани предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от този кодекс. Неопровергани са били констатациите на ревизионния акт, че извършените от ревизираното лице в ревизираните периоди разходи превишават получените доходи/приходи. Приел е, че е налице и обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК, тъй като е установено, че жалбоподателката не е декларирала продажбата през 2005 г. на недвижим имот. В хода на съдебното производство е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза и са представени нови писмени доказателства, които не са били представени и в хода на ревизията. Представени са в оригинал разписките за извършените плащания на издръжка (л. 962 - 1036 от делото) във връзка с откритото производство по тяхното оспорване. В тази връзка е разпитан и свидетелят Пламен Красимиров Сапунов, с когото жалбоподателката живее на съпружески начала, в общо домакинство, и който е баща на трите й деца. Съдът не е кредитирал свидетелските показания, тъй като свидетелят е във фактическо съжителство с жалбоподателката и е баща на трите й деца, поради което показанията му не могат да бъдат определени като безпристрастни, доколкото самият той е заинтересован от изхода на делото. Не е кредитирал и представените разписки, тъй като са частни документи без достоверна дата и не се ползват с материална доказателствена сила, от една страна, а от друга страна, налице е оспорване на тяхната достоверност и липса на други доказателства за установяване на плащането извън свидетелските показания. Приел е, че фактът, че жалбоподателката се намира във фактическо съжителство с бащата на децата си и самият той е разполагал с парични средства за покриване на извършените разходи, не влияе върху законосъобразността на изводите на ревизиращите органи, тъй като липсват категорични доказателства, че жалбоподателката е получила такива парични средства. Първоинстанционният съд е приел за правилна и обоснована констатацията на ревизиращия екип за липса на достатъчно доходи на Пламен Сапунов, от които той да направи вноските в дружествата, да покрие разходите за издръжка на живот и съответно да даде 84 150 лева на ревизираното лице за издръжка. Споделил е и изводите на ревизиращите органи по отношение покупките на недвижимите имоти. Решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Административният съд е посочил, че кредитира основното и допълнително заключения на назначената съдебно-счетоводна експертиза като компетентни и безпристрастни, кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства. В същото време е игнорирал напълно изводите в заключителната част на експертизата, като е счел, че със заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за правилното определяне на данъчните задължения на жалбоподателката, защото вещото лице няма установителни функции и неговата задача е даде мнение относно фактите въз основа на притежаваните от него специални знания по конкретно поставени от страните по делото въпроси. След този принципен и общ извод, в решението заключението не е обсъдено съгласно чл. 202 от ГПК и не са изложени конкретни мотиви за това кои точно фактически установявания на вещото лице решаващия състав приема за същите, установени от приходните органи, при положение, че вещото лице е извършило проверки и работило над голям брой документи, представени в съдебна фаза. Не са изложени мотиви относно правнозначимите факти, въз основа на които вещото лице е стигнало до извода, че е налице превишение на разходите над приходите на ревизираното лице само през 2005 г. и за размера на началното салдо, както и защо съдът не приема тези изводи. Не са изложени мотиви относно посочените от вещото лице счетоводни анализи, фактурите, приходните ордери, предварителния договор и другите документи по отношение сделките на ревизираното лице с "КРАС" ООД и "САПИ" ООД, както и между Пламен Сапунов и тези фирми, въз основа на които вещото лице е стигнало до изводи, различни от тези на приходните органи. Следвало е заключението на вещото лице да се обсъди ведно с констатациите на приходните органи, като се отговори на въпроса кое не се приема от крайните му изводи и защо. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение второ от АПК. Това обстоятелство изисква отмяна на обжалваното решение и с оглед забраната за фактически установявания, предвидена в чл. 220 от АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд,