Решение № 6100 от 8.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Емануел, гражданин на Федерална Република Нигерия, подадена чрез адв. Р. Кавазова, срещу решение 6363 от 31.10.2022г., постановено по адм. дело 5734/2022г. на Административен съд София град. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения по съществото на спора и се отправя искане да бъде отменено обжалваното решение като се постанови ново, с което да бъде отменен отказът за издаване на виза. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът Консулско длъжностно лице в посолството на Република България в Абуджа, Нигерия, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Счита, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, тъй като първоинстанционния съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт и предлага същия да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на И. Емануел, гражданин на Федерална Република Нигерия, срещу отказ за издаване на виза от 03.06.2022г., постановен от Г. Йовчевски, Посолство на Република България в Абуджа, Нигерия. Постановеният административен акт е мотивиран с основанието по чл. 10, ал. 1, т. 17 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), тъй като представените документи и декларирани устни данни не доказват убедително целта и условията на заявеното пребиваване. Съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, същият е надлежно мотивиран, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. Неоснователни са бланкетните твърдения в касационната жалба, че решението на административния съд е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно - релевантните факти. Въз основа на което е постановил решението си, след изясняване на фактическите обстоятелства от значение за правния спор, като е обсъдил доводите на страните и е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност в изводите на административния съд, отнасящи се до недоказаност на целта на влизане и пребиваване, както и че неправилно съда е приел, че канещото лице е негов работодател и е приел, че е достатъчно основание за постановяване на отказ. Законосъобразни са и изводите на решаващия съд, че оспореният отказ е издаден в съответствие с приложимите материалноправни норми. Условията и редът, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България, са регламентирани в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Едно от изискванията за влизане в страната на чужденец, който не е гражданин на ЕС, е да притежава виза, какъвто е настоящият случай. Видовете визи, посочени в чл. 9а ЗЧРБ, се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България чл. 9г ЗЧРБ и чл. 10, ал. 1 НУРИВОВР. Целта на въведения разрешителен режим по отношение на влизането и пребиваването в РБ на чужденци граждани на трети страни, е свързана преди всичко с националната сигурност. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 1-26 ЗЧРБ са регламентирани фактически основания, при наличие на които компетентните органи са овластени да откажат издаване на виза или влизане в страната на чужденец. В оспорения акт ответникът е визирал една от тях. Процесният отказ е постановен на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, тъй като е прието, че чужденецът не е доказал достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит, както и че целта на посещението на чужденеца е действителна и че същия има намерение в срок и по законоустановения ред да напусне Р.България. Правилно административният съд е приел, че поетото задължение от страна на канещото лице за осигуряване условията за пребиваване на апликанта не е доказано по несъмнен начин. Този извод кореспондира с изяснената от съда фактическа обстановка и събраните и неоспорени доказателства по делото. Само фактът, че е налице договор за наем, с декларация от канещото лицето, без приложен документ за собственост, представено удостоверение за доходи издадено от самото канещо лице, но не е представена данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за предходна година, недоказани са и разполагаемите за престоя средства, тъй като от представеното доказателство не доказва доходи или осигурена издръжка на ден, както и че не са приложени документи може да обоснове извода, че не може да се докаже наличие на социална и лична ангажираност на канещото лице. Отделно правилно административния съд е установил несъответствие в заявената от апликанта цел на посещение, тъй като от гласните доказателства е видно, че между канещото лице и чужденеца са налице бизнес отношения, поради което правилно административния съд е установил, че посочената цел на визитата - гостуване и разглеждане на страната в максимално предвидения срок от 90 дни е житейски нелогична. Ето защо констатираните в административното производство обстоятелства, послужили като фактически основания за постановения отказ, не са опровергани по пътя на насрещното доказване от жалбоподателя. Не са ангажирани доказателства, обясняващи причините за установеното разминаване. С оглед така установеното, правилно е прието, че оспореният пред първата инстанция акт е законосъобразно издаден на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,