Решение № 7685 от 11.7.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. М. Димитров от гр. Горна Оряховица, чрез адвокат Т. Дончева обжалва решение 282/04.10.2022 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело 40/2022 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт Р-04000420002729-091-001/16.08.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново относно установените задължения по ЗДДФЛ за 2016 година данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 2 742.79 лева и лихви от 1 195.50 лева и жалбоподателят е осъден за разноски. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението в обжалваната част. Конкретните оплаквания са за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата. Касаторът твърди, че при формиране на фактическите си и правни изводи съдът е игнорирал свидетелските показания на св. Димитрова и заключението на съдебно счетоводната експертиза. Счита, че тези нарушения са довели до нарушение на материалния закон и неправилни правни изводи за липса на налични парични средства на ревизираното лице към 01.01.2016 г. и наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т. 2 ДОПК. Сочи, че събраните по делото доказателства и изготвената експертиза обуславят друг извод, а именно, че жалбоподателят е разполагал с налични парични средства към 01.01.2015 г. в размер на 147 010.20 лева, поради което не е налице твърдяното превишение на разходите над приходите му и задължение за данък по ЗДДФЛ за 2016 г. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт в частта на установените задължения по ЗДДФЛ за 2016 г. Претендира разноски. Ответникът директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град Велико Търново излага съображения за неоснователност на касационната жалба в представен по делото писмен отговор на юрк. В. Вълкова. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът намира следното: С решението в обжалваната част, Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на М. Димитров от гр. Горна Оряховица против ревизионен акт ревизионен акт Р-04000420002729-091-001/16.08.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново относно установените задължения по ЗДДФЛ за 2016 година данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 2 742.79 лева и лихви от 1 195.50 лева и е присъдил в тежест на жалбоподателя съдебните разноски. От фактическа страна съдът е установил, че задълженията за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2016 г. са резултат от проведена ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелства на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т. 2, 6 и 8 ДОПК. Приел е за доказано обстоятелство по т. 2 на чл. 122 ДОПК данни за укрити приходи, тъй като при ревизията за 2016 г. е установено превишение на разходите над доходите в размер на 32 396.23 лева. При административното обжалване на акта, решаващият орган е определил размера на превишението на 27 427.95 лева, като е изключил от разходите сумата 4 875 лева, за която е установил, че се отнася за друг период и сумата 93.28 лева, разход за платени банкови такси, която е дублирана. Относно разходите за 2016 г. съдът е приел, че размерът им не се оспорва с конкретни възражения. Изчисленията на вещото лице по съдебно икономическата експертиза съдът е определил като коректно извършени, но не е възприел използваният за определяне на паричните средства за периода 01.01.2010 г 31.12.2014 г., тъй като в размера на разходите са включени само сумите, разходвани от лицето за погасяване на вноски по потребителски кредити. Според съда, по делото не са налице доказателства, че разходите на жалбоподателя за живот и издръжка са поети от трети лица. От обясненията му и от показанията на свидетеля е приел за установено, че той е работил активно, живял е отделно от родителите си и е получавал доходи. С тези мотиви съдът е обосновал извод, че не могат да се приемат като обективен критерий за парични потоци и разполагаеми парични средства сумите, получени от изчисленията на вещото лице. Поради това възраженията на ревизираното лице за наличност от 147 010.02 лева към 31.12.2015 г. са отхвърлени като недоказани. С оглед установените при ревизията факти относно размера на декларираните доходи и размера на разходите за 2016 г., съдът е обосновал краен извод, че е налице превишение на разходите над доходите, което по силата на чл. 123, ал.1, т. 2 ДОПК представлява облагаем доход, върху който е дължим данък по ЗДДФЛ в размер на 2 742.79 лева и съответните лихви. Решението е правилно като краен резултат. Спорът в настоящото касационно производство е относно разполагаемите парични средства на ревизираното лице касатор към 01.01.2015 г., което е релевантно за имущественото му състояние за процесния период на 2016 г. и съответно за наличието на обстоятелство по чл. 122, ал.1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, както и на облагаем доход по смисъла на чл. 123, ал.1, т. 2 ДОПК. Касаторът твърди, че от заключението на съдебно икономическата експертиза, представените по делото банкови извлечения и свидетелските показания на майка му св. Ц. Димитрова, е доказано, че към края на 2014 г. е разполагал с налични парични средства в размер на 147 010.02 лева. Този довод е неоснователен. Посоченият размер на разполагаемите парични средства е изчислен от вещото лице като разлика между получените от Димитров трудови възнаграждения от Геймлофт България ЕООД по банкова сметка в Експресбанк АД за периода от 26.10.2010 г. 22.12.2014 г. в общ размер на 113 672.45 лева, възнаграждение в договор за управление и контрол в Интелинор ООД за периода от 01.08.2012 г. 31.01.2014 г. в размер на 6 480 лева, усвоени суми по банкови кредити в размер на 39 000 лева на 13.07.2011 г. и в размер на 19 000 лева на 10.04.2013 г. - общо 178 152.45 лева и разходите му за вноски по банкови кредити в този период в общ размер на 31 142.43 лева. Така извършената съпоставка, не отразява обективно имущественото състояние на ревизираното лице за периода 2010 г. 2014 г., тъй като не включва другите установени разходи на лицето за периода, включително разходите за извършени плащания от банковата сметка. Твърдението на ревизираното лице, че получените възнаграждения от Геймлофт България ЕООД не са разходвани, е в противоречие с данните за движението на парични средства по банковата сметка. Видно от извлечението от банковата сметка в Експресбанк АД крайното салдо по сметката към 22.12.2014 г. е в размер на 2 701.90 лева. Според банковото извлечение дебитният оборот по сметката за целия период от 26.10.2010 г. 31.12.2014 г. е в размер на 133 792.12 лева. Тази сума включва изцяло размера на получените трудови възнаграждения от Геймлофт България ЕООД в размер на 133 672.45 лева и е разходвана месечно в рамките на периода. В това отношение са основателни доводите на ответника по касация в представения по делото писмен отговор на касационната жалба. Според банковото извлечение крайното салдо по сметката към 22.12.2014 г. е наличност от 2 701.90 лева. Видно от мотивите на ревизионния доклад при извършената съпоставка на имущественото състояние на ревизираното лице са взети предвид наличните парични средства по банкови сметки към края на 2014/началото на 2015 г., в това число и наличност по банковата сметката в Експресбанк АД в размер на 561.96 лева и наличност в размер 14.14 лева по банковата сметка в Банка ДСК, по която са предоставени и изплащани кредитите като установеното отрицателно салдо по всички сметки 1439.31 лева е взето предвид при издаването на ревизионния акт. По делото няма данни и доказателства, че сумите от усвоените през 2011 г. и 2013 г. банкови кредити в общ размер на 58 000 лева са спестени и налични към 01.01.2015 г. През периода от м.07.2011 г. до 31.12.2014 г. лицето е направило разходи за погасяването им в размер на 31 142.43 лева, които са установени при ревизията и от заключението на съдебно икономическата експертиза. Според констатациите при ревизията, средствата по първия кредит са предназначени за започване на бизнес, а по втория кредит - за лечение на Д. Димитров, баща на ревизираното лице, починал през октомври 2014 г. Тези обстоятелства са потвърдени и от майката Ц. Димитрова, в свидетелските й показания пред съда. Твърденията й, че сумите от кредитите са спестени и са съхранявани в каса, не се подкрепят от други доказателства по делото. Възраженията в касационната жалба относно изводите на съда за наличие на обичайни разходи за издръжка и живот през периода 2010 - 2014 г., са основателни. Тези изводи на съда са в противоречие с доказателствата по делото. От констатациите в ревизионния акт е видно, че през ревизираните периоди на 2015 г. - 2019 г. не са установени разходи за издръжка и живот, както и комунални разходи по фактури от доставчици, направени от М. Димитров. По делото не са налице доказателства за такива разходи и през предходните периоди на 2010 г. 2014 г. От показанията на св. Димитрова е установено, че от завръщането си от Англия през 2010 г., синът й живее в град София, в жилище на сестра си, за което не е плащал разходи за консумативи. Това включва периода от 2010 г. до края на ревизирания период на 2019 г. Така дадените показания кореспондират с констатациите на ревизиращите органи по приходите, които не са включили разходи за издръжка и живот и комунални разходи в съпоставката на имущественото състояние на ревизираното лице за периода 2015 2019 г. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на свидетелските показания, не е засегнало крайните изводи на съда относно разполагаемите парични средства към 01.01.2015 г., тъй като по делото не са налице доказателства за наличност на парични средства в изчисления от вещото лице размер от 147 010.02 лева към тази дата. Установеното при ревизията превишение на разходите над доходите за 2016 г. представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, при който е приложима и фикцията на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, че така установените разходи се считат за облагаем доход. По изложените съображения, настоящият касационен състав преценява, че решението в обжалваната част, в която е отхвърлена жалбата на М. Димитров против установения данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2016 г. е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 693.83 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал.1 ДОПК във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,