Решение № 6864 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14911/2009 г.

Решение № 6864 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14911/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Драган Георгиев Цветанов - юрисконсулт на "Спринк" ЕООД, гр. Велико Търново, Промишлена зона "Дълга лъка", с управител Младен Колев Милков, срещу решение от 23.09.2009 г. по адм. дело № 469/2009 г. на Административен съд гр. Монтана, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 1077/9.07.2009 г. на Кмета на Община Вълчедръм. Касаторът счита, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК и по подробно изложени съображения моли обжалваното от него съдебно решение да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, неправилно и необосновано. Моли за присъждане на направените разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 9.06.2004 г., изм. и доп., ДВ, бр. 2 от 9.01.2009 г. От ответника - Кметът на Община Вълчедръм, чрез пълномощника му адв. Феодор Кирилов Генински е постъпило писмено Възражение, в което се оспорва изцяло жалбата и се моли да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение в сила като законосъобразно, обосновано и правилно. Постъпили са и допълнителни писмени бележки. Заинтересованите страни: Тихомир Кирилов Богданов, ЕТ "Агро - Светлозар Дичевски", Крум Георгиев Крумов и Красимир Богданов Христов, не вземат отношение по жалбата. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно. Сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба. От събраните доказателства се установява, че Тихомир Кирилов Богданов - инициирал издаването на заповедта на законно основание е ползвал земеделските площи, изброени в нея. Същият е наемател на земята посредством договор за пренаемане от 9.03.2009 г., сключен с ЕТ "АГРО - Светлозар Дичевски" и сключени индивидуални договори за аренда с отделни собственици на земя в същия район. През същата година същата земя е ползвана за земеделски нужди от "Спринк" ЕООД без никакво правно основание. В тази връзка жалби до кмета са подадени както от собствениците, така и от Тихомир К. Богданов. Преди издаването на заповедта по чл. 34 от ЗСПЗЗ, кметът е назначил комисия, която е извършила проверка на място и е събрала писмени обяснения от заинтересованите лица. "Спринк" ЕООД не е представило доказателства относно законното ползване на имотите и не е изпратило свой представител за изясняване на случая. В резултат на това комисията е направила предложение за издаването й. В съдебно заседание, въпреки дадената възможност, дружеството отново не е представило такива доказателства. При тези обстоятелства, съдът правилно е издал решението и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Неоснователни са твърденията на касатора, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на административноправните и материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК сочейки, че е следвало да бъдат събрани доказателства и от ОбС "ЗГ" относно собствениците на земята и сключените и регистрирани договори за аренда. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдебният акт следва да остане в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение от 23.09.2009 г. по адм. дело № 469/2009 г., в производство по реда на чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ, на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5 от АПК, Административен съд - Монтана, I състав, отхвърля жалбата на "Спринк" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ж. к. "Промишлена зона", Дълга Лъка - Мелница Търново, представлявано от управителя Младен Колев Милков срещу заповед № 1077/9.07.2009 г. на Кмета на Община Вълчедръм. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че административният акт е издаден от компетентния орган (чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ), съобразно с установената от закона форма (чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ), както и в съответствие с целта на закона - обществените отношения, свързани със собствеността и ползването на земеделските земи (чл. 1 от ЗСПЗЗ), изложени са фактическите и правни основания (мотивите) за издаване на акта, не са налице и нарушения на материалноправни разпоредби. Освен това е приел, че не са допуснати твърдяните от жалбоподателя съществени нарушения на административно-производствените правила - административният орган е взел предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от АПК и е изискал от молителя да потвърди писмено искането си, налице е правен интерес от издаване на акта, процесните имоти в обжалваната заповед са индивидуализирани по площ и по граници и напълно съвпадат с имотите, предмет на договорите за аренда/наем. За неоснователно е прието и твърдението за неизвършване на процедурата по чл. 37б и следващите от ЗСПЗЗ относно споразумението за ползване на земеделските земи по масиви. Не е прието за основателно и възражението за лишаване от възможност за запознаване с материалите по административното производство. Съдът е отбелязал, че наличието на устна договорка между преарендатора Богданов и "Спринк" ЕООД няма и не може да има правни последици, доколкото за определен вид договори формата както за действителност, така и за доказване е само писмена, от което е направил извод, че обработването на процесната земя от жалбоподателя не е въз основа на валидно правно основание. Така постановеното съдебно решение е допустимо и правилно. Преди всичко следва да се отбележи неоснователността на посоченото в касационната жалба касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. По принцип едно съдебно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Тези условия в случая не са налице. Жалбата на "Спринк" ЕООД, гр. Велико Търново, с която е бил сезиран съда е била процесуално допустима за разглеждане по същество - подадена в срок, от надлежна страна, не е била оттеглена или да е бил направен отказ от оспорването. Освен че това възражение е неоснователно, то е и необяснимо с искането производството по адм. дело № 469/2009 г. на Административен съд - Монтана (което е образувано именно по жалба на това дружество), да бъде прекратено. Обжалваната заповед № 1077 от 9.07.2009 г. на Кмета на Община Вълчедръм е издадена на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 1 "по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им ... ". От този текст следва, че за да бъде издадена такава заповед е необходимо да се установи наличието на следните кумулативни условия: направено искане до компетентния административен орган от лица с възстановено право на собственост или от ползватели след допълнението в ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г., върху земеделски имот, ползване на същия този имот от трети лица и това ползване да е без правно основание. В конкретния случай от данните по делото се установява, че са били налице всички предвидени от закона предпоставки. Тихомир Кирилов Богданов е ползвател на процесните три земеделски имота - земи в землището на с. Септемврийци за процесния период на валидно правно основание и е подал молба до кмета на общината, с която е инициирал административното производство. Същите оплаквания, които са правени и пред първата инстанция, се развиват сега отново и пред настоящата. Те вече са обсъдени и изложените в тази връзка от първоинстанционния съд съображения се споделят напълно и от настоящия касационен състав. Твърдяното обстоятелство, че дружеството не ползва имотите към момента на издаване на оспорваната заповед е без значение доколкото изпълнението на една такава заповед за изземване няма да се осъществи реално, а освен това, ако имотите действително не се ползват от "Спринк" ЕООД, то заповедта не засяга правата и интересите му и за него липсва правен интерес да я обжалва, а на практика я обжалва пред съда. С оглед изложеното, съдебното решение не е в противоречие с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е и нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,