Решение № 7278 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12287/2015 г.

Решение № 7278 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12287/2015 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, гр. София, представлявана от председателя И. И., подадена чрез упълномощен юрисконсулт Лефтерова, против решение № 5353 от 28.07.2015 г., постановено от Административен съд - София - град, Второ отделение, 32 състав, по адм. д. № 3947/2015 г. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт Методиева се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и развива подробни аргументи за законосъборазност на атакуваното решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като неправилно и да потвърди горепосоченото решение на регулаторния орган в частта по раздел III. Ответникът - "ЧЕЗ Разпределение България" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Кръстев, който в съдебно заседание и с писмено становище пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение и излага съображения за допуснати нарушения при постановяване на решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. в оспорената част - раздел III. Ответникът - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София изразява становище в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт Катеринова, за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото са неоснователни доводите за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, поддържани като касационни основания. Според участващия по делото прокурор липсата на изложени мотиви във връзка с определяне на процесната цена за достъп, а само позоваването на непредставена икономическа обосновка, сочат на неизпълнение на процедурното правило за мотивираност на административния акт. Нарушен е и чл. 40 от Наредба № 1/2013 г., тъй като не са дадени указания за представяне на такава обосновка. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 5353 от 28.07.2015 г. е отменено по жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, решение № Ц - 6 от 13.03.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, към настоящия момент преименувана на Комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по точка /раздел/ III, с което на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, Комисията утвърждава, считано от 13.03.2014 г., на "ЧЕЗ Разпределение България" АД цена за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, която се изкупува по преференциални цени - 0.00 лв./МВтч. Със същото решение е върната административната преписка на КЕВР за ново произнасяне по заявлението на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и КЕВР е осъдена да заплати на "ЧЕЗ Разпределение България" АД сумата от 6155,98 лева (шест хиляди сто петдесет и пет, деветдесет и осем) разноски по делото. За да достигне до този резултат първоинстанционинят съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентния за това административен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката, като в съответствие с нормите на чл. 10 и чл. 21, т. 8 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ на ДКЕВР е предоставено правомощието да осъществява регулирането на цените в случаите, предвидени в ЗЕ, да определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия, а в раздела за ценовото регулиране е регламентирано, че на регулиране от Комисията подлежат цените за достъп и/или за пренос през електроразпределителните мрежи. Решаващият състав на Административен съд - София - град е счел, че при постановяване на атакувания административен акт в оспорената му част - раздел III, ДКЕВР е допуснала съществени нарушения на формата, на административнопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2, 3 и т. 4 от АПК. В обжалваното решение е отразено, че с раздел III от процесното решение ДКЕВР е цена за достъп до електроразпределителната мрежа на заявителя за производители на енергия, произведена от възобновяеми източници/ВИ/, която се изкупува по преференциални цени, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 10 и 13 от ЗЕ, в размер на 0,00 лв./МВтч., като определянето е извършено съобразно подадено заявление от "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Според първостепенния съд в случая е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото не са посочени фактически основания за издаване на акта за определяне на цените във връзка с предоставяне на достъп по реда на § 1, т. 15 от ДР от ЗЕ. Съдът се е мотивирал с разпоредбите на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ във връзка с § 197 от ПЗР ЗИД от ЗЕ, съобразно които условията за достъп се уреждат посредством договор между оператора на електроразпределителната мрежа и производителя на енергия от ВИ, като в хода на договарянето регулаторният орган определя цената за достъп, като част от условията за достъп до сключване на договор. Определянето на процесната цена се обуславя от утвърдените прогнозни необходими годишни приходи и утвърдено прогнозно количество електрическа енергия за разпределение, както е предвидено в чл. 9 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/. Първоинстанционният съд е преценил, че от оспореното решение не се установява изпълнение на изискванията на чл. 29 от визираната наредба, който предвижда утвърждаването да се извърши на основание на горните данни, а само е констатирана липсата на икономическа обосновка на изискуемите данни, която е следвало да се представи от страна на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Изведено е заключение за неизпълнение на чл. 40 от НРЦЕЕ, понеже на горепосочения заявител не са дадени указания за представяне на такава обосновка. Освен това първостепенният съд е счел, че в обстоятелствената част на оспореното решение на ДКЕВР е вписано, че направените изводи се основават на разходите за достъп за базисната година, която е предходната или 12 мес. период, предхождащ приложението, за който се предоставя информация от предприятието, след което обаче базисният период не е конкретизиран. Съдът се е позовал на приета и неоспорена от КЕВР съдебно-икономическа експертиза, въз основа на която е направен извод за неспазване изискванията на чл. 31, т. 2 от ЗЕ за съобразяване на икономически обосновани разходи. В мотивите на обжалваното решение са изложени и съображения за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в това, че към датата на подаване на заявленията, по които е започнало административното производство двумесечният срок по § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ не е бил изтекъл - започнал е да тече на 17.07.2012 г. и е изтекъл на 17.09.2012 г. Констатирано е, че с атакуваното решение ДКЕВР е определила цена за достъп, считано от 13.03.2014 г., като в адм. акт не са изложени мотиви за извършена проверка дали не са налице сключени договори за достъп между производителите на електрическа енергия и оператора на електроразпределителната мрежа в законовия срок по § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. С оглед на това първоинстанционният съд е преценил, че административният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка и при несъбрани необходими доказателства, което е нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК. Според настоящият съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо постановено. Атакуваният съдебен акт е правилен като краен резултат и следва да остане в сила. Настоящият съдебен състав не споделя становището на първостепенния съд, че решението на ДКЕВР в оспорената му част, е издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В случая е безспорно установено, че в процесния административен акт е вписано правно основание - чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 30, ал. 1, т. 10 и т. 13 от ЗЕ. По отношение на фактическото основание за определената нулева ставка по заявлението на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, съдът констатира, че също е отразено в текста на оспореното решение, макар и кратко формулирано, а именно: дружеството не е представило икономическа обосновка на заявените разходи общо на стойност 7869 хил. лева, от които за диспечиране, отчитане и мониторинг - 1810 хил. лева, подстанции - 338 хил. лева, административни разходи - 5721 хил. лева. Освен това в съдържанието на процесния акт се съдържа изрично позоваване на заявлението на "ЧЕЗ Разпределение" АД вх. № Е-13-31-18 от 13.09.2012 г., с което заявителят е поискал ДКЕВР да определи цена за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, както и на доклад вх. № Е-ДК-70/13.02.2014 г. и извлечение от протокол № 25/13.02.2014 г., проведено на 18.02.2014 г. обществено обсъждане на проекта на решение, постъпилите становища и доклад вх. № Е-Дк-96/13.03.2014 г. с приложен проект на решение, които са обсъдени на закрито заседание на ДКЕВР, видно от извлечение от протокол № 36/13.03.2014 г. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че в конкретната хипотеза не се касае за липса на посочени от административния орган правни и фактически основания за издаване на процесния акт в оспорената му част. Първоинстанционният съд е изразил становище за допуснати процедурни нарушения: при подаване на заявленията, по които е образувано административното производство двумесечният срок, визиран в § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ не е бил изтекъл, както и липса на данни за извършена проверка относно сключени договори за достъп между производители на електрическа енергия и оператора на електроразпределителната мрежа в законовия срок по § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. Настоящият съдебен състав счита, че така описаните несъответствия нямат характер на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не налагат отмяна на акта само на това основание. Това е така, защото в случая заявлението на "ЧЕЗ Разпределение България" АД вх. № Е-13-31-18 от 13.09.2012 г. съдържа искане за определяне от ДКЕВР, както на временни, така и на окончателни цени за достъп, по което е издадено процесното решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. и към датата на постановяването му от регулаторния орган двумесечният срок, посочен в § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ отдавна е изтекъл /за разлика от решение № Ц-33/2012 г., при което моментът на издаването му - 14.09.2012 г. предхожда датата 17.09.2012 г., когато е изтичането на визираният двумесечен срок. Относно липсата на данни за осъществена проверка дали има или не сключени договори за достъп между производители на електрическа енергия от ВИ и оператора на електроразпределителната мрежа в указания двумесечен срок, съдът счита, че в случая проверката е неотносима към конкретния спор, защото този въпрос не е спорен между страните по делото и никоя от тях не се позовава на наличието на сключен такъв договор. Самият жалбоподател в първоинстанционното производство не е релевирал такова твърдение, а то не е и в негов интерес, защото би се отразило на допустимостта на заявлението му от 13.09.2012 г., с което е сезирал ДКЕВР. Не може да се възприеме и тезата на първостепенния съд за неуточнен и неконкретизиран базисен период, за който Комисията е извършила преценката по чл. 29 от НРЦЕЕ, според който цената за достъп до разпределителната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи съгласно чл. 9 и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия за разпределение. Съдът констатира, че в мотивите на обжалваното решение на лист 8 регулаторният орган ясно е посочил периода 01.08.2013 г. - 31.07.2014 г., който период е изследван в процесния административен акт и който съвпада с ценовия период на дружествата в сектор "Електроенергетика". Посоченият от Комисията период се различава от базовата година по смисъла на § 1, т. 1 от ПЗР на НРЦЕЕ, която е отразена в атакуваното решение само във връзка с постановяването на друго решение на ДКЕВР - решение № Ц-25/29.07.2013 г., с което Комисията е взела предвид пълните разходи за достъп на всички битови и небитови клиенти и което не е процесното решение и е извън предмета на правния спор. Според решаващия касационен състав първоинстанционният съд неправилно е счел, че издателят на обжалваното решение е нарушил нормата на чл. 40 от НРЦЕЕ, по силата на която заявленията на енергийните предприятия се проверяват в 7-дневен срок от постъпването им. В случая нормативният текст има предвид извършването на проверка от страна на Комисията от формална страна относно редовността на заявлението, а не спрямо наличието и обосноваността на представена от заявителите информация, относно която ДКЕВР впоследствие многократно с изпратени писма до заявителите е изисквала допълнителни данни и справки за посочените от тях разходи. Настоящият съдебен състав счита, че в случая спорните въпроси между страните по делото са два: Дали "ЧЕЗ Разпределение България" АД е представило икономическа обосновка на претендираните разходи относно процесния период 01.08.2013 г. - 31.07.2014 г. и дали Комисията е следвало да укаже на заявителя представянето на такава обосновка. Преди всичко следва да се има предвид обстоятелството, че по силата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обосновани разходи, тоест законодателят е предвидил съобразяване от страна на Комисията не на всички заявени от енергийните предприятия разходи, а само на тези, които са икономически обосновани. От приложените към административната преписка документи, приети като писмени доказателства се установява по безспорен начин, че в отговор на указание от 09.04.2013 г. заявителят е представил в ДКЕВР на 11.04.2013 г. информация за средногодишни разходи, свързани с управление на производителите на ел. енергия от ВИ, присъединени към мрежата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които са отразени в таблица без приложена към нея обосновка на разходите. С писмо от 12.09.2013 г. Комисията е изискала от заявителите да представят справка за реално отчетените разходи за периода 01.04.-30.07.2013 г. с писмена обосновка и доказателства за стойността на отчетените разходи, свързани с балансирането и управлението на ВИ, присъединени към съответната мрежа. В изпълнение на това указание "ЧЕЗ Разпределение България" АД с писмо, входирано в Комисията на 18.09.2013 г. е изпратило изисканата информация, като в приложение 1 е изложена обосновка на представените данни. Аналогично е положението с писмо на ДКЕВР от 25.09.2013 г., с което регулаторният орган е изискал от заявителите да представят справка на реално отчетените разходи, свързани с балансирането и управлението на ВИ, присъединени към съответната мрежа за периода 01.09.2012 г. -30.09.2013 г., както и писмена обосновка и доказателства за стойността на отчетените разходи. В отговор на това указание "ЧЕЗ Разпределение България" АД е депозирало на 27.09.2013 г. в Комисията писмо, съдържащо поисканата информация и приложено към нея приложение 1 с писмена обосновка на извършените разходи за горепосочения период. От текста на писмо на ДКЕВР от 01.11.2013 г. е видно, че от заявителите е изискана отчетна и прогнозна информация за периода 01.08.2013 г. - 31.07.2014 г., в изпълнение на което указание "ЧЕЗ Разпределение България" АД е входирало на 11.11.2013 г. в Комисията писмо, към което са приложени три броя приложения в табличен вид, към които не е приложена икономическа обосновка. С писмо от 29.11.2013 г. специализираният регулаторен орган, е изискал от заявителите представяне на отчетна и прогнозна помесечна информация за периода 01.08.2013 г. - 31.07.2014 г. за мощностите на присъединяване към съответната мрежа обекти за производство на ел. енергия от ВИ, за които има сключени договори за изкупуване, както и прогноза за мощностите, по които ще се изкупува този вид енергия до края на ценовия период. В отговор на това последно писмо "ЧЕЗ Разпределение България" АД е представило на 02.12.2013 г. в ДКЕВР изисканата прогнозна и отчетна информация по месеци за периода 01.08.2013 г. - 31.07.2014 г., която е обективирана в таблица и към нея няма приложена икономическа обосновка. При тези данни настоящият съдебен състав счита, че представените от първоинстанционния жалбоподател писма от 11.04.2013 г., 18.09.2013 г. и 27.09.2013 г., съдържащи отчетни данни и справки са неотносими към настоящия правен спор, тъй като се отнасят до други периоди, различни от процесния ценови период, който в случая е 01.08.2013 г. - 31.07.2014 г. Само входираните в Комисията писма на дати 11.11.2013 г. и 02.12.2013 г. от страна на "ЧЕЗ Разпределение България" АД касаят горепосочения ценови период, но те, както бе отразено по-горе не съдържат икономическа обосновка на представената информация. В този смисъл е и изявлението на вещо лице Е. С. при приемане на представената от нея съдебно-икономическа експертиза в съдебно заседание, проведено на 07.07.2015 г., която на въпрос на процесуален представител на КЕВР е заявила следното: "Ако е имало икономическа обосновка за отчетени прогнозни разходи, същата съм е взела предвид." Съдът констатира, че в приетата СИЕ не е отразено наличието на икономическа обосновка за процесния ценови период, посочен в атакуваното решение на Комисията, поради което настоящият съдебен състав намира, че такава не е представена от страна на първоинстанционния жалбоподател. От тук възниква въпросът дали ДКЕВР е изискала икономическа обосновка за представените данни и следвало ли е "ЧЕЗ Разпределение България" АД да представи такава обосновка. Настоящият съдебен състав констатира, че по отношение на процесния ценови период 01.08.2013 г. - 31.07.2014 г. ДКЕВР не е изискала нито веднъж с писмата си до заявителя икономическа обосновка, поради което и той не е приложил такава обосновка, а само е представил изисканите от него данни и справки в табличен вид. В предходните си писма обаче от 12.09.2013 г. и от 25.09.2013 г. /относими към периоди, различни от процесния/, специализираният регулаторен орган изрично е поискал представяне от заявителите на писмена икономическа обосновка на необходимата информация и в изпълнение на това изискване "ЧЕЗ Разпределение България" АД е приложило обосновка на представените данни. Следователно в конкретната хипотеза ДКЕВР е пропуснала да изиска представяне от заявителя на писмена икономическа обосновка относно данните, относими към процесния ценови период, поради което и "ЧЕЗ Разпределение България" АД не е представило такава обосновка. При това положение съдът счита, че Комисията е осъществила нарушение на принципа, прогласен в чл. 13 от АПК, изискващ последователност и предвидимост на действията и актовете на административните органи. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че както с предходните си писма от 12.09.2013 г. и от 25.09.2013 г. Комисията е изискала представяне на писмена икономическа обосновка, така е следвало да стори същото и с писмата си от 01.11.2013 г. и 29.11.2013 г., които са релевантни към процесния ценови период. Това нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като се е отразило на изясняването на фактическата обстановка и на приложението на материалния закон, като пряко е довело до определянето на оспорената нулева ставка, предвид изложения от Комисията мотив - непредставена икономическа обосновка на разходите от страна на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното съдебно решение е правилно, като краен резултат, с изложените по-горе коригиращи мотиви. При новото разглеждане на преписката в оспорената част - раздел III от атакуваното решение на ДКЕВР, Комисията следва да изиска от "ЧЕЗ Разпределение България" АД представянето на писмена икономическа обосновка на данните и справките, относими към процесния ценови период 01.08.2013 г. - 31.07.2014 г., която след представянето й от заявителя, следва да бъде обсъдена с излагане на мотиви по нея в административния акт на КЕВР. Страните не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,