Решение № 4375 от 10.5.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет чрез процесуалния си представител и пълномощник юрисконсулт М.Кушев, против решение 6713/15.11.2021г., постановено по адм. дело 8755/2021г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и да потвърди изцяло обжалваният административен акт. Ответниците Н. Мохамад личто и като законен представител на малолетните деца А. Малазада, А. Малзада и А. Малазада чрез адв. Костова оспорват касационната жалба. Излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, въз основа на което моли да се потвърди първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Твърди се, че е допуснато съществено процесуално нарушение на съда, изразяващо се в несъответствие на мотивите и диспозитива на оспореното решение. За необоснован е приет извода на съда, че има основания за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец на Н. Мохамад и децата й. Прието е, че чужденците са мигранти по смисъла на Женевската конвенция. На последно място се твърди, че в административното производство са били спазени всички процедурни гаранции и изисквания, свързани с висшия интерес на детето. Върховният административен съд - четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил решение 2268/04.08.2021г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, с което на основание чл. 75, ал.1, т. 2, т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата им зе предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут и е върнал делото като преписка за ново произнасяне, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови решението си, съдът след извършен анализ на представените по делото доказателства и вземайки предвид нормите на международното право е приел, че връщането на Н.Мохамад и малолетните и деца в Ирак почти четири години след като са напуснали страната би било противоречило с висшия интерес и по конкретно с правото на закрила и благосъстояние на децата, гарантирано от Конвенцията за правата на детето. За да достигне до този извод, съдът, е установил че доводите на чужденката не попадат в приложеното поле на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, но е приел за очевидно, че Н.Мохамад е била подложена на преследване и тежки заплахи от страна на нейни роднини, чиито генезис се корени в типични за нейната народност и религия традиции и разбирания за чест и семейно достойнство. Установено е от представена по делото справка за правата на децата и жените в Иракски Кюрдистан, че в страната е прието законодателство, което гарантира тези права, но видно от същата справка се сочи, че жертвите на престъпления на честта и домашно насилие често не са склонни да се обръщат към властите, тъй като жените търсещи закрила, често били отпращани от полицията. В тази връзка съдът е приел, че Н. Мохомад не е пожелала да търси закрила от официалните власти. Въз основа на което съдът е приел, че жалбата следва да бъде уважена, като делото следва да бъде върнато на органа за постановяване на нов административен акт, в който следва да бъде обсъден висшия интерес на децата. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след внимателно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод, че процесното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците не е съобразен висшия интерес на детето , включително във връзка с тяхната лична ситуация и възможността за благоденствието им при евентуално връщане в страната на произход. Предвид възрастта на децата, предвид и място им на произход, тази преценка е следвало да бъде извършена и подробно мотивирана, а не да са изложени бланкетни мотиви, които по своята същност не убеждение в законосъобразността по смисъла на чл.146 АПК на действията на административния орган. Съгласно съображение 18 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, "Висшият интерес на детето" следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата директива, в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на маллоетно лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на детето, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В чл. 20, § 5 от Директивата отново е посочено изрично, че висшият интерес на детето е първостепенно съображение за държавите-членки при изпълнението на разпоредбите на настоящата глава относно децата. В същия смисъл е съображение 33 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, съгласно което Висшите интереси на детето следва да имат първостепенно значение за държавите-членки при прилагането на настоящата директива, в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз ("Хартата") и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При оценка на най-висшия интерес на детето държавите-членки следва по-специално да вземат надлежно под внимание благополучието и социалното развитие на малолетното лице, в т.ч. неговия произход. Първостепенното значение на висшите интереси на детето е още веднъж подчертано в чл. 25, § 6 от тази директива. Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила в съображение 9 прогласява, че при прилагането на настоящата директива държавите членки следва да гарантират пълно спазване на принципа на висшия интерес на детето и на единството на семейството в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Въз основа на изложеното, настоящата инстанция намира, че административният орган не е изпълнил задълженията си за пълно проучване на бежанската история. В решението на административния орган мотиви относно липсата на основания за предоставяне на международна закрила по отношение на децата са бланкетни, лишени от конкретика. Правилно административния съд е дал вяра на дадените от детето А. Малазада обяснения, въз основа на което е достигнал до обоснован извод, че връщането им в Ирак, където не познават никого, нямат социални и роднински връзки, както и че нямат никакви запазени спомени, безспорно би им се отразило негативно. Още повече, че въз основа на установеното от административния съд е видно, че в случай на завръщане в страната им на произход, е налице заплаха за запазването на семейството им в неговата цялост, тъй като е налице преследване и тежки заплахи от страна на нейни роднини. Въз основа на което, настоящият съдебен състав, счита че административен орган е бил длъжен да извърши преценка на конкретните факти от бежанската история на жалбоподателката и децата й и във връзка с прилагането на принципа за висшия интерес на детето, като отчете как би се отразило на децата евентуалното им завръщане в държавата по произход на майката. В хода на касационното производство касационния жалбоподател е депозирал като писмено доказателство пред настоящата инстанция актуална справка вх. МД-172 от 16.03.2022 г. относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Ирак, която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение. От една страна видно от съдържанието на тази справка не се разкриват обстоятелства, които да мотивират извод, че при завръщането на чужденецът в Ирак ще бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства. От друга страна, въз основа на установеното от административния съд, че чужденката и нейните деца в случай на завръщане в страната им на произход, е налице заплаха за запазването на семейството им в неговата цялост, тъй като е налице преследва и тежки заплахи от страна на нейни роднини. От тези факти, както и предвид съобщеното от самата кандидатка по време на интервюто й, че единственият й проблем е с нейните роднини, може обосновано да се приеме, че при завръщането й в Ирак, тя е изложена на заплаха за запазването на семейството им в неговата цялост. При тези обстоятелства, решението на първоинстанционния е правилно и обосновано, като не са налице сочените в жалбата касационни основания. Жалбата срещу него следва да се остави без уважение като неоснователна. Предвид описаното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение