Решение № 450 от 28.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 779/2011 г.

Решение № 450 от 28.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 779/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 1 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма] [населено място] чрез пълномощник адв. Р. К. за отмяна на влязло в сила на 9.04.2010 г. решение от 23.10.09 г., постановено по в. гр. дело № 3820/06 г. на Софийски градски съд. С него частично е отменено решение от 14.07.06 г. по гр. дело № 8434/05 г. на Софийски районен съд и е уважен предявения от М. Р. М. срещу [фирма] иск за обезщетение за ползване на чужд имот без основание за периода от 11.03.01 г. до 11.03.02 г. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че ищцата е собственик на идеална част от реституиран имот по силата на наследствено правоприемство от Н. В. Д., който й е завещал имотите си. Молителят се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 1 ГПК, като твърди, че атакуваното решение се намира в противоречие с влязло в сила на 22.04.09 г. решение по гр. дело № 438/04 г. на СРС, 52 състав, с което саморъчното завещание на наследодателя Н. Д. е прогласено за нищожно, предвид което ищцата няма качеството на негов наследник, респективно не е придобила по наследство процесния имот. Освен това поддържа, че посоченото решение съставлява ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно при решаването му в инстанциите по същество на спора. Моли атакуваното решение да бъде отменено. Ответницата по молбата М. Р. М. заявява становище за нейната недопустимост и неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е допустима /подадена в срока по чл. 305, ал. 1т. 4 ГПК/, но е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Противоречието трябва да съществува между решенията, а не между техните мотиви. Нужно е да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени. В случая няма тъждество на споровете по двете съдебни решения. Предмет на решението, чиято отмяна се иска, е иск за обезщетение за ползването на чужд имот без основание с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а по-рано постановеното решение е по иск с правно основание чл. 42 б. "б" пр. 2 ЗН вр. с чл. 25, ал. 1 пр. 1 ЗН и чл. 43, ал. 1 б. "а"ЗН. Страните по двете дела са също различни. По настоящото дело, образувано по иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, страни са М. Р. М. и [фирма], а по гр. дело № 438/04 г. на СРС, 52 състав ищци са Жени М. П. и А. В. Д., а ответница е М. Р. М.. След като делата са с различен предмет и различни страни няма противоречие между решенията и отмяната е недопустима. Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за изхода на спора. Съгласно чл. 305, ал. 1 ГПК в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. В разглеждания случай копие от решението от 5.01.06 г. по гр. дело № 438/04 г. на СРС, 52 състав е приложено към касационната жалба на [фирма] от 8.01.2010 г. Молбата за отмяна е подадена на 9.07.10 г. Следователно пропуснат е тримесечният срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, IV г. о.