Решение № 161 от 8.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 337/2013 г.

Решение № 161 от 8.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 337/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 984/2012 г. на Апелативен съд гр. София е подадена касационна жалба от подсъдимия Е. М. Й. В съдебно заседание жалбата, с оплаквания за нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК се поддържа лично и от защитник. Частния обвинител И. Т. и повереникът му не са взели становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове при спазване на процесуалните правила и закона, а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 20.12.2012 г. постановено по внохд. № 984/2012 г. на Апелативен съд гр. София е изменена присъда по нохд. № 5553/2011 г. на Софийски градски съд, като подсъдимия Й. е оправдан по обвинението да е отнел от владението на пострадалия лични документи. В останалата й част, с която подсъдимия е признат за виновен на 17.03.2011 г. в [населено място] да е извършил квалифициран грабеж на пари и вещи на обща стойност 1383 лв., от който/грабеж / пострадал св. Т., поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 НК вр. с чл. 198, ал. 1 НК вр. с чл. 29, ал. 1, б "а" и " б" НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от седем години и шест месеца, при строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието, присъдата е потвърдена. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия Й.: Доводите са за "съществени процесуални нарушения при събиране, проверка и оценка на доказателствените източници, както и че фактическото положение е прието на несъществуваща доказателствена основа". Не било обърнато внимание и от двете инстанционни съдилища на "нередовните /с изтекъл срок / лични документи на пострадалия Т. "и "тези обстоятелства категорично оборват повдигнатото обвинение...". Доводите са неоснователни и не намират опора в данните по делото. На първо място оплакванията за съществени процесуални нарушения при събиране на доказателствата и тяхната проверка, не са мотивирани поради което и няма как да се обсъждат. На второ - инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Подробно и дори в детайли са ги обсъдили, като са посочили кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа /виж л. 254-255 от мотивите на присъдата и л. 28-29 от мотивите на въззивното решение/. Правилно е прието, че следва да се даде вяра на показанията на св. Т., не само защото се подкрепят от останалите доказателства по делото, а и защото са последователни, логични и безпротиворечиви. Подробно са обсъдени и обясненията на подсъдимия, отчетена е двойнствената им природа и са посочени основанията, поради които не се възприема. Анализа на доказателствата е обхванал и заключенията на назначените по делото експертизи, показанията на свидетелите и писменните доказателства, като липсват игнорирания или превратни тълкувания. Въззивния съд е изпълнил и задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК, като след обсъждане на доводите на защитата е посочил основанията, поради които не ги възприема. При правилно установени факти и закона е приложен правилно. На инкриминираната дата и място, подсъдимия е отнел от владението на св. Т. сумата от 1380,00 лв. и портфейл на стойност 3 лв., като използвал за това заплаха, деянието е извършено при условията на опасен рецидив и по този закон е осъден, т. е. приложен, е закона който е следвало да бъде приложен. При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение. Наказанието е при условията на чл. 54 НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а касационната жалба на подсъдимия изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение