Решение № 5094 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7004/2012 г.

Решение № 5094 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7004/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Струма-ББМ-Борис Манчев", гр. Разлог, подадена от управителя на дружеството Борис Божинов Манчев, против решение № 524/06.04.2012 г. по адм. д. № 20127030700035 г. от 2012 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменен АУПДВ № 25/04.11.2011 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград в частта на начислените такси в размер на 3078,45 лв. за водоползване за периода от 04.04.2008 г. до 31.12.2010 г. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска в обжалваната част решението да бъде отменено. Твърди, че съдът не е съобразил промяната в чл. 194, ал. 1, т. 2, б. "б" от Закона за водите, считано от 04.04.2008 г., при която б. "б" е заличена и с това е отпаднала таксата за ползване на воден обект за дейността "риборазвъждане". Позовава се на решение № 306/27.11.2009 г. на министъра на околната среда и водите по подобен казус, в което е посочено, че водата се използва само като среда за отглеждане на рибата без водопотребление и промяна в количеството и качеството й. Обосновава се и с довода, че режимът за водовземане и режимът за дейността "аквакултури" са регламентирани по различен начин в Закона за водите и поради това и таксите за тези дейности са различни. Ответникът по жалбата - директор на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При постановяване на решението съдът е направил обоснован извод за липса на основание за освобождаване от такса по чл. 194, ал. 7, т. 4 от Закона за водите. С изменението на закона е въведено освобождаване от такса по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и "б" относно разрешения за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности по чл. 46, ал. 1, т. 2 от Закона за водите. Касационният жалбоподател има разрешение по чл. 44, ал. 1 и 2 от Закона за водовземане с цел риборазвъждане, поради което правилно е прието, че не са налице предпоставките за освобождаване от такса. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на разглеждане от административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане № 25/04.11.2011 г., с който са установени дължимите такси на ЕТ "Струма-ББМ-Борис Манчев", гр. Разлог, за водовземане от повърхностен воден обект - р. Бяла - I категория повърхностни води с цел водовземане за риборазвъждане за периода 19.01.2002 г. - 31.10.2010 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, за сумата от 9364,41 лв. Съдът е разгледал възраженията на едноличния търговец срещу Акта и го е отменил частично за размера над 6052,27 лв. Потвърдил го е в останалата му част, като е изложил мотиви, че за периода от 09.04.2008 г. до 31.12.2010 г. такса за водоползване се дължи поради това, че разрешителното за водовземане е издадено на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите с цел риборазвъждане, а не по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Посочил е, че разпоредбата на чл. 194, ал. 8 от ЗВ предвижда освобождаване от заплащане на такса само за определена категория ползване на воден обект - при управление на рибните ресурси, възложени по реда на чл. 15а от Закона за рибарството и аквакултурите. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът е изяснил фактическата обстановка, като е направил подробен анализ на представените доказателства. Не е спорно по делото, че на касационния жалбоподател е било издадено разрешително за водовземане № 400571/16.10.2006 г., при посочената цел на водовземането - риборазвъждане. В разрешителното подробно е описан начинът на водовземане и условията на водовземане. Като основание за издаването му е вписана разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите. Спорно по делото е дали при определяне на таксата за използване на водите по отношение на касационния жалбоподател следва да се приложи разпоредбата на чл. 194, ал. 7, т. 4 от Закона за водите, съгласно която такса за водовземане от повърхностни и подземни води не се заплаща в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ, т. е. при аквакултури и свързаните с тях дейности. В разпоредбите на чл. 44 и чл. 46 от Закона за водите е уреден разрешителния режим при упражняване на дейностите водовземане и ползване на воден обект /водоползване/. Разрешителните по чл. 44 от ЗВ се издават за извършване на водовземане, като съгласно дефиницията в ал. 2 водовземане означава отнемане на води от водните обекти и отклоняването им от тях. Разрешителното за ползване на воден обект по чл. 46 от ЗВ се издава за извършване на дейностите, посочени в ал. 1, т. 1 до т. 10. Различието в двата начина на използване на водите се изразява в това, че в случая на водовземане водите се отнемат или отклоняват, а в случая на водоползване водният обект се използва във вида, в който съществува за изрично посочените в закона дейности. Издаденото разрешително на касационния жалбоподател е за водовземане, поради това, че за осъществяване на риборазвъждането от съществуващото масивно водохранилище водата се пренася с довеждащ тръбопровод до рибарниците /10 бр./ и след това ползваните води от рибарника, посредством открит канал, се отвеждат в р. Бела Места. В първоначалната редакция на чл. 194, ал. 1 от Закона за водите /ДВ, бр. 65/2006/ предвижда в т. 1 заплащане на такса за водовземане и по т. 2, б. "б" такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. С ДВ, бр. 36/2008 г. са направени две изменения в чл. 194 от ЗВ. Отпада т. "б" на чл. 194, ал. 1, т. 2 от закона, с което отпада задължението за плащане на такса за ползване на воден обект за аквакултури. Второто изменение е приетата нова т. 4 на чл. 194, ал. 7 от ЗВ, съгласно която такса за водовземане по т. 1, б. "а" и б. "б" не се заплащат в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ, а именно - за аквакултури и свързаните с тях дейности. Следователно с въведените две промени в разпоредбата на чл. 194 от Закона за водите отпада задължението за заплащане на такса за водовземане и на такса за ползване на воден обект, когато се отнасят за аквакултури и свързаните с тях дейности. С оглед на това не намират опора в закона изводите на съда, че "освобождаването от такса за водовземане по чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ е относима към издадено разрешително за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ, с което на титуляра се предоставя правото на ползване на водния обект за аквакултури и свързаните с тях дейности, но не и разрешително за водовземане от същия този обект". Таксата за водовземане, респ. освобождаването от такава такса, не може да е относима към разрешително за ползване на воден обект. Това са два различни вида разрешителни и те водят до заплащане на различни такси. Що се отнася до аквакултури и свързаните с тях дейности, те са освободени от заплащане и на двата вида такси: на такса за водовземане на основание чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ и от такса за ползване на воден обект - поради отпадането на б. "б" от чл. 194, ал. 1, т. 2 от ЗВ - /изм., ДВ, бр. 36/2008 г./. От анализа на правната уредба следва, че касационният жалбоподател отговаря на посочените в закона основания за освобождаване от такса за използване на водите: той дължи такса за водовземане от повърхностни води, защото това е отразено в предоставеното му разрешително и целта на водовземането е риборазвъждане, което изцяло попада в дефиницията на понятието "аквакултури", съгласно Закона за рибарството и аквакултурите. След изменението на Закона за водите с бр. 36/2008 г., в сила от 08.04.2008 г. /съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията/, касационният жалбоподател не дължи таксите за водовземане за периода от 08.04.2008 г. до 31.12.2010 г. Като е приел противното административният съд е приложил неправилно материалния закон. Решението му в частта, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ "Струма-ББМ-Борис Манчев", гр. Разлог, срещу АУПДВ № 25/04.11.2011 г. следва да бъде отменено в частта на установеното с акта задължение над 2992,77 лв. Основателно е възражението на касационния жалбоподател за недължимост на задължението по акта за сумата от 3059,50 лв. по изложените по-горе съображения. В тази част спорът следва да бъде решен по същество, като бъде отменено оспореното решение и АУПДВ № 25/04.11.2011 г. на директора на БДЗБР - Благоевград, в частта, с която е установено задължение на ЕТ "Струма-ББМ-Борис Манчев", гр. Разлог, по Разрешително за водовземане № 400571/16.10.2006 г. за сумата над 2992,77 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,