Решение № 7503 от 18.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1849/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт И. Зарева, срещу решение 151/17.11.2023 г., постановено по адм. дело 136/2023 г. по описа на Административен съд-Шумен. Релевирани са доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира неговата отмяна и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, да бъде отхвърлена, ведно с присъждането на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, както и направените съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът Г. Й. П. собственик на ЕТ ТАТАР-Г. Й. , с адрес гр.Нови Пазар, [улица], [адрес] чрез пълномощника си адв. М. Стоянова, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. С представена писмена молба се прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, приема, че касационната жалба като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение административният съд отменя поради изтекла погасителна давност по оспорване на ЕТ ТАТАР-Г. Й. , решение 56/3/3120252/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. 07-0400/1478#282 от 06.12.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с което е определена финансова корекция в размер на 12 486.00 лв. за неизпълнение на основание чл. 46, ал.1 и ал.2 във връзка с чл. 16, ал.2 и чл. 2 вр. §1, т. 6 и т. 19 от ДР на Наредба 29 от 11.08.2008г., т. 8.1 от договор 56/3/3120252 от 19.08.2013г., т. 16 от Приложение 2 към договора, чл. 59, ал.2 от Наредба 23 от 18.12.2009г. във връзка с т. 4.17 от договора 56/3/3120252 от 19.08.2013г. и т. 11 от приложение 2 към договора и в съответствие с т. 30 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. и на основание чл. 73, ал.1 във връзка с чл. 70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и чл. 20а, ал.1 от ЗПЗП. С втори диспозитив е осъжда Държавен фонд Земеделие да заплати на ЕТ ТАТАР-Г. Й. разноски по делото в размер на 1769.89 лева. За да постанови този резултат, първостепенният съд приема, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на нормативно установените изисквания за съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. При напълно изяснена и правилно установена въз основа на приобщените по делото доказателства фактическа обстановка, които не са били оспорени от страната, съдът е приел, че неизпълнението на одобрените индикатори, каквито в случая се явяват разписаните в бизнес плана приходи от дейността на инвестиция за финансовите 2016 г. и 2017г. съставлява нарушение по чл. 7, ал.1 т. 7 от ЗУСЕФСУ, за което правилно е приложена финансова корекция по реда на т. 30 от Правилата в размер на 10% от представената помощ 12486.00лева. Независимо от установеното съдът е приел, че в случая е настъпила погасителна давност, основание обуславящо материална незаконосъобразност на административния акт. След като е извършил анализ на чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година и съпоставяйки го с доказателствата по делото, съдът е приел, че в случая управляващия орган е приел, че е налице продължаваща нередност, доколкото неизпълнението на индикаторите за приходи посочени в бизнес плана е по отношение на финансовата 2016г. и 2017г., доколкото крайния момент на който се позовава управляващия орган на продължаващата нередност е до 31.12.2017г. , поради което е прието, че нередността е приключила на 01.01.2018г., от който момент започва да тече предвидената четиригодишна погасителната давност, т.е. до 01.01.2022г. В случая датата на която е открито производството по реда на ЗУСЕФСУ е 13.06.2022г., към тази дата погасителната давност е била изтекла, което преклудира възможността на УО да наложи финансова корекция за допуснатото от оспорващия нарушение. Съдът е приел, че е неприложима и възможността за прилагане на по дълъг давностен срок съгласно чл.3, §3 от Регламента. Обжалваното решение е неправилно. Правният извод на съда за началната дата и срока на изтичане на давностния срок за налагане на финансова корекция е необоснован. В Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95) се определят общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, като чрез него са регламентирани правилата, свързани с института на давността по отношение на процедурите за налагане на административни мерки и административни санкции за нередности по смисъла на чл. 1 от Регламент 2988/95. Разпоредбата на чл. 3, § 1, ал. 1 от горепосочения регламент въвежда общо правило за давност, приложимо в разглежданата област на регулиране, определяйки срока за давност за процедурите на четири години от момента, в който нередността е извършена, като категорично е посочено, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност, срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Визираният регламент определя, че в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена, като в тази хипотеза е приложимо приетото в Решение на СЕС от 15 юни 2017 г. по дело С-436/2015 относно понятието "многогодишна програма", момента на нейното прекратяване и изтичането на давностния срок в подобни случаи. Съобразно чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламент 2988/95, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Първостепенният съд точно е преценил, че в случая е налице неизпълнение на одобрени индикатори за финансовите 2016 г. и 2017 г., но неправилно е преценил срока от който следва да се брой давностният срок. Необосновано съдът приема, че давностния срок предвиден в Регламент 2988/95 спрямо установените нередности е изтекъл на 01.01.2022г. Съдът неправилно приема, че към дата 01.01.2018г. нередностите са били прекратени и от този период започва да тече погасителната давност. В мотивите на оспореното решение за налагане на финансова корекция изрично е посочено, че и след 01.01.2018г. е установено неизпълнение на заложените приходи по бизнес план като вместо заложените в бизнес плана приходи в размер 19 872лв. за периода 01.01.2018г. до 19.08.2018г. са установени такива в размер на 8 570 лева, което изчислено пропорционално за периода е 43.13%. Изрично е посочено в мотивите на оспореният административен акт, че тези установявания при извършената проверка не са отразени, тъй като към датата на изтичане на мониторинговия период не е изтекла цялата финансова 2018г. В този смисъл изводът на съда, че към датата 01.01.2018г. продължаващата нередност е прекратена е необоснован и в противоречие с изрично изложени в мотивите на решението факти. Съдът неправилно е приложил правилото на чл.3, §1, ал.1, във връзка с ал.2 от Регламент 2988/95, определяйки като дата на прекратяване на продължаващото нарушение 01.01.2018г. и с оглед този извод е определил като краен срок на изтичане на давността датата 01.01.2022г. Предвид изложените съображения и безспорните данни по делото, че констатираните от органа нарушения, свързани с неспазване на показателя на приходните показатели от бизнес плана за две пълни последователни финансови години 2016 и 2017 са извършени от ползвателя на помощта в рамките на мониторинговия период, настоящият състав, счете че обжалваното решение, с което отменено като незаконосъобразно решението за налагане на финансова корекция е неправилно. Изводът на съда, че решението е постановено след изтичане на давностния срок е необоснован. По преписката липсват обективни доказателства, че продължаващото нарушение е прекратено на дата 01.01.2028г. Напротив, в мотивите на оспореното решение за налагане на финансова корекция изрично е отбелязано, че от представени справки е установено неизпълнение на приходните показатели и през 2018г., но поради факта, че към датата на изтичане на мониторинга не е изтекла цялата финансова 2018г. този резултат не взет предвид. Оспореният административен акт не страда от порока материална незаконосъобразност, така както е приел решаващият съд. Решението за налагане на финансова корекция е постановено в законово установения давностен срок и при безспорно установено неизпълнение на индикаторите за приходи от финансираната дейност. Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено решение по същество на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК ответникът ЕТ ТАТАР-Г. Й. следва да заплати на Държавен фонд Земеделие разноски за двете инстанции, каквото искане е направено в касационната жалба или по 100лв., представляващи определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение за производството пред административния съд и за касационното производство в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Следва да бъде присъдена и платената държавна такса за касационното производство в размер на 99.89лв. Общият размер на дължимите разноски е 299,89лв. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1, във връзка с чл.221, ал.2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд четвърто отделение