Решение № 14908 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7452/2020 г.

Решение № 14908 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7452/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – П. при ЦУ на НАП против решение № 189/02.06.2020 г. на Административен съд – Х., постановено по адм. д. № 1117/2019 г., с което е отменен Ревизионен акт № Р-16002618006905-091-001/03.06.2019 г., издаден от Г. Й. на длъжност главен инспектор по приходите - възложил ревизията и П. Киприна на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение № 491/22.08.2019 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - П.. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния – Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения, че съдът неправилно се е позовал на пряко приложение на чл. 14, § 6, б. "б" от Регламент (ЕС) № 702/2014 г. на Комисията от 25 юли 2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функциониране на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията (Регламент (ЕС) № 702/2014), като е игнорирал приложението на чл. 189 б, ал. 2, т. 1 ЗКПО. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – ЕТ "Грай - Г. А. - Р. А." в писмен отговор, в писмени бележки и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски по списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Х. е бил Ревизионен акт №Р-16002618006905-091-001/03.06.2019 г., издаден от Г. Й. на длъжност главен инспектор по приходите - възложил ревизията и П. Киприна на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение № 491/22.08.2019 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - П.. Със същия на ЕТ "Грай - Г. А. - Р. А." са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г. в размер на 121 589, 00 лева главница ведно с начислени лихви в размер на 50 517, 30 лева, поради непризнато право на преотстъпване на данък по чл. 189 б, ал. 2, т. 1 ЗКПО. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, РА е издаден от компетентни органи, в предвидената от закона форма, не са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод, че РА противоречи на материалния закон, тъй като е изпълнено изискването на чл. 189 б, ал. 2, т. 1 ЗКПО - активите са придобити в регламентирания от закона срок (01.01.2014 г. -31.12.2015 г., а именно през 2015 г. ) по силата на сключени договори за финансов лизинг. Стигнал е до извод, че обстоятелството, че в този срок дружеството не е придобило собствеността върху процесните активи, не променя този извод, тъй като в това отношение намира пряко приложение чл. 14, § 6, "б. " от Регламент (ЕС) № 702/2014 г., според който помощта обхваща като допустим разход този за закупуването или покупката на лизинг на машини и оборудване до пазарната стойност на актива. Така постановеното решение е правилно по следните съображения: С разпоредбата на чл. 189 б ЗКПО е предоставено данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители, което се изразява в преотстъпване на корпоративен данък в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. С чл. 189 б се въвежда трети тип схема за подпомагане под формата на държавна помощ, различна от държавна помощ за регионално развитие и минимална държавна помощ. Тази схема за подпомагане се подчинява на насоките на Общността за държавна помощ в селскостопанския сектор за 2007 – 2013 г. и в частност – Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти, и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001 и попада в обхвата на един от видовете помощ по чл. 4 от глава втора от посочения Регламент (ЕО) № 1857/2006 – "инвестиции в земеделски стопанства". В чл. 23 от Регламента е записано, че същият се прилага до 31 декември 2013 г. в унисон с насоките на Общността за 2007 – 2013 г. за този стопански сектор. Същият е и постановеният срок относно действието на чл. 189 б от ЗКПО. Според § 41 ДР ЗИД ЗКПО, обн. ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. данъчното облекчение по чл. 189 б се прилага след постановяване на положително решение от Европейската комисия /ЕК/ за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. С решение С