Решение № 235 от 22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2700/2008 г.

Решение № 235 от 22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2700/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и чл. 218и, ал. 1 ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на А. С. Г. срещу решение от 10.12.2007 г., по гр. д. № 138/2006 г., на Апелативен съд - Бургас, с което е отменено решение № 155 от 29.10.2004 г., по гр. д. № 255/2003 г. на Окръжен съд - Бургас и са уважени частично предявения искове за обезщетение за ползване на чужда вещ, за периода от месец април 2000 г. до месец май 2002 г., както и предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Ответникът по касационната жалба Д. А. В., упражняващ стопанска дейност под фирмата Е. "Д", чрез адвокат Д, е депозирал писмено възражение, в което се оспорват доводите на касатора и иска да се потвърди обжалваното решение като му се присъдят съдебните и деловодни разноски. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверката на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания според чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност, взе предвид следното: Апелативният съд е приел за безспорно, че с влязло в сила съдебно решение между същите страни, сключеният помежду им предварителен договор за продажба на цистерна е признат за нищожен, като е постановено едновременно връщане на даденото по него. Ползването на вещта на нищожно правно основание е недобросъвестно, поради което се дължи обезщетение на собственика на вещта за ползите от които е лишен. Размерът на обезщетението за процесния период покрива изцяло предявената частично претенция на ищеца за 10 100 лева, с оглед на което предявения иск е уважен в пълен размер, с лихвите от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. За да уважи и предявения иск по чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е приел, че предаването на цистерната и ползването й от ответника е било свързано с преустройства, които са променили експлоатационните й характеристики. Промяната в предназначението й е основание да се обезщети собственика за причинените му вреди, които според заключението на вещо лице са на стойност 3445 лева. Крайните изводи на своето решение съдът е обосновал с липсата на безспорни доказателства, които да оборят презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД и е уважил претенцията за вреди на ищеца. Касационната жалба на А. С. Г., чрез адвокат В, срещу решение, по гр. д. № 138/2006 г., на Апелативен съд - Бургас, съдържа оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че нищожността на предварителния договор е поради опорочената форма, поради което не дължи обезщетение за ползването, а основание за задържане на вещта влязлото в сила съдебно решение, с което е присъдено едновременно изпълнение на даденото по предварителния договор. Оспорват се и крайните изводи на съда за наличието на вреди, които са резултат от действия на приобретателя, още повече, че стойността на цистерната по фактури се е увеличила. Претендират се направените по делото разноски. Касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е възприел фактическите обстоятелства по делото. Предварителният договор за продажба на вещ срещу цена е признат за нищожен между страните със сила на пресъдено нещо и е присъдено едновременно връщане на даденото по него. В случая това означава, че се дължи не само предадената при сключване на договора вещ, но и добивите от нея, по смисъла на чл. 93 от Закона за собствеността. Когато някой държи чужда вещ на нищожно правно основание, пропуснатите ползи от невъзможността на собственика да събира гражданските и естествените плодове от своята вещ, разместват благата и собственика се обеднява за сметка на държателя. Необосновани са оплакванията на касатора, че упражнява право на задържане върху движима вещ, на основание влязлото в сила съдебно решение, поради което не се дължи обезщетение за ползването й. Действително, предмет на задържане по чл. 91 ЗЗД са движими вещи, което се разпростира и върху добивите, ако фактическата власт е била установена едновременно с главната вещ, но това не е основание да се освободи страната от отговорност да заплати обезщетение за ползването й. Въззивният съд правилно е приел, че добив е всяка получена от вещта полза, от която насрещната страна е била лишена и присъждането й на собственика на вещта не урежда по никакъв начин правата на държателя. Няма данни държателят да е променил намерението си да свои вещта, с оглед на което той държи тази вещ не като своя, а за собственика. В този смисъл са обосновани правните изводи на съда, че който владее една вещ на нищожно правно основание е недобросъвестен и дължи на собственика обезщетение, но неправилно е посочена правната квалификация на иска. В исковата молба не се твърди, че ответникът е недобросъвестен владелец, а единствено, че държи вещта, която му е била предоставена по нищожния предварителен договор и се иска обезщетение за ползването й за определен период, т. е. предявеният иск е с правно основание чл. 59 ЗЗД. Съобразявайки заключенията на съдебните експерти, съдът е направил обоснован извод, че купувачът по нищожния предварителен договор дължи обезщетение за ползването на чуждата вещ на нейния собственик в посочения от тях размер. Законосъобразни са правните изводи на решаващия състав и по отношение на иска по чл. 45 ЗЗД. За да бъде уважена претенцията на ищеца за обезщетение за имуществени вреди е необходимо да се установи по несъмнен начин противоправното поведение /действие или бездействие/ на лицето причинило щетите. Установено е с помощта на съдебно-техническа експертиза, че предадената на купувача цистерна е била изцяло оборудвана за ползване по предназначение (свидетелите Х. и М. ), но след ремонта й около 2000-та година, когато вече били направени 3-4 курса (свидетеля Н. ), са направени променени- затапени кранове, нарушена термоизолация, премахване на разделителната стена, които са имали за последица нарушаване на експлоатационните характеристики на вещта. При вреди от непозволено увреждане вината се предполага, а до приключване на делото не се представени убедителни доказателства опровергаващи презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Доводите на касатора, че след извършените ремонти стойността на цистерната се е увеличила са необосновани, тъй като от данните по делото е установено, че извършените конструктивните промени в цистерната са стеснили периметъра на нейната експлоатация, което е в причинно-следствена връзка с действията на ответника. Бургаският апелативен съд правилно е преценил тези обстоятелства и е присъдил обезщетение на собственика на вещта, с което е постановил законосъобразно решение. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон, при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила, без да се присъждат разноски на ответника по касационната жалба, тъй като няма данни за извършени такива от страната. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение