Решение № 5695 от 13.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7064/2015 г.

Решение № 5695 от 13.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7064/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Диало Ибрахима, гражданин на Гвинея, против Решение № 2738 от 20.04.2015 г. по адм. дело № 2062/2015 г. на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички правно-релевантни факти и обстоятелства, установяващи обективната истина и имащи съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - Заместник председателят на ДАБ изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Диало Ибрахима, против Решение № 528 от 09.02.2015 г. на зам. -председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да мотивира този резултат съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същото е съобразено с целта на закона. Съдът е установил, че молбата на чужденецът е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. Изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от съда е прието, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Видно от изявленията на жалбоподателя е видно, че същият не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Касаторът в проведените интервюта с него изрично е заявил, че не е бил преследван от властите в родината си. Посочената от него причина да напусне Гвинея е поради участие в манифестация, след която бил осъден на доживотен затвор, но успял да избяга от затвора са приети от съда за недостоверни. Съдът е приел, че посочените обстоятелства не позволяват да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Данните, съдържащи се в интервютата на молителя са обосновали извода на съда, че не са доказани твърденията му за наличие на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Посочените от чужденеца причини за желанието му да получи закрила не са сред основанията обосноваващи предоставяне на хуманитарен статут. Касаторът изрично е заявил, че не е имал проблеми с властите в Гвинея и не са отправяни тежки лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, както и не е посочил като причина да напусне държавата по произход нито една от реалните опасности, предвидени в чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Първоинстанционният съд е отбелязал, че в разглеждания случай спрямо касатора не е налице конкретна заплаха, предвид разказаната бежанска история и данните от представените по делото справки № 01-8001/23.06.2014 г. и № 01-9290/29.07.2014 г. на дирекция "Международна дейност" - ДАБ. Не се установява в Гвинея да е налице въоръжен конфликт, поради което не са налице предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. В процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Не са налице и нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход - Гвинея с оглед на факта, че предмет на разглеждане пред ДАБ е втора молба за закрила, представляваща и последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. Установената фактическа обстановка не е променена и не дава основания да се приеме, че е възникнала реална опасност от тежки посегателства срещу живота на кандидата. В проведеното интервю от 13.01.2015 г., чужденецът изрично е посочил, че не са налице нови обстоятелства. При така установеното по делото, извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно също така са преценени и относимите факти от бежанската история, които сочат на липса на материалните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ. Използваната от съда информация от справките на ДАБ за Гвинея, както и последната с вх. № 01-1339/05.02.2015 г. са актуални, поради което са изяснени всички обстоятелства, относими към бежанската история на чужденеца и ситуацията в страната му на произход. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието въобще на нови обстоятелства съгл. чл. 13, т. 5 от ЗУБ, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. При внимателна преценка на фактите правилно и обосновано съдът е приел, че и трите обстоятелства не са налице, поради което оспорването на административния акт е неоснователно. Неоснователни са и твърденията, че съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 236, ал. 2 от ГПК, като не е обсъдил събраните доказателства. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,