Решение № 11049 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5081/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Т. Ф. чрез процесуален представител, срещу решение 3431 от 10.04.2025 г., постановено по административно дело 2300/2024 г. от Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата ѝ против решение КВПС-01-1#69/2024 г. на Комисията за защита на личните данни. По наведени доводи за неправилност на решението като незаконосъобразно и необосновани се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваното от нея решение на Комисията за защита на личните данни бъде отменено, като алтернативно е направено искане за обявяване на неговата нищожност. Ответникът по касационната жалба Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) чрез процесуален представители и в представен от последния писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Бургас е било решение КВПС-01-1#69/2024 г./05.12.2024 г. на КЗЛД, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на Ф. за предоставяне на мерки за подкрепа с рег. КВПС-01-1# 69(23)19.11.2024 г. на основание чл. 40, ал. 2, изр. второ във вр. с чл. 33, ал.1 и с § 1, т.11 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН). Съдът е изяснил релевантните за спора факти, като въз основа на тях е извел правилен извод за неоснователност на подадената жалба. Правилни са изводите, че обжалваното пред АС Бургас решение постановено от компетентен орган, съгласно чл. 25, ал. 2 от при спазване на изискванията за неговата форма, които при липсата на посочени такива са тези по чл. 59, ал. 2 АПК и същото е постановено след изясняване на релевантните за спора факти. Решението е законосъобразно. Въз основа на представените по делото писмени доказателства АС Бургас приема, че Ф. има качество на лице по чл. 5 ЗЗЛПСПОИН, тъй като е подавала сигнали за нарушения, извършени в заличен текст], където е работила. Същевременно е прието, че в случая макар искането да е направено от лице по чл. 5 от цитирания закон, в случая липсват данни същото да се нуждае от защита срещу ответни действия. В тази насока е прието, че извършваната данъчна проверка и по специално изисканите от органите на НАП сведения и документи по повод на тази проверка, извършвана по реда на Данъчно осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) не представляват ответни действия по смисъла на §1, т. 11 от ДР ЗЗЛПСПОИН. Настоящият състав намира, че в случая правилно актът на КЗЛД е приет за законосъобразен, тъй като от въз основана на установените с приетите по делото доказателства обстоятелства безспорно следва извод, че не се установява извършваната от НАП проверка по реда на ДОПК да е реакция на подадените от Ф. сигнали до КЗЛД по реда на ЗЗЛПСПОИН. Това е така тъй като на първо място сигналите са подавани срещу ръководството на [заличен текст], а извършването на данъчна проверка е в рамките на законовите правомощия на НАП да провежда производства по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, като по силата на чл. 5 ДОПК органите му имат задължение служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения. Неоснователен е наведеният довод, че в случая актът на КЗЛД е постановен без да е извършена проверка, тъй като се опровергава от съдържанието на същия, в който подробно са изложени установените факти(включително този, че производството по подадения от Ф. сигнал е приключено пред КЗЛД с решение от 07.12.2023 г., а проверката на НАП е стартирана близо година след това), въз основа на които е прието, че в случая е налице хипотезата на чл. 40, ал.2 изр. второ ЗЗЛПСПОИН. Решението е обосновано. Съдът е изложил подробно и аргументирано както установените от него факти, релевантни към предмета на спора, така и правните си изводи, които са подробно мотивирани. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касационната жалбодателка следва да бъде осъдена да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 200 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт, определен по реда на чл. чл.78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл.144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение