Решение № 57 от 26.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5270/2014 г.

Решение № 57 от 26.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5270/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на В. С. П. за отмяна на влязлото в сила решение, постановено на 06.02.2013 г. по гр. д. № 10111/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 23.08.2011 г. по гр. д. № 34935/2008 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от Р. П. П. срещу Столична община иск с правно основание чл. 109 ЗС. Молбата за отмяна е основана на чл. 304 ГПК. Молителят твърди, че е придобил собствеността върху процесния имот заедно с ищцата Р. П., при условията на съпружеска имуществена общност. Ответникът по молбата за отмяна Столична община не взема становище по молбата. Конституираните на страната на ищеца Р. П. П., починала на 16.06.2011 г. след приключване на съдебното дирене, като нейни наследници А. П. и М. П. излагат становище, че не възразяват срещу молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. намира следното: Молбата за отмяна е основателна. С влязлото в сила въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната от наследниците на починалата след приключване на съдебното дирене ищца част, с която е отхвърлен предявения от Р. П. П. срещу Столична община иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да възстанови състоянието преди разрушаването на приземно жилище в сграда в [населено място], основан на твърдения за придобиване на собствеността по отношение на този имот на придобивна давност, упражнявана по време на брака й с В. С. П. Съгласно разпоредбата на чл. 304 ГПК, отмяна на влязло в сила съдебно решение може да иска трето лице, неучаствувало по делото, спрямо което влязлото в сила решение има сила на пресъдено нещо. Решенията имат сила на пресъдено нещо спрямо страните по делото и техните правоприемници, а по изключение и спрямо тези трети неучаствували в процеса лица, които са били необходими другари в процеса, на основание чл. 216, ал. 2 ГПК. Молителят твърди, че е бил необходим другар на ищцата по делото, тъй като имотът, предмет на спора по делото, е бил съсобствен между ищцата и молителя, в режим на съпружеска имуществена общност. Основанието за придобиването на правото на собственост в режим на СИО, молителят намира в изтекла по време на брака между него и Р. П. придобивна давност. В тази насока се позовава на прието по делото удостоверение за сключен граждански брак, от което е видно, че от 31.08.1969 г. лицата са в граждански брак. Налице е твърдение за придобиване на процесния имот от молителя, заедно със своята съпруга - ищец по делото, в режим на съпружеска имуществена общност. Предвид изложеното и съгласно приетото в т. 12 от ППВС № 2/1977 г., доколкото спорът по гражданското дело, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, е вещноправен, относно вещ, която се твърди да е съсобствена между ищеца и третото лице в режим на съпружеска имуществена общност, спорното правоотношение е от такова естество, че решението следва да е еднакво и за двамата съпрузи. В този смисъл, Р. П. и В. П. са имали качеството на необходими другари в процеса, поради което неучастието на В. П. е основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение и на потвърденото с него първоинстанционно решение, на основание чл. 304 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.