Решение № 4304 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5880/2010 г.

Решение № 4304 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5880/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба от Енаятуллах Файзи, гражданин на Афганистан, против решение № 83 от 10.02.2010 г. на Председателя на Държавната агенцията за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата са релевирани доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ответникът - Председателят на Държавната агенцията не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящият съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, постановено на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, административният орган е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут на Енаятуллах Файзи. Приел е, че по отношение на чужденеца не са налице визираните в посочените по-горе разпоредби материалноправни предпоставки за уважаване на подадената от кандидата молба вх. № 528/16.06.2009 г. Изложени са съображения, че не са налице доказателства установяващи наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е правилен, издаден е от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Отказът е постановен след като председателят на ДАБ е обсъдил всички събрани и относими към искането на кандидата писмени и гласни доказателства - справка вх. № 1774/12.06.2009 г. на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ, протоколи от проведени интервюта с кандидата и др. От данните по делото се установява, че жалбоподателят е роден в гр. Шахир, Иран, гражданин на Афганистан, народност - таджик, вероизповедание мюсюлманин - сунит, неженен. Преди подаване на молбата, по която административният орган се е произнесъл с процесното решение, чужденецът е подал молба за закрила с рег. № Б-3425 от 9.06.2009 г. на СДВНЧ, дирекция "Миграция", МВР, където се е представил като Мохамед Фейзи, гражданин на Израел. Установено е, че кандидатът е влязъл нелегално от Турция в Република България на 4.05.2009 г. Заловен е от гранична полиция и са му наложени принудителни административни мерки по реда на Закона за чужденците в Република България. Видно от протоколите от проведените с кандидата интервюта, Енаятуллах Файзи е изтъкнал като причина за напускане на страната му на произход - членството на баща му в НПДА по време на управлението на Наджибула. Твърди, че близките на баща му били привърженици на муджехидините. След падане на правителството на Наджибула кандидатът и цялото му семейство напуснали Афганистан. През 2004 г., след проведените президентски избори, се завърнали отново. Като мотив за търсената държавна закрила чужденецът изтъква и поддържаната от него интимна връзка със съпругата на свой братовчед. Обясненията му са противоречиви. От тях не се установява наличието на основателен страх от преследване в страната на постоянно местоживеене, основаващ се на раса, националност, религия, политически убеждения или принадлежност към социална група. След осъществена преценка на данните в административната преписка, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт, като правилно е приел, че за кандидата не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, тъй като заявените от него причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Така направените изводи се подкрепят изцяло от данните по приложената в преписката справка вх. № 1774/12.06.2009 г. на дирекция "МДЕБФ" при ДАБ. При така установените факти, въз основа на изявленията на жалбоподателя и писмените доказателства, законосъобразен е изводът на административния орган, че по отношение на чужденеца не е установено наличие на обоснован страх от преследване по причини, посочени в чл. 8 от ЗУБ. Обясненията му са противоречиви и нелогични, както правилно е заключил и административният орган. От друга страна кандидатът се позовава на причини от личен характер, които са извън обсега на предпоставките за предоставяне на бежански статут посочени в чл. 8 от ЗУБ. Съгласно тази разпоредба статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна, или да се завърне в нея. Следва да се добави, че кандидатът в административното производство се е представял с различна самоличност. Не представя документ за самоличност и това се явява допълнителен аргумент за постановения административен отказ. Законосъобразен е и изводът на административния орган, че не са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца в съответствие с изискванията на чл. 9 ЗУБ. В страната му няма въоръжен конфликт, който да породи заплаха за живота, сигурността или свободата му. За него няма опасност от изтезания или други форми на нечовешко или унизително отнасяне. Няма причини и от хуманитарен характер. Ето защо правилни са изводите на административния орган, че жалбоподателят може да се върне в Афганистан, която за него е сигурна страна по произход. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна, а обжалваният административен акт е законосъобразен. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,