Решение № 9774 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14048/2010 г.

Решение № 9774 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14048/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение № 380/7.10.2010 г., постановено по административно дело № 416/2010 г., Административен съд - Хасково е: 1) отхвърлил жалбата на Танко Петков Иванов от гр. Хасково против решение № Ж-76-5/25.06.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Хасково, с което е потвърдено разпореждане № 5405027604 ПР620/19.04.2010 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване към РУСО - Хасково, с което на жалбоподателя е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст; 2) осъдил Танко Петков Иванов да заплати на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково направените по делото разноски в размер на 150 лв. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Танко Петков Иванов от гр. Хасково, действащ чрез пълномощника си адв. Челебиев. По съображения, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се претендира отмяна на съдебния акт (вкл. в частта за разноските) и връщане на делото за ново разглеждане и събиране на доказателства относно характера на полагания от Танко Иванов труд в мина "Маджарово", алтернативно, решаване на спора по същество чрез отмяна на решението на директора на РУСО - Хасково и на потвърденото с него разпореждане като незаконосъобразно. Претендира се и присъждане на направените за двете инстанции разноски. В хода на производството пред настоящата инстанция касаторът е починал и на негово място са конституирани наследниците му - съпругата Ваня Георгиева Иванова, синът Георги Танков Иванов и дъщерята Радостина Танкова Иванова. Ответникът по касация - директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, която предлага да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира за установено следното: Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това обаче касационната жалба е основателна, защото атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, понеже страда от пороци, обуславящи наличието на отменителното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК. Както правилно е отбелязал решаващия съдебен състав, спорът в същността си засяга преобразуването на осигурителния стаж на Танко Иванов за периода 15.02.1989 г. - 4.01.1996 г., придобит при условията на първа категория труд, дали да бъде извършено при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО или по общата разпоредба на чл. 104, ал. 2 от КСО. От съществено значение за изясняването на този въпрос е било да се установят правнозначимите факти - през този период къде е полагал труд Танко Иванов като геолог и заместник-геолог, каква е степента на вредност на този труд, и дали естеството на полагания труд на заеманата от него длъжност предполага работа под земята в преобладаващата част от работното време (т. е. колко процента от работното му време е преминавало под земята). Формулираният в тази връзка извод в мотивите на проверяваното решение в насока, че трудът на Иванов е от първа категория, но не е бил предоставян преимуществено под земята, поради което при преобразуването му в трета категория следва да бъде приложен чл. 104, ал. 2 от КСО, както е постъпил административният орган, а не чл. 104, ал. 3 от КСО, както претендира жалбоподателя, е необоснован, защото не са изяснени всички правнорелевантни факти. При установената непълнота на съхраняваните документи в осигурителя (не са изписвани длъжности във ведомостите), доказателственото искане на жалбоподателя да бъдат допуснати свидетели до разпит за установяване на характера и местоизпълнението на полагания през периода труд, направено в проведеното по делото съдебно заседание на 21.09.2010 г., е допустим способ за установяване на обективната истина и неправилно е било оставено без уважение. Нещо повече, за да не остане делото неизяснено от фактическа страна по отношение на тези обстоятелства (което всъщност се е случило), с оглед обективните предели на предмета на съдебната проверка, очертани в разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е следвало да се възползва от правомощието си по чл. 171, ал. 2, изр. 2, предл. 1 от АПК да назначи служебно експертиза, за да провери преценката на административния орган в частта й, пряко относима към законосъобразността на оспореният индивидуален административен акт. За да бъде направен извод дали основната част от труда по определена длъжност е бил полаган под земята, е необходимо да се установят функциите, задачите и задълженията, в които тя (длъжността) се изразява, и на тяхната основа да се определи дали трудът на съответния работник или инженерно-технически специалист е бил предоставян преимуществено под земята. В разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО няма установено изискване работническите длъжности и тези на инженерно-техническите специалисти да са били включени в щата на участък. Критерият, възприет от законодателя, е заетостта на работа под земята, а не дали изпълняваната длъжност е била включена в щата на участък. Определящото, което следва да има предвид при преценката дали Танко Иванов може да се ползва от привилегированата разпоредба на чл. 104, ал. 3 от КСО, е именно местоработата и изпълняваната дейност от осигуреното лице. Като не е допуснал събирането на гласни доказателства за сочените обстоятелства и не е назначил експертиза, решаващият съдебен състав на практика се е дистанцирал от изясняването на обуславящи изхода на спора въпроси, а освен това е нарушил правото на защита на жалбоподателя, като с отказа си да изслуша исканите от жалбоподателя свидетелски показания е преклудирал възможността му да опровергае фактическите констатации на административния орган. Горното представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК решение. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доколкото по силата на чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК, за съответствието на решението с материалния закон съдът следва да следи и служебно, неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира и възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. От изложеното явства, че като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Хасковският административен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Визираните по-горе процесуални нарушения са съществени по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК, тъй като поставят под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на административния акт факти. Допуснатите нарушения представляват касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд при спазване на дадените по-горе указания по тълкуване и прилагане на закона. Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направеното от касаторовия повереник искане за присъждане на сторените по делото разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,