Решение № 4982 от 19.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5959/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, подадена чрез процесуален представител против решение 318/03.05.2023 г., постановено по адм. дело 836/2022 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие по Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2018 г. с изх. 02-260-6500/6504#14 от 15.08.2022г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която са осъществени намаления на сумата от 101 555.62 лева, поради неспазване на изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба 4/24.02.2015 г. и преписката е върната на заместник-изпълнителен директор Държавен фонд Земеделие за ново произнасяне, при спазване на указанията по прилагането на закона. Касаторът излага съображения, че съдебният акт е неправилен поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на понесените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна С. Манолов, чрез адв. Аврамов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни основания както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Хасково е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие по Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2018 г. с изх. 02-260-6500/6504#14 от 15.08.2022г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която са осъществени намаления на сумата от 101 555.62 лева, поради неспазване на изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба 4/24.02.2015 г. Въз основа на установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но оспореният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактите, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано. Обосновано е приетото от съда, че общите правила регулиращи подпомагането на развитието на селските райони от Съюза, финансирано от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР") се съдържат в Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година, относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета. Като съгласно чл. 29, пар. 1 от същия, подпомагането по мярка Биологично земеделие се предоставя на хектар земеделска площ, на земеделски стопани или групи земеделски стопани, които доброволно се ангажират да преминат към биологично земеделие или да поддържат практиките и методите за биологично земеделие, определени в Регламент (ЕО) 834/2007, и които са активни земеделски стопани по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) 1307/2013, така както се прилага в съответната държава членка. В пар. 3 на същата норма е предвидено, че ангажиментите по мярката се поемат за период от пет до седем години, като при предоставяне на помощ за преминаване към биологично земеделие държавите членки могат да определят по-кратък първоначален период, съответстващ на преходния период. Когато подпомагането се предоставя за поддържането на биологично земеделие, държавите членки могат да предвидят в своите програми за развитие на селските райони ежегодно удължаване след изтичане на първоначалния период. По отношение на нови, свързани с поддържането ангажименти, следващи непосредствено ангажимента, изпълнен в първоначалния период, държавите членки могат да определят по-кратък период в програмите си за развитие на селските райони. Плащанията, съгласно чл. 29, пар. 4 от регламента, се отпускат годишно и целят да покрият изцяло или частично размера на допълнителните разходи и пропуснатите доходи на бенефициерите, произтичащи от поетите задължения. Относима към кампания 2018 г. е била редакцията на чл. 11, ал. 4 от Наредба 4, с която е въведен същия лимитативен срок за плащания за преминаване към биологично земеделие, а именно до минималните периоди за преход, но посочени в чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.). Действително, посоченият регламент е отменен с чл. 11 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1165 на комисията от 15 юли 2021 година за разрешаване на някои продукти и вещества за употреба в биологичното производство и за съставяне на техните списъци, но същият е бил действащ към кампания 2018 г., поради което и преценката за правото на подпомагане на ЗП С. Манолов за същата, следва да се гради на база въведените с този регламент изисквания.