Решение № 1272 от 25.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 121/2025 г.

Решение № 1272 от 25.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 121/2025 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на" А. Г. А., срещу решение № 186/23.10.2024 година на Апелативен Съд – Пловдив, 3-ти граждански състав по въззивно гражданско дело № 373 по описа за 2024 година, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 475/08.04.2024 г. по гр. д. № 1804/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив в отхвърлителната му част, А. Г. А. е осъден от въззивния съд да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД още сумата от 4 533. 88 лв. - главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта НОUS - 14735644, сключен на 12.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 05.07.2022 г., 2060. 71 лв. - договорни лихви за периода 05.07.2019 г. - 04.11.2019 г., 4515. 71 лв. - обезщетение за забава за периода 06.07.2019 г. - 04.07.2022 г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материалноправна незаконосъобразност на обжалваното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че по въпроса за съдържанието на фактическия състав на нормата в чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно последиците от неспазването на размера на шрифта на текста на договора въззивното решение е в несъответствие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК –Р № 50084/09.01.2024 г. по т. д. № 875/22 на Първо т. о. на ВКС. Позовава се и на очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК в приложението на цитираната норма по отношение на фактите по спора. Ответникът по касационната жалба е депозирал писмен отговор на същата, в която е развил становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, съответно-неоснователност на самата КЖ.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: С договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта НОUS - 14735644 от 12.04.2017 г. "БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД е предоставило на А. Г. А. кредит в размер на 55 000 лв., който е следвало да върне на 120 равни месечни вноски. Видно от приетата по делото счетоводна експертиза договорената сума е усвоена изцяло на 12.04.2017 г. чрез превод по разплащателната сметка на кредитополучателя в "Първа инвестиционна банка"АД. Постъпилите суми за погасяване на кредита от страна на ответника са в общ размер на 6 543. 76 лв. Според вещото лице при изчисляване на ГПР съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 3 ЗПК освен уговорената лихва е включена и "такса ангажимент" от 1100 лв., при което ГПР е равен на 14. 3392%. На 15.06.2018 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., по силата на което вземанията по посочения по-горе договор са прехвърлени на ищеца "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Между страните не е спорно, че ответникът А. Г. А. е бил уведомен за извършената цесия и за предсрочната изискуемост на кредита на 04.11.2019 г. със залепване на уведомлението чрез ЧСИ К. П.. Ответникът А. Г. А. е направил своевременно възражение за нищожност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК поради изписване текста на договора с шрифт по - малък от 12, неточно посочване размера на ГПР, както и с възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за лихви. В чл. 10, ал. 1 ЗПК са посочени изискванията, на които следва да отговаря договорът за потребителски кредит - да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора -неспазването на които е основание за неговата недействителност съгласно чл. 22 ЗПК. По настоящето дело по категоричен начин се установи от приетата съдебно - техническа експертиза, че в текста на договора е използван шрифт Garamond, чийто размер варира в диапазона между 11. 6 и 11. 7, с оглед на което окръжният съд е бил приел, че процесният договор за кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазването на изискването за изписването му с шрифт не - по малък от 12. Въззивният съд е счел този извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразен. Позовал се е на това, че изискването за минимален размер на шрифта е свързано със защита правата на потребителите, а не е произволно прието. Съгласно обосновката в т. 35 от Определение от 14.01.2021 г. по дело С - 535/20 на СЕС, то цели да гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, както и да препятства използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасност от важна информация към момента на сключване на договора и по време на неговото изпълнение да бъде пропусната от съответния потребител. Съдът на ЕС изрично е приел, че посоченото изискване е в съответствие с нормата на чл. 10, параграф 2 и чл. 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕО на Съвета, даваща възможност на националния законодател да установява правила, отнасящи се до действителността на сключването на договора за кредит, които са в съответствие с правото на Комисията. Позовал се е и на нормата на чл. 23 от Директива 2008/48, с която на държавите - членки е делегирана възможност да определят правилата относно санкциите, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, като е поставено изискването да същите да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Изложил е, че признаването на договора за кредит за нищожен на основание чл. 22 ЗПК с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК има за последица отпадане правото на кредитора да получи лихвите и таксите по договора ведно с главницата. Според СЕС (т. 63 от решение от 09.11.2016 г., С - 42/15) строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност. Въззивният съд е счел, че допуснатото от кредитора нарушение, изразяващо се в изписване текста на договора с шрифт 11. 6 и 11. 7 вместо с предписания от закона размер 12, не е съществено в контекста на директивата, което да обоснове посочената санкционна мярка - прогласяване на договора за нищожен с произтичащите от това последици. Касае за незначително отклонение от указания в закона минимален размер на шрифта, което не би могло да попречи на ответника да се запознае с произтичащите от договора права и задължения. Целта на посоченото изискване е да позволи на кредитополучателя да прочете договора без затруднение с оглед вземането на информирано решение относно неговото сключване. За съществено следва да се приеме само такова отклонение, което изисква полагането на усилия над обичайните за запознаване с текста на договора, каквото в случая не е налице с оглед незначителния характер на същото. Предвид изложеното въззивният съд приема, че в контекста на предвидения в чл. 23 от Директива 2008/48 принцип за пропорционалност на санкциите обявяването на договора за недействителен единствено поради формалното неизпълнение на изискването за минимален размер на шрифта, без същото да се е отразило на възможността на потребителя да се запознае без особени усилия със съдържанието му, представлява непропорционална с посоченото нарушение мярка, което препятства прилагането й. За неоснователно е счетено и второто възражение за нищожност поради неточно посочване на годишния процент на разходите. Съдебната практика на СЕС (решение по дело С - 42/15) е извела разбирането, че, за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор при сключването му, чл. 4 от Директива 2008/48 изисква кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. Затова се приема, че посочването на годишния процент на разходите в договор за кредит е от съществено значение в контекста на Директива 87/102, по-конкретно доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Според СЕС неизпълнението на изискване, имащо съществено значение в контекста на Директива 2008/48, кредитодателят може да бъде санкциониран съгласно националната правна уредба със загубата на правото си на лихви и разноски. Такова съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат в частност данни като например годишният процент на разходите, броят и периодичността на погасителните вноски. В тази връзка, според съда, следва да се съобрази приетото в решение от 21.03.2024 г. по дело С - 714/22, според което, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, б. ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В случая, процесното възражение се основава на твърдението, че в ГПР по договора от 14. 34 % в нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК не е включено задължението му за застрахователна премия от 0. 602% от използвания лимит по кредитната карта. В случая разходите по кредита, от които се формира ГПР, включват само два компонента - уговорената възнаградителна лихва от 12. 96 % и такса ангажимент в размер на 1100 лв. Независимо от посоченото в т. 2 от договора за кредит, че се дължи и застрахователната премия, всъщност, поред съда, такава не е уговорена, тъй като срещу графата "застрахователна премия" като размер е отбелязано 0. 00 лв. При така установените разходи по кредита изчисленият от вещото лице ГПР съвпада по размер с посочения в договора от 14. 34 %, от което следва, че процесният договор не страда от посочения порок. Между страните по договора е възникнала валидна облигационна връзка, по силата на която ответникът следва да върне на кредитора "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД предоставения му кредит ведно с уговорената договорна лихва. Претендираните вземания се основават на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита според чл. 5 от договора, предпоставка за което е просрочието на две или повече вноски. Видно от заключението по приетата съдебно - икономическа експертиза в изпълнение на задълженията си ответникът е внесъл общо сумата от 6543. 76 лв. в периода 09.05.2017 г. -21.12.2017 г. Поради допуснатото просрочие на задълженията по договора цесионерът "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е изпратил на кредитополучателя покана за доброволно плащане на просрочените задължения общо в размер на 95 445. 99 лв., връчена му чрез ЧСИ К. П. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез залепване на уведомление на 21.10.2019 г. Според въззивния съд, длъжникът А. Г. А. не е бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита преди предявяване на настоящия иск, тъй като уведомлението не е достигнало до неговото знание, като в договора липсва уговорка за фингирано уведомяване на кредитополучателя - че всички книжа ще се изпращат на посочения в договора адрес за кореспонденция и че ще се считат за връчени, ако банката не е била уведомена за промяната му. Допълнителен аргумент за нередовност на връчването е обстоятелството, че в договора за кредит като адрес за кореспонденция е посочен адресът на кредитополучателя в [населено място], а съобщението е изпратено на адреса му в [населено място]. При това положение следва да се приеме, че кредитът е станал предсрочно изискуем с получаване на исковата молба от ответника на 07.12.2022 г. Съгласно заключението на вещото лице след приспадане на платените вноски непогасената част от главницата, според съда възлиза на 52 990. 12 лв., което обосновавало пълната основателност на предявения иск. Претенцията за обезщетение за забава е приета също за частично основателна. В т. 5 от договора е уредена отговорността за забава на кредитополучателя в размер на законната лихва върху всяка забавена погасителна вноска. С оглед разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД вземането по чл. 86 ЗЗД е погасено за периода до три години преди предявяване на иска, т. е. от 06.01.2018 г. до 04.07.2019 г. вкл. За времето от 06.07.2019 г. до 04.07.2022 г. с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. съгласно чл. 6 ЗМДВИППОРНС обезщетението за забава, изчислено върху всяка погасителна вноска от датата на забавата (денят следващ датата на падежа на 5 - то число от месеца съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД) до датата на подаване на исковата молба - 05.07.2022 г., възлиза на 4515. 71 лв. С оглед на така изложеното, въззивният съд е приел, че обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която претенцията за главница е отхвърлена над сумата от 48 456. 24 лв. до пълния предявен размер от 52 990. 12 лв., в частта, в която претенцията за договорни лихви е отхвърлена до сумата от 2060. 71 лв., както и в частта, в която претенцията за лихва за забава е отхвърлена до сумата от 4515. 71 лв., вместо което се постанови ново, с което ответникът А. Г. А. заплати допълнително 4 533. 88 лв. за главница, 2060. 71 лв. за договорни лихви и 4515. 71 лв. - обезщетение за забава. Решението в останалата обжалвана част, в която предявените искове за договорни лихви и обезщетение за забава са отхвърлени над посочените суми, е потвърдено. Относно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 предл. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, Първо т. о. намира следното: Съгласно т. 1 от ТР № 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. По отношение на формулирания от касатора въпрос: за съдържанието на фактическия състав на нормата в чл. 10, ал. 1 от ЗПК и последиците от неспазването на размера на шрифта на текста на договора въззивното решение е в несъответствие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК –Р № 50084/09.01.2024 г. по т. д. № 875/22 на Първо т. о. на ВКС и цитираните в това решение други такива, поради което и настоящият състав на ВКС Първо т. о. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Водим от горното, настоящият съдебен състав на ВКС, Първо т. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 186/23.10.2024 година на Апелативен Съд – Пловдив, 3-ти граждански състав по въззивно гражданско дело № 373 по описа за 2024 година в обжалваната част. УКАЗВА на А. Г. А. да внесе в едноседмичен срок от съобщаването по сметка на ВКС сумата от 222, 21 лева-държавна такса за разглеждане на КЖ като се укаже, че при неизпълнение КЖ ще бъде върната. След изпълнение на горното делото да се докладва по надлежния ред за насрочване в о. з. Определението е окончателно.