Решение № 5549 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2781/2018 г.

Решение № 5549 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2781/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Общинския съвет – Р., подадена чрез председателя му – С. Н., против решение № 87/18.01.2018 г. по адм. дело № 168/2017 г. по описа на Административен съд – Р.. С обжалваното решение е отменена разпоредбата на чл. 25 от Наредба № 2 за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи-общинска собственост, приета с Решение № 295 по протокол № 16 от 24.01.2005 г. на Общинския съвет Р.. Със същото решение Общинския съвет – Р. е осъден да заплати на Окръжна прокуратура - Р. разноски по делото в размер на 20 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведени са доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът – Окръжна прокуратура – Р., не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като редовна от външна страна и допустима, тъй като е подадена от страна в съдебния спор, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е разпоредбата на чл. 25 от Наредба № 2 за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, приета с Решение № 295 по протокол № 16 от 24.01.2005 г. на Общински съвет - Р.. Административният съд е счел, че оспорената разпоредба на подзаконовия нормативен акт е приета от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА), чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА при наличие на изискващия се заседателен кворум и начин на гласуване, регламентирани в чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА, но в противоречие с материалния закон. Съдът, изхождайки от езиковото значение на понятието "режийни разноски", е приел, че същите представляват разходи за административно-управленски апарат извън заплатите като това им значение според съда, ги доближава до понятието "такса", предмет на регулиране със Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), където било предвидено общините да събират местните данъци, посочени в чл. 1, ал. 1 и местните такси, посочени в чл. 6, ал. 1. Съдът е приел, че в производствата за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти, общините събирали местна такса, която следвало да бъде определена по основание и размер в наредба, приета от общинския съвет на основание чл. 9 от ЗМДТ, а нейният размер следвало да бъде определен въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата и при спазване на принципа за възстановяване на пълните разходи на общината. Съдът е счел, че с оглед на легалното определение на понятието "пълни разходи" в § 1, т. 15 от ДР на ЗМДТ, режийните разходи били част от пълните разходи на таксата по чл. 111 от ЗМДТ, а не били самостоятелна такса. Съдът е счел също така, че в процесния случай с оспорената разпоредба Общинският съвет-Р. е въвел по същество такса, която се заплащала от приобретателя по разпоредителна сделка с общинско имущество, каквато се явявала и една от страните в производствата по чл. 111 от ЗМДТ. Според съда в нарушение на чл. 9 от ЗМДТ таксата била регламентирана, не в Наредба № 14 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Р., която е издадена по законовата делегация на ЗМДТ, а в наредбата, приета на основание чл. 8, ал. 2 от Закона за общинска собственост. Тъй като ЗМДТ бил специалният закон, който регламентирал възможността на общините да събират данъци и такси, и с оглед разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗНА, съдът е счел за недопустимо тези обществени отношения да се регламентират в различни наредби на общинския съвет, още повече че в ЗОбС не била предвидена такава такса, нито било уредено задължение на приобретателя по разпоредителните сделки с общинско имущество да заплаща режийни разноски. На следващо място съдът е приел, че от редакцията на оспорената разпоредба не ставало ясно, коя била конкретната услуга, предоставена от общината, за която се заплащат режийните разноски, като е формирал извод и за липса на яснота по отношение на действителните административни разходи по предоставянето на услугата, обосноваващи така определения размер на таксата с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ. За неоснователно съдът е приел позоваването от ответника на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от Правилника за приложение на закона за общинска собственост (отм.); и на § 3, ал. 1 от ПЗР на Правилника за прилагане на закона за държавна собственост, тъй като първият нормативен акт бил отменен с Постановление на МС № 35 от 08.03.2005 г., обнародвано в ДВ бр. 23 от 18.03.2005 г. и бил загубил правното си действие от тази дата насетне, а вторият нормативен акт бил действащ, но касаел прилагането на Закона за държавната собственост, а не Закона за общинската собственост. Съдът е счел за недопустимо въвеждането на задължение за заплащане на такса чрез прилагане на нормативен акт по аналогия. По отношение на изявлението на процесуалния представител на ответника във връзка с приемането на оспорената разпоредба по време на действащия, вече отменен, Правилник за прилагане на ЗОбС, съдът е посочил, че съобразно разпоредбите на чл. 8, чл. 13 и чл. 15 от ЗНА, приетите от общинските съвети наредби следвало да съответстват на действащите нормативни актове от по-висока степен, а не на тези, действали в миналото при тяхното приемане, като при изменение или отмяна на нормативните актове от по-висока степен, общинските съвети следвало да приведат приетите от тях наредби в съответствие с настъпилите изменения. В заключение съдът е приел, че разпоредбата на чл. 25 от Наредба № 2 за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, приета с Решение № 295 по протокол № 16 от 24.01.2005 г. на Общинския съвет - Р. е приета в нарушение на чл. 15 от Закона за нормативните актове, тъй като противоречи на разпоредби от по-висока степен, поради което следвало да бъде отменена. Съдът е преценил, че с оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, приложим в настоящето производство във връзка с препращащата норма на чл. 196 от АПК, ответникът следвало да заплати направените деловодни разноски в размер на 20. 00 лв., представляващи платена такса за обнародване на оспорването в Д. вестник, които били своевременно предявени и доказани по размер. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като правилно като краен резултат. При постановяването му, съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и е приложил правилно материалния закон. Обосновани и верни са решаващите изводи на административния съд, мотивирали го за отмяната на оспорената разпоредба, които напълно се споделят от настоящата инстанция, което прави ненужно повтарянето им. Към изложените от първоинстанционния съд мотиви за незаконосъобразността на оспорената разпоредба следва да се добавят и следните: установено е по делото, че административната преписка по издаването на наредбата не е представена, тъй като бил изтекъл срокът за съхраняването й. При това положение, изводът на съда, че при издаването на наредбата не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е необоснован. След като спазването им не е доказано с документите от преписката, то няма как да се приеме обратното. Непредставянето на административната преписка въпреки указанията на съда за това, не може да обоснове извод за наличие на мотиви за приемането на оспорената разпоредба, както и за наличие на финансова обосновка. Липсата на мотивите към наредбата води до невъзможност, съдът да определи, какво се включва в режиийните разноски и отговаря ли размера им на изискването за икономическа обоснованост и съответен ли е на целта на закона, както и по какъв начин тези режийни разноски се влияят от стойността на имуществото. Правилно, административният съд е преценил като неоснователно позоваването на ответника на ППЗДС. К. мотивите изложени от административния съд по този въпрос следва да се добавят и съображенията, че при разпореждане с общинско имущество, общините събират местни такси, които следва да покриват разходите на общинската администрация във връзка със сделките, а държавата не събира държавни такси при разпореждане с държавни имоти. Към съображенията, изложени по-горе следва да се добави и наличието на безпротиворечива съдебна практика по този спорен въпрос, която е в подкрепа на обжалвания резултат - решения на ВАС по адм. д. № 3510/18 г.; 8762/18 г.; 3921/18 г.; 7703/18 г.; 5344/18 г.; 4918/19 година. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд