Решение № 4568 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5546/2016 г.

Решение № 4568 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5546/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на териториално поделение на НОИ С. против решение № 100 от 25.03.2016 г. на Административен съд С. по адм. дело № 316/2015 г. С него се отменя решение № 1012-20-12#3/5.11.2015 г. на заместващия директора на ТП на НОИ С., с което е оставено в сила разпореждане № 6110126048/24.08.2015 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ С. и изпратено делото като преписка на органа за разрешаване на въпроса по същество, съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, А. Я. Ш. чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. Я. Ш. срещу цитираните решение и разпореждане. Със заявление от 29.12.2014 г. А. Ш. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4 от ПЗР на КСО. По това заявление е постановен отказ поради това, че към датата на заявлението Ш. няма необходимата възраст 57г и 8 месеца и изискуем осигурителен стаж от втора категория труд 15 години, няма 52 години и 8 месеца възраст и 10 години стаж от първа категория. При последвала отмяна на разпореждането е постановено друго, отново съдържащо отказ при общ сбор от осигурителен стаж и възраст 93, т. 11м. и 15 дни. Стажът в периода 1.08.2000 г. - 20.10.2008 г. на длъжност "работник по измерване параметрите на работната среда" в "Г.-М." АД е приет за такъв от втора категория, като претенцията на жалбоподателя е този стаж да бъде зачетен като такъв от първа категория. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението. От доказателствата по приложената преписка и доказателствата събрани в съдебното производство и от заключението на назначената минно-техническа експертиза е установено, че Ш. е изпълнявал задълженията си по длъжностна характеристика под земята над 80 процента, поради което стажът в процесния период следва да се категоризира по чл. 1, т. 1 от НКТП-първа категория труд. При установеното от фактическа страна е изведен правен извод за нарушение на материалния закон при постановяване на решението, налагащо отмяната му. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, т. 1 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/ от първа категория при пенсиониране е трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземни рудници, подземни геологопроучвателни и хидротехнически обекти, тунелното и подземното минно строителство. От заключението на назначената по делото експертиза е установено по безспорен начин, че А. Ш. в период от 1.08. до 20.10.2008 г. е бил назначен като "Подземен работник по измерване параметрите на работната среда" като 1509 дена е работил в подземните участъци, което представлява 83 % от общия му труд. Има 4% или 70 дена работа в надземни участъци, които пак са към тези рудници и обогатителна фабрика и 13 % работни дни за които няма протоколи за проби на рудничен въздух, но е извършвал друга работа по канализация на въздушна струя и изготвяне на снимки. Установено е също така от документацията, проверена от вещото лице, че Ш. е вземал пробите от рудничния въздух, а не от проби за метал в рудата. Установено е също така, че Ш. е получавал допълнителни трудови възнаграждения за вредност и получил 343 точки съгласно Наредбата за комплексно оценяване на условия на труд на министерството на труда и социалните грижи и министерството на здравеопазването, която се е прилагала при договаряне на работната заплата до 31.03.2006 г. Тези точки отговарят на вредност на труда както на други длъжности, изпълнявани под земята - сигналист - 350 точки, шахтов крепач - 333 точки, подземен помпиер - 263 точки и е изведен извод, че условията на труд, прах, шум и производствен риск на заемащия длъжността "подземен работник по измерване параметрите на работната среда" са аналогични на останалите работници. В крайна сметка вещото лице е посочило, че длъжността на Ш. според дадените точки за неблагоприятни условия по Наредбата до 2006 г. е най близо до работата на миньорите, с изключение на физическото натоварване, което за него е по малко и локалните вибрации, всичко друго: климат, риск, осветление, запрашеност е като на миньорите. Заключението на вещото лице не е било оспорено от страните и съдът правилно е основал фактическите и правни изводи на него. Всички доводи на страните са били обсъдени във връзка с установеното по делото относно спорния въпрос и са изведени верни правни изводи съответни на материалния закон и доказателствата по делото. При еднозначност на доказателствата няма основание касационната инстанция да формира различни фактически и правни изводи от тези, направени от административния съд в обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 750 лева - възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение