Решение № 8224 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1450/2014 г.

Решение № 8224 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1450/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимир Михнев Иванов, гр. Габрово против Решение № 68/1.11.2013 г., постановено по адм. дело № 122/2013 г., по описа на Административен съд -Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег. № 10376/16.07.2013 г., на началника на РУ "Полиция", гр. Габрово, с който е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и отмяна на отказа. Ответникът началникът на РУ "Полиция", гр. Габрово, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд- Габрово е отхвърлил жалбата на Красимир Михнев Иванов, гр. Габрово срещу отказ рег. № рег. № 10376/16.07.2013 г., на началника на РУ "Полиция" Габрово, за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо нарезно оръжие за самоотбрана. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по ЗОБВВПИ е наличието на необходимост от ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели и в тежест на лицето подало искането е да докаже необходимостта от използване на огнестрелно оръжие. Изложени са мотиви, че предотвратяването на евентуални или потенциални посегателства върху личността и имуществото на заявителя и неговото семейство, желанието му да се самоотбранява не може да обоснове издаването на разрешение. Правният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон в чл. 58 от ЗОБВВПИ. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ не се издават разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която причина по несъмнен начин да обосновава исканото разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели- самоотбрана по чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, затова в законодателството е установен разрешителен режим, а в това производството за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин обективно съществуваща нужда. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено в заявлението, от които да е видно, че действително е налице основателна причина . В случая жалбоподателят е поискал издаване на съответното разрешение в качеството на физическо лице и е посочил наличието на случаи на заплаха и посегателство срещу самоличността му и имуществото му, както и служебна необходимост за охрана на парични средства, с които оперира. Към административната преписка липсват доказателства, установяващи необходимостта. За да е доказана необходимостта за придобиване, съхраняване и носене на оръжие по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ не е достатъчно да се твърди застрашаване и потенциална опасност, тя трябва да е реална, постоянна и доказана, като тежестта на доказване е на лицето, подало искане за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие. Административният орган не е задължен да издирва обстоятелствата, установяващи потенциалната необходимост за заявителя от носене и съхранение на оръжие. Изложеното налага извода, че при всички случаи на първоначално издаване или продължаване срока на вече издадено разрешително за дейности по ЗОБВВПИ, в тежест на заявителя е да докаже основателността на искането си. При установената в административното производство и в съдебната фаза фактическа обстановка правилно съдът е отхвърлил жалбата срещу законосъобразен отказ при съобразяване с липсата на факти, които да пораждат право за носене на оръжие. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, VII отделение