Решение № 6531 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14527/2018 г.

Решение № 6531 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14527/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив моли да бъде отменено като неправилно решение № 2007/11.10.2018 г. по адм. д. № 3654/2017 г. на АС - Пловдив, с което е изменен РА № Р-16002416007642-091-001/28.09.2017 г. на ТД на НАП-Пловдив. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции по 1 439 лв. Ответникът по касационната жалба "Каллос Виа" ЕООД по съображения в писмен отговор и писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила, и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е изменил РА № Р-16002416007642-091-001/28.09.2017 г. на ТД на НАП-Пловдив, като е намалил определените задължения по ЗКПО за корпоративен данък: за 2011 г. от 1098,97 лв на 496,55 лв и лихви от 614,75 лв на 297,44 лв, за 2012 г. данък от 1570,63 лв на 264,55 лв и лихви от 717,39 лв на 120,91 лв, за 2013 г. данък от 725,88 лв на 255,79 лв и лихви от 257,79 лв на 90,91 лв, за 2014 г. данък от 1294,90 лв на 42,14 лв и лихви от 328,29 лв на 10,70 л. и за 2015 г. данък от 1225,02 лв на 547,83 лв и лихви от 185,14 лв на 83,25 лв, като е отхвърлил жалбата на "Каллос Виа" ЕООД в останалата й част. В РА допълнително е установен корпоративен данък и лихви за внасяне за периода 2011 г. – 2015 г., след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК, тъй като в хода на ревизията е установено, че за ревизирания период в счетоводството на дружеството не са отчитани всички реализирани приходи от услуги, представената счетоводна отчетност не отговаря на изискванията на ЗСч, а воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане и не са били представени всички изискани документи, договори и справки. В РА укритите приходи са определени като е изчислен коефициент, отразяващ съотношението на приходи и разходи за извършваните услуги за всяка от годините. С така определения коефициент са определени приходите, съответни на разходите, за които не са осчетоводени приходи, определени са годишните приходи, разходи и облагаема печалба. За 2014 г. и 2015 г. дружеството е отчело разходи по фактури, издадени на трето лице, за които в РА е прието, че на основание чл. 10 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО не са документално обосновани. В съдебното производство са представени част от фактурите за разходите, за които в РА е прието, че не са осчетоводени съответни приходи, фактури, издадени от ревизираното лице, за извършени доставки, извлечения от сметка 703 – приходи от услуги и банкови извлечения от сметката на дружеството, които според възприетото от съда, неоспорено от страните, заключение на вещото лице, променят коефициентите за всяка от годините, определени в РД и намаляват неосчетоводените приходи. Правилен е изводът на съда, че след като фактурите, представени в съдебното производство и заключенията на вещото лице не са оспорени от процесуалния представител на касатора за тези фактури в сметка 703 – приходи от услуги са отразени съответни приходи и следва данъчните задължения на дружеството да бъдат определени в изчислените от вещото лице размери в допълнителното заключение. Доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователен. Процесуалните нарушения, допуснати от съда са съществени, когато опорочават крайните изводи по същество по делото. В случая изложението на лаконични мотиви не опорочава крайните правилни изводи на съда по съществото на делото, поради което не може да бъдат определено като съществено процесуално нарушение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Съдът следваше поради представяне на доказателства – фактури и извлечения от сметка 703 – приходи от услуги, едва в съдебното производство на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК да възложи разноските върху ревизираното лице, независимо от изхода на делото. Решението в частта, с която е осъдена данъчната администрация да заплаща разноски следва да бъде отменено. Последната има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 384,71 лв – общо 769,42 лв, от която сума следва да се спадне присъденото от съда юрисконсултско възнаграждение от 197,37 лв и остават за присъждане 572,05 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,