Решение № 10387 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 965/2013 г.

Решение № 10387 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 965/2013 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба от "Брепс комерс" ЕООД - Сливен против решение № 2044/03.12.12 г. по адм. д. № 353/11 г. на Административен съд - Бургас в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 1001527/25.11.2010 г. на орган по приходите при ТД - Бургас на НАП, потвърден с решение № РД-10-25/21.01.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му.

Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ", сега с променено наименование "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с определени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) от отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, вр. чл. 6 от ЗДДС за данъчни периоди, както следва:

• за юли 2007 г. - в размер на 118 097,12 лв. и 36 816,08 лв., лихва;

• за август 2007 г. - в размер на 84 613,04 лв. и 35 165,65 лв, лихва;

• за септември 2007 г. - в размер на 90 000 лв. и 5 337,42 лв. лихва,

• за януари 2008 г. - в размер на 5 566 лв. и 1 971,84 лв., лихва;

• за февруари 2008 г. - в размер на 79 352,46 лв. и 26 860,15 лв., лихва;

• за май 2008 г. - в размер на 2 752,64 лв. и 837,63 лв., лихва, вследствие на непризнат данъчен кредит по фактури от доставчици "Агротранс спринт" ЕООД, "Еврофокс" ЕООД и "Универсум 2002" ООД, с предмет на доставка "пшеница".

Определени са задължения и по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) - за 2007 г. в размер на 146 355,08 лева главница и 49 080,10 лева лихва, и за 2008 г. в размер на 43 836,54 лева главница и 8 040,92 лева лихва, по същите данъчни фактури, за които е прието, че не доказват документално обосновани разходи и със сумите по тях, е преобразуван финансовия резултат по чл. 26, т. 2 ЗКПО.

С решението е отменен РА в частта за определени задължения по ЗДДС - за данъчен период май 2008 г. вследствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2752,64 лева по фактура № 59/05.12.2008 г. с предмет "29,92 кг пшеница", издадена от "Универсум 2002" ООД - Варна.

В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Подадена е само касационна жалба от дружеството срещу решението в отхвърлителната част.

С изключение на установените задължения по ЗДДС за м. май 2008 г., които са отменени, в останалата част РА е приет за законосъобразен и жалбата срещу него е отхвърлена.

Съдът е направил последователен анализ по периоди на констатациите на ревизиращите органи, обсъдил е всички представени от жалбоподателя доказателства, ценил е тяхната доказателствена сила, обсъдил е приетата по делото ССчЕ - основно и допълнително заключение.

Доставчици по процесните фактури, с предмет на доставка стока "пшеница" са "Агротранс спринт" ЕООД и "Еврофокс" ЕООД.

В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на доставчиците на пшеница, при които на декларираните данъчни адреси е невъзможно да се установи контакт с представител на доставчиците, а изготвените ИПДПОЗЛ са връчвани по реда на чл. 32 от ДОПК.

По отношение на доставчика "Агротранс спринт" ЕООД е отказан данъчен кредит по фактури, издадени за данъчен период м. юли, м. август и м. септември 2007 г. и м. февруари 2008 г.

От страна на ревизираното лице, вместо неоткрития доставчик "Агротранс спринт" ЕООД са представени множество документи, с които се претендира, че се установява доставката на фактурираното количество пшеница, а именно: хронология по сметка 45301 за юли 2007 г., движение по партида 010072, договори за покупко-продажба на пшеница и приемателно-предавателни протоколи, кантарни бележки, товарителници, оборотна ведомост за 2007 г.

По делото е допусната и приета основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която не е извършила проверка в счетоводството на доставчика, с което не е опровергана констатацията на ревизията, че същият не може да бъде открит на данъчния адрес. Вещото лице е работило по представените от жалбоподателя по делото документи и по файлове, предоставени му в счетоводен офис в гр. Варна, за който се твърди, че е обслужвал "Агротранс спринт" ЕООД през определен период от време.

Съдът е ценил представените документи, които като частни документи, имат формална доказателствена сила и при преценката им, както от външна страна, относно техните реквизити, така и по съдържание и при липсата на доказателства, че изхождат от доставчика "Агротранс спринт" ЕООД, съдът е направил извод, че тези доказателства не следва да се кредитират. От анализа им се установява, че представените от жалбоподателя документи, за които се твърди, че изхождат от "Агротранс спринт" ЕООД, нямат достоверна дата на съставяне, счетоводните извлечения от документи освен това, не са подписани. Сред тях не се съдържат доказателства за начина на получаването, натоварването, транспортирането и предаването на родово определената стока "пшеница" на получателя по фактурите. Според договорите за покупко-продажба и приложените към тях приемателно-предавателни протоколи, съгласието между страните за продажбата на пшеницата и фактическото й предаване са се състояли в един и същ ден. Така, по документи, в рамките на 8 дни "Агротранс спринт" ЕООД е доставило на "Брепс комерс" ЕООД количество от 1 568, 800 тона пшеница, което е значително и изисква доказване с надлежни доказателства мястото, където е съхранявана пшеницата, начина и средствата за натоварване, измерване и транспортиране до получателя, както и съпътстващите тези доставки разходи за товаро-разтоварни дейности, транспорт, наличие на собствени или наети транспортни средства и площи за съхранение на пшеницата. Приложените кантарни бележки са неотносими към спора, тъй като са за количества пшеница, която е "предадена" от "Брепс комерс" ЕООД, в качеството му на доставчик, на кооперация "Симид 1000"- Пловдив, а не за "получена" пшеница от дружеството "Брепс комерс" ЕООД, в качеството му на получател на доставката, какъвто е предмета на спора. Идентични са констатациите и по отношение на представените товарителници. В тях ревизираното лице "Брепс комерс" ЕООД е посочено като "изпращач", а не като "получател", дружеството, вписано като превозвач - "Строубери" ЕООД - Трявна, не е като такъв за доставчика "Агротранс спринт" ЕООД. В товарителниците не е посочено място на натоварване, липсва номер и дата на пътния лист, който удостоверява вида и пробега на превозното средство, както и самоличността на водача. Самите транспортни средства не са описани с пълните си регистрационни номера, което прави невъзможна проверката им. Отделно, товарителниците не са подписани от което и да е лице, нито в тях са обозначени имена на представляващите дружествата. Представените анализни свидетелства, издадени от "Мелком" ООД - Благоевград, както и приемни бележки, описват качествените показатели на различни количества пшеница, собственост на "Агротранс спринт". Тези количества не кореспондират на количествата, фактурирани на "Брепс комерс" ЕООД. От свидетелствата не става ясно доколко описаната "пшеница" е идентична с фактурираната на "Брепс комерс" ЕООД от реколта "2007 г." Отделно, самите анализни свидетелства не са подписани от което и да е лице в предвидените графи - "лаборант" и "клиент".

Всички описани писмени доказателства са представени след издаването на ревизионния доклад, когато ревизираното лице се е запознало с констатациите на ревизиращия екип. Не е доказано документите да изхождат от счетоводството на доставчика "Агротранс спринт" ЕООД, поради което същите не се ползват с доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства.

Доказателства, че дружеството-доставчик е водило редовно счетоводство, не са ангажирани.

Приетата по делото експертиза, изготвена на база тези доказателства и данни от счетоводен офис, за който се твърди, че е обслужвал доставчика "Агротранс спринт" ЕООД в определен период от време, също не установява, че "Агротранс спринт" ЕООД има редовно водено счетоводство. С експертизата, на база така представените доказателства, е удостоверена принципната възможност доставчика да е разполагал с фактурираното на "Брепс комерс" ЕООД количество. Данни за доказателства, установяващи реализирането на доставките, липсват. На база представените доказателства, вещото лице е удостоверило тристранна операция с прихващания на насрещни задължения между "Мелком" ООД, "Агротранс спринт" ЕООД и "Брепс комерс" ЕООД, което е в потвърждение да извода, че реални доставки на "пшеница" не са осъществявани.

В частта за данъчен период м. 02.2008 г. заключението на експерта съдържа констатации на база данни от счетоводния офис във Варна, че "Агротранс спринт" ЕООД е бил получател по ВОП от Румъния на 1 856, 790 тона "пшеница" от румънско дружество "Cargil agricultura" SRL. Изводите на експерта са получени на базата на справки в компютърни файлове на счетоводител, обслужвал в този период дружеството-доставчик. Съдът е обсъдил заключението на експерта, наред с останалите събрани по делото доказателства и по-специално, представено от процесуалния представител на жалбоподателя заверено и преведено копие от международна товарителница за доставката от румънското дружество към 14.02.2008 г., датата на последната доставка. В тази товарителница числовото обозначение на доставеното количество пшеница от румънското дружество съответства на установеното от експерта - "1196,050", но мерната единица на стоката - по товарителницата - не е "тон", както е било отразено в проверяваните счетоводни файлове, а "килограм", т. е. хиляда пъти по - малко, както е констатирал съдът. Така общото количество пшеница, което според експерта в съдебното производство е било доставено на "Агротранс спринт" ЕООД от "Cargil agricultura" SRL, Румъния, за периода февруари 2008 г., следва да се коригира от 1856,790 тона на 652,936 тона, което е недостатъчно да покрие фактурираното количество "пшеница" по фактура № 92/08.02.2008 г. и фактура № 112/17.02.2008 г. от "Агротранс спринт" ЕООД, издадени на "Брепс комерс" ЕООД.

За данъчен период януари 2008 г. с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 67/31.01.2008 г. с предмет "55 660 кг пшеница" с посочена данъчна основа 27 830 лева и ДДС - 5566 лв, издадена от "Еврофокс" ЕООД, гр. Стара Загора.

При извършената насрещна проверка на доставчика, от страна "Еврофокс" ЕООД не са представени поисканите доказателства за техническите възможности за придобиване, мястото на съхранение, начина и средствата за натоварване, транспортиране и предаване на пшеницата. Не са представени и доказателства за наети лица. Установено е, че между страните не е сключван писмен договор за доставка. Констатирано е, че "Еврофокс" ЕООД няма собствена или наета база за съхранение на пшеницата. От ревизираното лице са представени счетоводни извлечения от сметки, извлечения от банкови документи. По отношение на транспорта на стоката не са представени доказателства относно начина на транспортирането на пшеницата, както и документи, свързани с установяването на качествените характеристики на пшеницата.

Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза - основно и допълнително заключение, установява, че вещото лице не открило доставчика "Еврофокс" ЕООД и не е в състояние да отговори на поставените задачи доколко в счетоводството на това дружество е налице отразяване на доставката, има ли плащане по нея, както и какъв е произхода на фактурираната пшеница.

След като е съпоставил доказателствата по делото, съдът правилно е приел, че изводите на ревизионния екип за липса на реална доставка по фактурата, издадена от "Еврофокс" ЕООД, не са опровергани от жалбоподателя в хода на процеса по оспорване на РА.

При идентична фактическа обстановка по отношение на предходните данъчни периоди - юли-август 2007 г., и за доставчика "Еврофокс" ЕООД изводите на съда за доказателствената стойност на представените доказателства са, че същите като частни документи и с неустановено авторство, несъдържащи основни реквизити, не се ползват с доказателствена сила и правилно не са кредитирани от съда. Самите документи не удостоверяват редовното водене на счетоводството на доставчика. Сред тях не се съдържат доказателства за начина на получаването, натоварването, транспортирането и продаването на родово определената стока "пшеница" на получателя по фактурата.

При така направената преценка на доказателствата по делото, съдът е извел правилния извод за потвърждаване констатациите на ревизията и законосъобразност на РА, в частта за отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от "Агротранс спринт" ЕООД и "Еврофокс" ЕООД.

Правилни са изводи и за законосъобразното преобразуване на финансовия резултат по чл. 26, т. 2 ЗКПО и определени задължения по този закон, при констатациите, че фактурите от обсъдените доставчици, не отразяват вярно стопанските операции отразени в тях - недоказани реални доставки на пшеница, поради което, същите не са годни доказателства за документално обосноваване на разходите със сумите отразени в тях.

Поддържаните в касационната жалба доводи за приложимост на постановени решения от Съда на Европейския Съюз, основно - решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, са неоснователни, поради различната фактическа обстановка, при която е постановен в настоящия случай отказът за признаване правото на приспадане на данъчен кредит и приложената разпоредба на чл. 70, ал. 5, вр. чл. 6 ЗДДС - неправомерно начислен данък добавена стойност, при липса на реално осъществени доставки на стока, по издадени данъчни фактури. Решение от 21.06.2012 г. по обединени дела С-80/11 и С-142/11 не може да бъде използвано като прецедент при решаването на настоящото дело. Правото на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във фактурата и в тази връзка е Решението по Genius Holding С-342/87 на СЕС, т. 13 където се приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими.

По изложените съображения, обжалваното решение е правилно, не се установяват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение