Решение № 16019 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5475/2011 г.

Решение № 16019 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5475/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Държавен фонд "Земеделие" - град София против решение № 583 от 11.02.2011 г., постановено по адм. дело № 6020/2010 г. на Административен съд - София град в частта, с която е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-6500/19.07.2010 г. на изпълнителния директор на фонда в частта, с която е извършено прихващане на оторизираната по общото заявление сума. В касационната жалба се твърди неправилност на решението като от обстоятелствената част на жалбата могат да се извлекат доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против извършеното прихващане от Държавен фонд "Земеделие"-Разплащателна агенция (ДФЗ-РА) на сума за бъдещ период от кампания 2007 г., както и да се присъдят направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответната страна Ирина Виталиева Петкова, представлявана от адв. Василева и в писмено възражение оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила . Претендира да й се присъдят направените по делото разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми, и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че правилно е приел, че липсва установена по основание и размер санкция за бъдещ период по смисъла на чл. 51, § 1, ал. 3 от Регламент ЕО/796/04, поради което извършеното прихващане с процесната сума за бъдещ период от кампания 2007 г. е незаконосъобразно. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Ирина Виталиева Петкова против Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 01-6500/19.07.2010 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С него е оторизирана обща субсидия за кампания 2008 г.: сумата по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ е намалена с 40951.71 лева, по схемата за национални доплащания на площ /СНДП/ - е намалена с 2 300.74 лв, като по този начин по СНДП оторизираната сума е спаднала на 16 371.97 лева. Тази сума не е изплатена на заявителя поради извършено прихващане в резултат начислени санкции за бъдещ период от 2007 г. Оспорващата възразила против констатациите по извършената проверка на място досежно състоянието на стопанисваната земя, а в частта, относима към настоящия спор твърдяла, че извършеното прихващане на оторизираната по общото заявление сума е незаконосъобразно, тъй като за предходната 2007 г. не е извършена проверка на земите, стопанисвани от нея, нито е получила уведомително писмо за наложени санкции, за да е възможно то да бъде осъществено. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, които подробно е обсъдил, съдът е приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от Ирина Виталиева Петкова общо заявление за плащания на площ за кампания 2008 г. с уникален идентификационен номер (УИН) 05260508/13108 от 15.05.2008 г. за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г. /л. 19 от делото/ и с уникален регистрационен номер (УРН)- 185073,с приложена попълнена таблица на използваните парцели през 2008 г.. Искането е по схемите за единно плащане на площ /СЕПП/ и схемите за национални доплащания /НРД/. Извършена и проверка на място и по документи на вписаните парцели към заялението за подпомагане и е съставен контролен лист /л. 48 от делото/. Административният орган е изчислил общата сума чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, вземайки предвид резултатите от задължителните административни проверки и проверки на място, след сравняване на данните със съответната налична информация в регистрите на ИСАК и след обявяване за нижощно от АС-Видин на предходно негово уведомително писмо за кампания 2008 г., издал оспореното уведомително писмо. С него уведомил ооспорващата, че по нейното общо заявление е оторизирана обща сума за кампания 2008 г., като е намалена по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ с 40951.71 лева, по схемата за национални доплащания на площ /СНДП/ - с 2 300.74 лв . По СНДП в резултат на това намаляване оторизираната сума е определена на 16 371.97 лева, която сума не е изплатена по банковата сметка на заявителя, предвид извършено прихващане на тази сума в резултат начислени санкции за бъдещ период от кампания 2007 г. При тези данни по делото съдът е направил обстоен преглед на приложимата нормативна база, регулираща административното производство по схемите за директни плащания. Приел, че оспореното писмо има белезите на индивидуален административен акт, тъй като обективира волеизявление на компетентен административен орган, съдържащо отказ за изплащане на суми и налагане на санкции, което зясага правната сфера на жалбоподателя и е акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Обосновал извод, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предвидената в чл. 59 от АПК форма, като в тази насока посочил, че ДФ "Земеделие" е акредитиран и като Разплащателна агенция, поддържаща и използваща системата ИСАК. Приел е, че в тежест на административния орган е да докаже наличието на фактите и обстоятелствата, послужили като основание за издаване на акта, което в случая в частта на прихващането не е направено. На следващо място обосновал извод, че липва основание за това действие, тъй като за 2007 г., която е предходната на годината па подаване на процесното общо заявление, на земеделския стопанин не е извършена проверка, нито е издадено уведомително писмо за наложени санкции за бъдещ период в размер на19 018.60 лева, както е посочено в оспореното писмо. Оттук извел извод, че тъй като липсва установена по основание и размер санкция за бъдещ период, извършеното прихващане е незаконосъобразно, т. е. в нарушение на чл. 51 § 1, ал. 3 от Регламент на Комисията 796/2004 г. Въз основа на тези съображения съдът извел рещаващ правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в частта на прихващането и го отменил в тази част, като отхвърлил жалбата в останалата част . Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават до териториалните структури на Разплащателната агенция заявление за подпомагане по образец. В чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комиисята от 21 април 2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена вРегламент (ЕО) № 1782/2003 г. наСъвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, е предвидено намаление или изключване на помощта в случаи на свръхдеклариране, като под понятието "наддекларирани площи" следва да се разбира такива площи, които не се използват и не се обработват от дадения земеделски стопанин и се смятат за недопустими за подпомагане. В такива случаи се начисляват санкции върху площта, с която е кандидатствано за субсидия и при положение, че процентното отношение на наддекларираните площи спрямо допустимите за изчисление е над 50 %, се санкционира цялата допустима за изчисляване площ и се налага санкция и за бъдещ период като за три години сумата се приспада от евентуални бъдещи плащания от страна на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. За изпълнение на функциите на Разплащателната агенция действа Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, като на основание чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП е издадена Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Според чл. 1 от тази Наредба системите са: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане; 2. система за идентификация на земеделските парцели; 3. система за идентификация и регистрация на животните; 4. интегрирана система за контрол и 5. интегрирана информационна система. Всички посочени системи с изключение на тази по т. 4 се изграждат и поддържат въз основа на регистри и графична информация като компютризирани база данни. Интегрираната система за контрол служи за извършване на проверки на подадените заявления за подпомагане. Първата група доводи в касационната жалба е свързана с твърденията, че не е било необходимо да бъде издадено уведомително писмо за 2007 г., за да се извърши прихващането, тъй като оспорващата би следвало да е узнала за санкцията за предходната година от размера на сумата, която й е преведена по системата "СЕБРА". Това твърдение е неоснователно. В противен случай би възникнал въпросът защо тогава е издадено такова за следващата година. В случая страните не спорят, а и от доказателствата по преписката е видно, че за 2007 г., предходна на годината на подаване на общото заявление, земеделският стопанин не е получил уведомително писмо за наложени санкции за бъдещ период. То обаче, противно на твърдяното, би било основание за прихващане, защото би направило вземането ликвидно, т. е. безспорно установено по основание и размер. Този извод се налага от чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, съгласно който когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Известно е, че материалноправното възражение за прихващане е способ за погасяване на две насрещни задължения при наличието на посочените по-горе две предпоставки, като прихващането, съгласно чл. 104 ЗЗД се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата, и двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. В случая, дори да се приеме, че вземането е било изискуемо, то не е било ликвидно. Този извод не се променя от представените с касационната жалба писмени доказателства, тъй като няма данни извлеченията " СЕБРА" и от електронната страница за изплатени субсидии на Ирина Петкова с дати 24.12.2010 г., 16.12.2010 г., 09.09.2010 г., две от 30.06.2010 г. и 16.02.2008 г., уведомително писмо от ДФ "Земеделие" за извършено плащане с дата 14.03.2008 г., таблица с обща сума на финансово подпомагане от ДФ "Земеделие", окончателна калкулация в лева за СНД от ИСАК и таблица с окончателни изчисления в лева за СЕПП от ИСАК да са получени от оспорващата. Освен това извлеченията за изплатени субсидии с дати 24.12.2010 г., 16.12.2010 г., 09.09.2010 г. и двете от 30.06.2010 са и неотносими към процесния период, поради което ирелевантни за спора, а относимата-тази от 16.02.2008 г., не носи белезите на документ-в нея липсват съществени реквизити, а именно на издалия я административен орган и негов подпис. Аналогични съображения -за липса на подпис, са валидни и за уведомително писмо от ДФ "Земеделие" за извършено плащане от 14.03.2008 г, освен че няма данни да е било изпратено, респ. получено от Петкова. Предвид изложеното не са налице нарушения на материално-правните норми. Съдът е формирал обосновани правни изводи. Правилно е приел, че липсва установена по основание и размер санкция за бъдещ период по смисъла на чл. 51, § 1, ал. 3 от Регламент ЕО/796/04, като извършеното прихващане с процесната сума за бъдещ период от кампания 2007 обосновано е прието за незаконосъобразно. Правилно съдът е приел, че оспореният акт в тази част е незаконосъобразен. Останалите съображения в жалбата, представляващи коментар и несъгласие с решението и теоретично изложение на системата за проверка на декларирани площи, нямат характер на касационни доводи, поради което и не следва да бъдат обсъждани. Решението на съда в обжалваната част е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането за разноски, направено от процесуалния представител на ответната страна за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК, но недоказано-по настоящото дело не е представен документ, от който да е видно плащане на адвокатско възнаграждение. В представеното на л. 21 от делото адв. пълномощно такова е само договорено в размер на 1200 лева, а и няма списък на разноски, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,