Решение № 472 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8732/2017 г.

Решение № 472 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8732/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на дружество СД"СПТ - Тодорови и сие" против решение № 239 от 16.05.2017 г. по по адм. дело № 289/2016 на Административен съд - Х.. Реевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество, чрез отмяната обжалвания административен акт. Ответникът - кмет на община Х. не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подаден в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. За да отхвърли жалбата на дружество СД"СПТ - Тодорови и сие" против Заповед № 667/07.06.2016 г. на Кмета на О. Х., с която е разпоредено изземване от фактическата власт на жалбоподателя на недвижим имот - общинска собственост, представляващ парк "Бяло море" – поддържане на озеленената площ, имот с идентификатор 77195.720.9 по КК на гр. Х., с площ – 9231 кв. м., при посочени граници, и възможност за монтаж на временен обект с площ до 80 кв. м., по одобрен проект от О. Х. по реда на ЗУТ и издаване на разрешение за поставяне за срока на договора, срещу възнаграждение, съдът е приел, че изложените като мотиви за издаването на процесната заповедта фактически обстоятелства съответстват на установените по делото факти, с оглед на което и визираните в закона предпоставки за издаването й са били налице. Не са налице отменителните основания по чл. 146 АПК. За да формира правните си изводи, съдът е приел, че жалбоподателя СД "СПТ – Тодорови и сие", като наемател и О. Х. като наемодател е бил подписан Договор за наем на общински недвижим имот от 01.06.2012 г., регистриран в общината под рег. №ОС–183/01.06.2012 г. Договорът е сключен на основание чл. 11, във връзка с чл. 78 от Наредба за общинската собственост, Решение № 106/24.02.2012 г. на Общински съвет – Х. и Заповед №Т-093/11.05.2012 г., за отдаване под наем за срок от 10 години за имот – публична общинска собственост. Съгласно чл. 1 от цитирания Договор, наемодателят предоставя на наемателя за временно възмездно ползване следния недвижим имот, публична общинска собственост, представляващ: парк "Бяло море" – поддържане на озеленената площ, имот с идентификатор 77195.720.9 по КК на гр. Х., с площ – 9231 кв. м., при посочени граници, и възможност за монтаж на временен обект с площ до 80 кв. м., по одобрен проект от О. Х. по реда на ЗУТ и издаване на разрешение за поставяне за срока на договора, срещу възнаграждение. Под рег. индекс: 53 С-530-2/26.04.2016 г. е регистрирано Предизвестие от О. Х., адресирано до СД "СПТ – Тодорови и сие" гр. Х., в което е посочено, че с констативен протокол от 04.04.2016 г. на комисия, назначена от О. Х., е установено, че в парк "Бяло море" незаконосъобразно е реализирано разширение на търговски обект – бистро, както и че същият не се поддържа в добър естетичен вид, което представлява нарушение на Договор № 183 от 01.06.2012 г. за наем на общински недвижим имот. Съгласно този договор е допустима възможност за монтаж на временен обект с площ до 80 кв. м. по одобрен проект от О. Х. по реда на ЗУТ и издаване на разрешение за поставяне за срока на договора. Констатираните нарушения водят до неизпълнение на задълженията на дружеството по договора и същият следва да бъде прекратен. Посочено е също, че на основание чл. 14, т. 3 и т. 5. 1, във вр. с чл. 9 от Договор № 183 от 01.06.2012 г. за наем, сключен между дружеството и О. Х., се отправя едностранно едномесечно предизвестие за прекратяване на цитирания договор. Същото започва да тече от датата на получаването му, като след изтичането на този срок договорът ще се счита за прекратен. Що се отнася до възражението за това че наемните правотношения по посочения договор все още са налице към датата на издаване на заповедта, съдът е приел, че съществувалото между страните наемно правоотношение по Договор рег. №ОС–183/01.06.2012 г. за процесния имот е прекратено по реда на чл. 14, т. 3 от този договор, а именно с изпратено от наемодателя до наемателя едностранно писмено предизвестие за прекратяване на договора. П. П. с рег. индекс: 53 С-530-2/26.04.2016 г. е получено от наемателя на 05.05.2016 г. и съгласно отразеното в него, което съответства на предвиденото в договора, на дружеството е даден едномесечен срок, след изтичането на който наемателят ще счита договора за прекратен. Този срок изтича на 05.06.2016 г., съответно към датата на издаване на процесната заповед договорът е прекратен. Изложени са и съображения, че законосъобразността на прекратяването на договора за наем между страните не може да бъде проверявана инцидентно в настоящото производство по оспорване заповедта за изземване на имота, наемните правоотношения по чл. 14, ал. 3 и 7 от ЗОС, в каквато хипотеза попада и процесня имот, се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите, а евентуалните си възражения относно неговото прекратяване дружеството – жалбоподател, като страна по този договор, е следвало да предяви по реда на гражданското съдопроизводство, за каквото липсват данни по делото. Решението е на АС - Х. е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на съда, че правната норма на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, изисква наличие на следните предпоставки изземваният имот да е общинска собственост - обстоятелство, което не е било спорно между страните, общински имот, същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. Що се отнася до спорния между страните въпрос- налице ли е осъществявана от дружеството фактическа власт на правно основание, съдът е развил правилни съображения за това, че следва да зачете формалното наличие на предпоставките, визирани в договора от 2002 г. сочещи на наличие на прекратено наемно правоотношение. Според договора между страните, същият се прекратява с едностранно предизвестие, отправянето и получаването на което е доказано по делото. Дали предизвестието действително е породило посочените в договора гражданскоправни последици, а именно прекратяване на наемното правоотношение или все още правоотношението съществува административният съд не може да преценява. Правилно съдът е посочил, че съществуването на гражданското правоотношение следва да се установи пред гражданския съд. това следва от обхвата на компетентност с която разполага административният съд по силата на чл. 128 АПК. Пред административния съд могат да се установяват само административни права или правоотношения. Установяването, включително и инцидентно в рамките на административния съдебен процес на граждански права и правоотношения излиза извън правомощията на административния съд. Споровете за това са подведомствени на гражданския съд. Като е приел, че производствата по прекратяване на договор за наем на общински имот, сключен по реда на чл. 14, ал. 3 и ал. 7 от ЗОС и това по изземване на общинския имот, са различни по характера си, поради което в настоящото административно производство е недопустимо да се преценяват възраженията на страна по договора относно неговото прекратяване, съдът е постановил правилно решение и същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд