Решение № 12862 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15507/2011 г.

Решение № 12862 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15507/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Елена Красимирова Кандева против заповед № ЧР-П-130 от 31.10.2011 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е извършено реално съкращаване на длъжността и служебните функции, изпълнявани от нея, са запазени, а освен това служебното правоотношение е прекратено през време, през което ползва отпуск за отглеждане на малко дете. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на икономиката, енергетиката и туризма оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателката Кандева е назначен като държавен служител на длъжност "старши експерт", в сектор "Финансов контрол", отдел "Финансово планиране, контрол и плащания" в дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност", в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, като заема една от двете щатни бройки за длъжността в сектора съгласно длъжностното разписание от 01.05.2011 г. С ПМС № 273/30.09.2011 г., обн., ДВ, бр. 78/07.10.2011 г., в сила от последната дата, са приети изменения в Устройствения правилник на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, приет с ПМС № 268/2009 г., които обаче не засягат числеността и структурата на дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност". Промени в организационната структура на дирекцията се предвидени по предложение на директора (доклад на главния секретар на министерството № 93-00-1956 от 11.10.2011 г.). Във връзка с постановлението и доклада на главния секретар на министерството, министърът на икономиката, енергетиката и туризма, утвърждава, считано от 01.11.2011 г., организационно - управленска структура и ново длъжностно разписание на ведомството, според което съществуващите пет отдела на дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" са преобразувани на 7 отдела, като някои са преименувани, а други разделени. Отдел "Финансово планиране, контрол и плащания" със съответните три сектора "Финансово планиране", "Финансов контрол" и "Счетоводство" по предходното длъжностно разписание, е преобразуван в два отдела: отдел "Финансов контрол и планиране" с 2 бр. за длъжността "старши експерт" и отдел " Счетоводство и плащания" също с 2 бр. за длъжността "старши експерт". Задълженията на жалбоподателката като "старши експерт" в сектор "Финансов контрол" на отдел " Финансово планиране, контрол и плащания" по предходното длъжностно разписание са идентични с предвидените за длъжността "старши експерт" в отдел "Финансов контрол и планиране" по длъжностното разписание от 01.11.2011 г. (заключение на вещото лице по изслушаната съдебно - счетоводна експертиза). На основание описаните структурни промени със заповед № ЧР - П-130/31.10.2011 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, предмет на оспорване в настоящото производство, служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, считано от 01.11.2011 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган (министърът на икономиката, енергетиката и туризма е орган по назначаването на държавните служители в министерството съгласно чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията), в предвидената в същия текст писмена форма, съдържа посочените в нормата реквизити, включително фактическото и правно основание за прекратяване на правоотношението и при спазване на административнопроизводствените правила. Въпреки това заповедта е незаконосъобразна, тъй като материалноправните основания за постановяването й не са осъществени. Административният акт е издаден на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, текст който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. Следователно, за да възникне основанието, предвидено в цитирания текст, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая настоящият съдебен състав приема, че изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не са изпълнени. Служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено след утвърдено във връзка с ПМС № 273/2011 г. и предложения на дирекция "Европейски фондове и конкурентоспособност" ново длъжностно разписание, в сила от 01.11.2011 г. С последното са променени броят и наименованията на отделите в дирекция "Европейски фондове и конкурентоспособност". Функциите и задълженията изпълнявани от жалбоподателката като старши експерт в сектор "Финансов контрол" в закрития отдел "Финансово планиране, контрол и плащания" са запазени изцяло и са идентични със задачите и изискванията, възложени на длъжността "старши експерт" в новосъздадения отдел "Финансов контрол и планиране". Запазен е и броят на служителите, ангажирани с изпълнението на тези длъжност - бройките в закрития сектор са два, колкото са в новия отдел "Финансов контрол и планиране". Поради изложеното съдът приема, че длъжността, заемана от жалбоподателката с новото длъжностно разписание не е премахната нито като нормативно определена позиция, нито като система от функции, задължения и изисквания (променено е единствено наименованието на отдела, в който се осъществява дейността). Следователно не е извършено реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката и не е налице основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Възражението на ответника, че съкращението е реално, тъй като е намален общият брой на служителите, изпълнявали длъжността "старши експерт" в закрития отдел "Финансово планиране, контрол и плащания" (общо пет) в сравнение с общия брой на служителите за тази длъжност в новосъздадените отдели "Финансов контрол и планиране" и "Счетоводство и плащания" (общо четири), е неоснователно. Доказателства за това, че всички служители на длъжността "старши експерт" в закрития отдел "Финансово планиране, контрол и плащания", разпределени както следва: 1 бр. за длъжността в сектор "Счетоводство", 2 бр. в сектор "Финансово планиране" и 2 бр. в сектор "Финансов контрол" изпълняват едни и същи функции и задължения, от страна на ответника не са ангажирани, поради което не може да се направи извод, че е налице намаляване на бройките за една и съща длъжност. Това заедно с факта, установен от заключението на вещото лице за запазване на функциите и задълженията на жалбоподателката по новото длъжностно разписание и липсата на намаление на бройките за длъжността, изпълняваща точно тези функции, формират заключението, че съкращаване на заеманата от служителката длъжност не е извършено. Възражението на жалбоподателката за прилагане на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ, е неоснователно. Законът за държавния служител е специален по отношение на Кодекса на труда закон и урежда по различен начин отношенията по престиране на труд. Регулираните с него служебни правоотношения създават права и задължения различни от възникващите при трудовоправните отношения, които се регулират от кодекса. Държавната служба се изпълнява въз основа на назначение от съответния държавен орган по силата на административен акт, издаден в предписана от закона форма. Трудовоправните отношения възникват между равнопоставени страни по силата на договор. Всички тези основни характерни особености и различия при двата вида правоотношения за престиране на труд, са обусловени и от различната нормативна уредба, регламентираща особеностите им. В ЗДСл не е установена закрила при уволнение, свързано с майчинство на дете до 3-годишна възраст, а само за хипотезите, предвидени в чл. 107б от ЗДСл. Тази уредба, заедно с обстоятелството, че в закона няма норма, която да препраща към субсидиарно прилагане на Кодекса на труда, а напротив - нормите на кодекса се прилагат по отношение на държавните служители само в изрично посочени в ЗДСл случаи, обосновава извода, че разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда не се прилага по отношение на държавните служители. В случая не е налице непълнота на закона, предполагаща попълване по аналогия на закона и правото, а липса на законодателна воля за установяване на закрила, аналогична на предвидената в чл. 333 от Кодекса на труда при прекратяване на служебното правоотношение. Независимо от изложеното, съображенията за липсата на предвидените в чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предпоставки, мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че не е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, поради което правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е осъществено в противоречие със закона. Оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разноски и на основание чл. 143, ал. 1 Министерството на икономиката, енергетиката и туризма следва да заплати на жалбоподателката сумата 350.00 лв. разноски по делото. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,