Решение № 5254 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2126/2021 г.

Решение № 5254 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2126/2021 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Борислав Ковачки – административен ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура – Благоевград против решение № 2051 от 30.12.2020 г. по адм. дело № 816/2020 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отменена заповед № 410/28.08.2020 г. на административния ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура – Благоевград, с която на прокурор Р. И. – прокурор в Районна прокуратура- Благоевград е определено допълнително трудово възнаграждение в размер на 150, 00/сто и петдесет/лева. Поддържат се довод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата оплаквания се иска отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Ответникът - Р. И. лично и чрез пълномощниците си адвокати С. Х. и Г. Д. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за един адвокат. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна с правен интерес от обжалване. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Благоевградският административен съд е отменил заповед № 410/28.08.2020 г. на административния ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура – Благоевград, с която на прокурор Р. И. – прокурор в Районна прокуратура/РП/- Благоевград, е определено допълнително трудово възнаграждение в размер на 150, 00/сто и петдесет/лева, изпратил е преписката на административния ръководител на РП–Благоевград за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт, и е присъдил разноски. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден при допуснато нарушение на чл. 146, т. 3 АПК вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, изискващ предварително изясняване на фактите и правните основания от значение за случая. Този извод произтича от липсата на мотивираност на размера на индивидуалния принос на магистрата за отчетените от органа на власт резултати за текущата година. Липсата на конкретни критерии и методика за оценка превръщат изложените от административния ръководител обстоятелства в отчетен доклад за работата на прокуратурата, но не представляват мотиви на акта, подлежащи на доказване, обуславящи определяне на размера на допълнителното възнаграждение. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационният довод за необоснованост е неоснователен. Първоинстанционният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка и е подвел фактите под вярната правна квалификация. Формираното вътрешно убеждение не се отклонява от правилата на формалната и правната логика, а фактическите и правните изводи на съда не са опорочени от грешки и превратно тълкуване в насоки, които не са нормирани от закона. Не се установяват и твърдените в касационната жалба съществени нарушения на материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е установил, че максималният размер на допълнителното материално трудово възнаграждение за 2019 г. на магистрати е определено с решение по Протокол № 50/27.11.2019 г на комисия "Бюджет и финанси" на Висш съдебен съвет (ВСС) – в рамките и до общия размер на индивидуалната месечна заплата и възнаграждение за ранг. Въз основа на решението на ВСС с писмо изх. № 3638/04.12.2019 г. Главният прокурор е дал съгласие административните ръководители да упражняват правомощията си по чл. 7 вр. чл. 9 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения. Оспорената пред първоинстанционният съд заповед е издадена от компетентен орган по чл. 6, ал. 1 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети от ВСС с протокол № 29/22.11.2018 г. изм. и доп. с решение на пленума на ВСС с по Протокол № 13/13.06.2019 г. и Протокол № 28/21.11.2019 г., при условията на оперативна самостоятелност на административния ръководител на РП – Благоевград, поради което е валиден административен акт. Изложените доводи в отменената заповед № 410/28.08.2020 г. на административния ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура – Благоевград не са съобразени с разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения. В правомощията на административния ръководител е да определи конкретен размер на допълнителното материално стимулиране на всеки магистрат, като се вземе предвид индивидуалния му принос за постигнатите резултати, като упражняването на тази компетентност трябва да е обвързана от ясно определени конкретни критерии, даващи обективна и безпристрастна оценка за работата на магистрата. Първоинстанционният съд правилно е установил, че въпреки опита на административния ръководител да мотивира оценката си по общо изложените съображения, липсва анализ на установените от него фактически обстоятелства и как същите са се отразили на оценката му и конкретно определения размер допълнително трудово възнаграждение. Неоснователни са оплакванията, че при определяне на размера на допълнителното трудово възнаграждение са взети предвид данни от редица справки и регистри, от които е направен извод персонално за работата на всеки един прокурор. Макар да е изготвена статистическа справка за натовареността, не става ясно за какъв недостатъчен принос към общите резултати на прокуратурата е относимо това обстоятелство. Посочените като забавени преписки и досъдебни производства на прокурор И. са с много малък срок на забава- от няколко дни, с изключение на 1, което е с 31 дни закъснение. По тази причина не може да се приеме, че е налице неизпълнение на възложените й задачи, и не е ясно как това обстоятелство е рефлектирало на върху цялостната оценка на работата на РП – Благоевград. Следва да се уточни, че липсва анализ на фактическата и правна сложност на преписките и досъдебните производства, които се твърди че са забавени и причината за забавянето оставя неизяснена. Всички тези обстоятелства машинално за отчетени като негативни относно работата на прокурор И. без да е направен задълбочен анализ въз основа на конкретно разработена методика за преценка приноса на всеки магистрат, което характеризира оценката за работата й като необективна, произволна и с висока степен на субективен елемент. Следва да се отбележи, че в случая липсва съпоставяне на работата на прокурор И. с тази на останалите прокурори от РП – Благоевград, на които е определено допълнително възнаграждение около 20 пъти по – високо от нейното. Липсата на конкретни критерии и методика за оценка превръщат изложените от административния ръководител обстоятелства в статистика за работата на прокуратурата, но не представляват мотиви на акта, подлежащи на доказване, обуславящи определяне на размера на допълнителното възнаграждение. Издадената заповед не е мотивирана с фактите и обстоятелствата от значение за законосъобразно определяне на размера на ДТВ на прокурор И. Нарушенията при издаване на заповед № 410/28.08.2020 г. са съществени. Административния ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура – Благоевград при издаване на заповедта не се е съобразил и с дадените от административния съд указания в решение № 970/03.07.2020 г. по адм. дело № 64/2020 г., с което е отменена предходна негова заповед № 541/17.12.2019 г. в частта, с която на Р. И. е определено допълнително трудово възнаграждение в размер на 145, 00 лева за същата 2019 година. Само това обстоятелство е било достатъчно за отмяна на заповед № 410/28.08.2020 г. Като е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 146, т. 3 АПК вр чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административния съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 500. 00 /петстотин/ лева. В тази насока са представени доказателства за сторени такива, като е представен и списък на разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,