Решение № 3077 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9939/2013 г.

Решение № 3077 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9939/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Диян Иванов Желязков, оправомощен със заповед № 148/15.02.2013 г. на Изпълнителния директора на Националната агенция по приходите за изпълняващ длъжността директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1555/14.06.2013 г., постановено по адм. дело № 1111/2013 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 271203202/04.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 20/04.03.2013 г. на директора на същата дирекция за установени в тежест на Валентин Стоянов Вълчанов, действащ като ЕТ "Алес - 90-Валентин Вълчанов" - гр. Шумен данъчни задължения, вследствие отказано право на данъчен кредит в размер на 11 106 лв. за данъчен период на месец март 2012 г. и съответните лихви по фактури, издадени от "Райфайзен лизинг България" ООД за закупуване на автомобил, марка "Фолксваген Пасат". Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът е изложил оплаквания, че съдът не се е съобразил с трайната съдебна практика на Върховния административен съд, като цитира решения по адм. дела № 5403/2011 г., № 4172/2011 г., № 7823/2010 г. и № 1592/2012 г. Твърди се, че по делото няма достатъчно доказателства, че процесният автомобил е лек, т. е. с брой места за сядане "4+1" и няма вградено техническо оборудване. Според касатора неправилно съдът е отменил ревизионния акт, с който е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС при липса на изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 от същия закон. Касаторът твърди, че процесният автомобил е лек по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, въпреки че притежава свидетелство за регистрация в КАТ, в което е посочено, че местата за сядане са "4+1", а не товарен, въпреки че има одобрена категория N1. Налице е позоваване в касационната жалба на разпоредби от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и закона за автомобилните превози (ЗАП), както и е изразено становище, че независимо, че автомобилът е заприходен от дружеството като ДМА, след като не са налице всички законови предпоставки, регламентирани в ЗДДС за правото на данъчен кредит, той правилно е отказан с ревизионния акт. Твърди се от касатора, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС и не е следвало да се признава правото на данъчен кредит, след като е установено, че съобразно техническите характеристики на автомобила, той не е товарен, а лек съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата срещу ревизионния акт, както и да се присъдят 672,21 лв. юрисконсултско възнаграждение, независимо от изхода на делото. Ответникът по касационната жалба Валентин Стоянов Вълчанов, действащ като ЕТ "Алес - 90-Валентин Вълчанов" - гр. Шумен в депозирания по делото писмен отговор я оспорва с подробно развити съображения за оставяне в сила на обжалваното първоинстанционно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени РА № 271203202/04.12.2012 г. за установени в тежест на Валентин Стоянов Вълчанов, действащ като ЕТ "Алес - 90-Валентин Вълчанов" - гр. Шумен данъчни задължения, вследствие отказано право на данъчен кредит в размер на 11 106 лв. за данъчен период на месец март 2012 г. и съответните лихви по фактури, издадени от "Райфайзен лизинг България" ООД за закупуване на автомобил, марка "Фолксваген Пасат", първоинстанционният съд е установил, че автомобилът е сертифициран като категория N1 - товарен, както и като такъв е регистриран в КАТ и по данни от производителя позволява превоз на товари с технически допустима максимална маса около 0,5 тона при ремарке към централната ос 2 тона и ремарке без спирачки 0,75 тона. Въз основа на тези характеристики, съдът е приел, че придобитият автомобил може да бъде използван, както за целите на извършваните от търговеца облагаеми доставки, така и за лични нужди, поради което определящо е намерението на лицето към момента на придобиване на автомобила. В тази връзка съдът се е позовал на решение по дело С-118/11 - т. 58 на СЕС в Люксембург. Според съда обстоятелството, че функционално и конструктивно товарната версия N1 е идентична на пътническата версия М1, което определя еднаквото и тарифно класиране за митнически цели, не променя значението, което според § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС дава на предназначението на автомобила за превоз на товари за целите на извършваните от него облагаеми доставки, но който неправилно е прието от приходните органи, че е лек автомобил. Обжалваното решение е правилно постановено. Не се спори по делото, че основната дейност на ЕТ "Алес - 90-Валентин Вълчанов" е търговия на дребно с резервни авточасти и консумативи за автомобили, поддръжка и ремонт на моторни превозни средства. Безспорно е, че едноличният търговец е сключил договор за финансов лизинг № 007408-RF-002/20.03.2012 г. с "Райфайзен лизинг България" ООД за фабрично нов автомобил, модел "Фолксваген Пасат". Представено е свидетелство за регистрация в КАТ, от което се установява, че автомобилът е регистриран като товарен, тъй като е сертифициран в категория N1. В хода на ревизионното производство на автомобила е извършен оглед, обективиран в Протокол № 0076388/29.11.2012 г. и е установено, че той е с места за сядане "4+1", има монтирани предни и задни седалки, като задните са подвижни, макар да не са демонтирани, а товарното пространство е отделено от местата за пътници с неподвижна преграда, както и не са установени допълнителни технически устройства и приспособления, трайно прикрепени към автомобила. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС предвижда, че макар да са изпълнени формалните изисквания на закона, правото на данъчен кредит не е налице, когато е придобит или внесен лек автомобил. Това означава, че когато автомобилът не е лек, а товарен правото на данъчен кредит се приспада. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на дефиницията на това понятие, съдържаща се в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. В ревизионната преписка се съдържат сертификат за съответствие, издаден от производителя на автомобила и свидетелство за регистрация от КАТ, от които се установява, че автомобилът е от категория N1 - товарен. Твърденията на приходните органи, че автомобилът е лек, а не товарен е следвало да се докаже от тях, т. е. доказателствената тежест за това обстоятелство пада върху приходната администрация. Такова доказване не е установено с протокол № 0076388/29.11.2012 г. за оглед на автомобила, тъй като той е извършен от приходните органи, а не от технически компетентни лица. За целта е следвало в ревизионното производство приходните органи да назначат техническа експертиза, която да се произнесе след оглед, какъв е автомобила - лек или товарен. Такава експертиза приходната администрация не е поискала и в хода на съдебното производство, поради което по никакъв начин не е опровергал сертификата за съответствие, издаден от производителя, че той е от категорията N1 - товарен. Затова и първоинстанционният съд правилно се е аргументирал и със сертификата за съответствие, в който е посочено, че автомобилът позволява превоз на товари с технически допустима максимална маса около 0,5 тона при ремарке към централната ос 2 тона и ремарке без спирачки 0,75 тона и този факт не е опроверган от приходната администрация с допустимите по ДОПК доказателства и доказателствени средства. Правилно първоинстанционният съд се е позовал и на решение по дело С-118/11 на СЕС в Люксембург, тъй като е установено по делото, че процесният автомобил е заприходен в счетоводството на едноличния търговец като ДМА и това според цитираното решение е достатъчно да се установи, че активът изцяло е включен в имуществото на предприятието и той се използва и за икономическата му дейност и за лични цели на собственика, то тогава се приема от съда, че ДДС подлежи изцяло и незабавно на приспадане при придобиването на актива. Неоснователно касаторът се позовава на съдебна практика на ВАС, тъй като посочените решения по адм. дела № 5403/2011 г., № 4172/2011 г., № 7823/2010 г. касаят различна от настоящия казус фактическа обстановка, а по дело № 1592/2012 г. чрез технически експертизи е установено, че автомобилът е лек, а не товарен, което в хода на съдебното производство по настоящето дело не е доказано чрез експертиза, тъй като такава не е поискана от касатора (ответник в първоинстанционното производство), върху който, както се посочи по-горе пада доказателствената тежест за установяване, че автомобилът е лек, въпреки доказателствата, представени от търговеца, че е товарен. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон и на съдопроизводствените правила и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото на касатора не се присъжда юрисконсултско възнаграждение в поискания от него размер, на ответника също не се присъждат разноски, тъй като не е направено такова искане и няма данни да са направени за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,